Решение № 1559 от 17.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1559 гр. Пловдив, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330203839 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-004438 от 17.06.2024г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна Полиция Пловдив, с което на С. В. К., ЕГН ********** са наложени на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 1

26.06.2024г., а жалбата е подадена на 03.07.2024г.), от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери следното от фактическа страна:

На 08.05.2024г., жалб. К. управлявал товарен автомобил “Мерцедес 311“ с Рама № *******************, с поставени регистрационни номера № ******, за да го регистрира в поделение на КАТ. Същият бил спрян от полицейски служители около 08,20ч. на кръстовището на бул. България с ул.

Дилянка. При извършената проверка на превозното средство, св. В. – *****, установил, че немските регистрационни табели са били изтекли на 02.05.2024г., поради което пристъпил към съставяне на АУАН № 1244096/08.05.2024г.

За случая била сезирана РП-Пловдив, като с Постановление от 11.06.2024г. било отказано образуването на досъдебно производство и преписката била изпратена на Началника на Сектор „Пътна полиция“ Пловдив с оглед преценка за реализиране на административно-наказателна отговорност.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на св. В., които са последователни, убедителни и съответстващи на събраните в хода на административнонаказателната преписка писмени доказателства. От показанията на свидетеля се установява управлението на процесното МПС от жалб. К. на посочените дата и място.

Установява се и че превозното средство е имало поставени регистрационни табели с изтекъл срок, като от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, нито са изложени твърдения, които да оборват посоченото. Липсват и данни МПС-то да е било регистрирано, като това е станало на следващия ден – 09.05.2024г. видно от представената справка за първоначална регистрация.

От показанията на св. А. се установява, че жалбоподателят е опитал да регистрира процесния автомобил предните дни, но не е успял. От показанията 2 на св. Т. се установява, че жалбоподателят работи, както и че има три деца и болен родител, което е видно и от представеното Експертно решение № 90011 от 03.01.2023г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., се установява компетентността на актосъставителя (т.1.3.2.) и на административно-наказващия орган (т.3.11.).

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 08.05.2024г., за нарушение от същата дата, а НП - на 17.06.2024г., при това при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН след издаването на Постановление за отказ да се образува ДП от 11.06.2024г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП п о пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Така законодателят е предвидил правило за поведение, което изисква от водачите кумулативно спазването и на двете посочени изисквания:

1. както МПС да е регистрирано, така и

2. да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Използването на съюзът „и“ в случая означава, че водачът трябва да съобразява поведението си и с двете хипотези, а при неспазването на която и да е от тях, както и при неспазването и на двете едновременно, ще е налице административното нарушение. В този смисъл и в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която се явява санкционната разпоредба по посочения текст, е използван съюзът „или“, доколкото както вече се посочи нарушението ще е налично и при 3 неспазването на само една от двете горепосочени хипотези. В тази връзка и законодателят в НК е предвидил при налична по-висока степен на обществена опасност в отделни престъпни състави наказания за управление на нерегистрирано МПС и за служене с табели с регистрационен номер, издадени за друго моторно превозно средство, или с табели, неиздадени от съответните органи – чл. 345 ал. 1 и ал. 2 от НК.

В случая административнонаказващият орган не е изложил твърдения управляваното МПС да не е било с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Видно от словесното изписване на нарушените норми в НП, водачът е бил санкциониран за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. за първата от двете хипотези на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно §6, т. 18а от ЗДвП "Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, у словията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Този ред е установен с Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В настоящия случай, от приобщените по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че на процесната дата и час, управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като е било с изтекъл срок на регистрационните табели. Въпреки това жалбоподателят, съзнавайки посочените обстоятелства, е управлявал товарния автомобил. Поради това и с оглед на определението за „регистрация“ в §6, т. 18а от ЗДвП следва да се приеме, че автомобилът не е имал 4 разрешение да участва в пътното движение, поради което и същият не е бил регистриран по надлежния ред към момента на извършване на нарушението – 08.05.2024г.

Приложена е и коректната санкционна норма чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно същата, се предвижда налагането на наказания лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. (противно на изложеното в жалбата, където се твърди, че размерът на глобата е от 50 до 200 лв., а на лишаването от правоуправление – от 1 до 6 месеца). Наложената санкция от 6 месеца лишаване от право да се управлява МПС и глоба в размер на 200 лв. е в минимално предвидения в закона размер.

Съдът обсъди и възражението на жалбоподателя, че в случая следва да се приложи институтът на маловажния случай, като счете същото за неоснователно. На първо място, законодателят изрично е изключил възможността за приложение на този институт, доколкото съгласно чл. 189з от ЗДвП, чл. 28 от ЗАНН се явява неприложим за нарушенията по ЗДвП. В случая безспорно са налице смекчаващи обстоятелства, каквито се явяват краткия (но не и незначителен) срок между изтичането на срока на регистрационните табели и предприетото управление от 6 дни, но същевременно съдебната практика е възприела, че дори при изтичане на двудневен срок деянието не се явява маловажно – така и Решение № 1138 от 07.06.2021 г. по к. а. н. д. № 870/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. На следващо място съдът съобрази като смекчаващо обстоятелство и целта на жалбоподателя да предприеме управлението – за да регистрира процесното МПС, но посоченото обстоятелство е могло да бъде преодоляно чрез ангажирането на специализирана услуга за извозването на процесния автомобил до пункта за регистрация, включително в случай, че жалбоподателят не е могъл да регистрира същия преди изтичането на срока на регистрационните табели. Като смекчаващо обстоятелство се цени и здравословното състояние на бащата на жалбоподателя, удостоверено чрез гласните и писмените доказателства. Същевременно обаче, наличните смекчаващи обстоятелства на първо място са били обсъдени при преценката дали се касае за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като е било преценено, че липсва състав на извършено престъпление и не е било образувано досъдебно производство, а на следващо място са били преценени и 5 при индивидуализацията на административните наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като същите са били наложени в минималния предвиден от законодателя размер. При така изложеното и с оглед забраната по чл. 189з от ЗДвП, съдът не би могъл да приложи института на маловажния случай.

Въз основа на горното, наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

С оглед крайния изход на спора, на жалбоподателя следва да се възложат сторените в хода на производството разноски за явяване на свидетел в съдебно заседание, в общ размер на 20 лв. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, съгласно което ако наказателното постановление бъде потвърдено и ако в производството има сторени разноски от страна на съда (за възнаграждения на вещи лица, свидетели и т. н.), то те се възлагат на жалбоподателя, който с инициирането на производството е станал причина за извършването на тези разноски.

Мотивиран от горното

Пловдивският районен съд, X н. с.,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-004438 от 17.06.2024г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна Полиция Пловдив, с което на С. В. К., ЕГН ********** са наложени на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН ********** да заплати в полза на РС-Пловдив сумата в размер на 20 лева, представляваща сторени в производството съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.