Решение № 355 от 02.07.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Разлог, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20251240101618 по описа за 2025 година

Производството е образувано по ИМ, подадена от М.И.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *, ч/з адв. Димитър Гърков, вписан в АК Ловеч с №1900017355, служебен адрес: гр.

Троян, ул. Захари Стоянов, ет. 4, офис №30 с/у „С.к.“ООД, ЕИК*, с адрес: гр. София, бул.

Цариградско шосе №115 Е, ет. 5, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.23 от ЗПК, за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 5`145.16 лв. по Договор за паричен заем №*/02.10.2024 г., поради недействителност на договора за заем.

В ИМ се твърди, че на 02.10.2024 г. м/у ищцата и ответника е сключен Договор за паричен заем №*, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем от 3`700.00 лв. След сключване на договора се установило, че действителната вноска е значително по-висока от представената на ищцата при договарянето.

Ищцата сочи, че на 23.09.2025 г. е упражнила правата си по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК и е отправила искане към кредитора да й бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем, което извлечение е представено по делото.

Твърди се, че кредиторът е включил в договора клауза, с която потребителят се задължава да предостави в кратък срок обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчители, отговарящи на завишени условия, като при непредоставяне на това обезпечение се начислява неустойка в значителен размер. Според ищцата тази неустойка, макар формално да е обозначена като санкция за неизпълнение, по същество представлява скрита възнаградителна лихва, респективно скрито оскъпяване на кредита, което не е включено при изчисляване на год. процент на разходите.

Поддържа се, че ищцата е заплатила по договора общо сумата от 3`580 лв., като впоследствие, на 25.09.2025 г., е заплатила още 121 лв. към ответното дружество, поради което общо платената сума възлиза на 3`701 лв. Счита, че по този начин е погасена изцяло чистата стойност на кредита от 3`700.00 лв., а допълнително претендираната от ответника сума от 5`145.16 лв. е недължима с оглед недействителността на договора и разпоредбата на чл.23 ЗПК.

Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че М.И.П. не дължи на „С.к.“ООД, сумата от 5`145.16 лв. по Договор за паричен заем №*/02.10.2024 г.

1

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Ответникът не оспорва сключването на договора, нито предоставянето на сумата от 3`700.00 лв., но поддържа, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи, че по отношение на формирането на год. процент на разходите са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Твърди, че към датата на сключване на договора нормативно определеният лимит на ГПР е бил 67.15%, а посоченият в договора ГПР е 65.22%, поради което не е налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК.

По отношение на уговорената неустойка при непредоставяне на обезпечение ответникът излага, че същата не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а неустойката представлява последица от евентуално бъдещо неизпълнение на поето договорно задължение. Поддържа, че неустойката е проявление на свободата на договаряне м/у страните и е уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не предостави обезпечение на главното вземане на кредитора. Сочи още, че потребителят е разполагал с възможност да се откаже от договора, ако прецени, че е сключил договор при неизгодни условия.

В проведеното ОСЗ ищцата не се явява лично. ч/з процесуалния си представител е депозирано писмено становище, с което се иска делото да бъде разгледано в отсъствие на страната и да бъде даден ход по същество. Поддържат се ИМ и претенцията за разноски.

В ОСЗ съдът се е произнесъл и по доказателствените искания на ответника, обективирани в становището му от 29.05.2026 г., а именно да бъде извършена служ. справка в ЕИСС или да бъдат изискани договори за правна помощ от други граждански дела, както и ищцата да бъде задължена, под страх от нак. отговорност по чл.313 НК, да декларира близките си отношения с процесуалния си представител. Съдът е оставил същите без уважение, като е приел, че обстоятелствата относно вътрешните отношения м/у адвокат и клиент не са относими към предмета на спора, а договорът за правна защита и съдействие е неформален, като писмената форма е за доказване, а не за действителност.

Съдът след като обсъди събраните по делото док-ства, становищата на страните и приложимия закон, приема за установено от фактическа страна следното:

М/у страните не е спорно, а и от представения по делото Договор за паричен заем №*/02.10.2024 г. се установява, че на 02.10.2024 г. м/у „С.к.“ООД, в качеството му на кредитор, и М.И.П., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за паричен заем за сумата от 3`700.00 лв.

Не е спорно и че ищцата е ФЛ, което е сключило договора извън рамките на търговска или професионална дейност, а ответникът е ТД, което предоставя кредити по занятие. Ето защо договорът има хар-р на договор за потреб. кредит, по отношение на който намират приложение императивните разпоредби на ЗПК.

От представеното по делото извлечение за извършените и предстоящи плащания се установява, че по договора ищцата е извършила плащания общо на 3`701 лв., а именно първоначално сумата от 3`580.00 лв. и последващо плащане от 121.00 лв. Така платената от ищцата сума надхвърля с 1.00 лв. предоставената й чиста стойност на кредита от 3`700.00 лв.

От съдържанието на договора се установява, че е предвидено задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение след сключване на договора, изразяващо се в банкова гаранция или поръчител/поръчители, отговарящи на посочени в договора условия.

При непредоставяне на такова обезпечение е уговорена неустойка, която се начислява към задълженията на потребителя.

При така установените факти съдът намира предявения отрицателен установителен иск за допустим и основателен.

2

Ищцата има правен интерес от предявяване на иска, тъй като ответното дружество претендира с/у нея допълнително вземане по процесния договор от 5`145.16 лв., а ищцата оспорва съществуването на това вземане. Налице е правен спор относно дължимостта на сумата, поради което отрицателният установителен иск е допустим.

От правна страна съдът съобрази следното:

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потреб. кредит следва да съдържа год. процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Това изискване не е само формален реквизит на договора, а съществен елемент от защитата на потребителя. ч/з посочването на ГПР потребителят следва да получи ясна, точна и разбираема информация за реалната икономическа тежест на кредита, за да може да направи информиран избор дали да сключи договора.

В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 2008/48/ЕО, според която год. % на разходите има съществено значение за потребителя, тъй като му позволява да прецени обхвата на поеманото задължение и реалната цена на кредита.

Понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и други видове разходи, които потребителят следва да заплати във вр. с договора за кредит и които са известни на кредитора.

Формалното посочване на ГПР в договора не е достатъчно, ако посоченият процент не съответства на действителните разходи, които потребителят следва да понесе. Когато част от тези разходи са прикрити ч/з договорни конструкции, които формално са обозначени като санкции, но фактически водят до увеличаване на общата дължима сума по кредита, посоченият ГПР не отразява реалната цена на кредита.

В конкретния случай в договора е предвидено задължение за кредитополучателя след сключване на договора да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител/поръчители, отговарящи на посочени от кредитора условия. При непредоставяне на такова обезпечение се начислява неустойка.

Съдът намира, че тази клауза следва да се преценява не само според нейното наименование, а според действителната й икономическа функция в договора. Макар формално да е обозначена като „неустойка“, процесната клауза не обезпечава пряко изпълнението на основното задължение за връщане на предоставената сума, нито е обвързана с конкретно настъпили вреди за кредитора. Тя е предвидена като последица от неизпълнение на допълнително задължение за предоставяне на обезпечение след отпускане на кредита, при условия и срок, които обективно затрудняват потребителя.

В тази вр. съдът съобразява задължителните разяснения, дадени с т.3 от Тълк. решение №1/15.06.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

В настоящия случай уговорената неустойка излиза извън присъщите функции на неустойката. Тя не е насочена към обезщетяване на действителни вреди от неизпълнение на основното парично задължение, а към увеличаване на общата сума, която потребителят следва да заплати по договора. Нейният размер, основание и механизъм на начисляване са предварително определени от кредитора в договора, поради което същата представлява предвидим и известен за кредитора разход, свързан с договора за кредит.

Съдът отчита и че процесният договор е сключен при предварително изготвени от кредитора условия, без данни за индивидуално договаряне на клаузата за обезпечение и неустойка.

Потребителят е икономически по-слабата страна в правоотношението, а задължението за предоставяне на обезпечение е поставено след усвояване на кредита, при условия, чието неизпълнение води до начисляване на значителна допълнителна сума.

Ето защо съдът приема, че уговорената неустойка има хар-р на скрито оскъпяване на кредита. Макар формално да е означена като санкция за неизпълнение, икономическата й 3 функция е да увеличи възнаграждението на кредитора. Поради това тя следва да бъде отчетена при определяне на общата сума, дължима от потребителя, както и при изчисляване на ГПР.

Неоснователно е възражението на ответника, че неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като представлявала последица от евентуално бъдещо неизпълнение. В случая не се касае за типична неустойка, обезщетяваща кредитора за вреди от неизпълнение, а за договорно предвиден допълнителен разход, който е свързан с условията за ползване на кредита и води до реалното му оскъпяване. Кредиторът не може ч/з формално обозначаване на определено плащане като „неустойка“ да изключи това плащане от действителната цена на кредита, когато същото по съществото си представлява част от икономическата тежест за потребителя.

Невключването на тази сума при формиране на ГПР води до неточно посочване на действителната цена на кредита. Това нарушава изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като потребителят не е получил ясна и вярна информация относно реалното оскъпяване на кредита към момента на сключване на договора.

Неоснователно е и възражението на ответника, че посоченият в договора ГПР формално не надвишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. От значение е не само дали цифрово посоченият в договора процент е под законовия лимит, а дали този процент е правилно изчислен и включва всички разходи, които потребителят следва да понесе във вр. с кредита. Когато в ГПР не е включен разход, който по същество представлява част от цената на кредита, посоченият процент не отразява реалното оскъпяване и не изпълнява защитната функция на закона.