Решение № 6 от 09.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000466 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.И.” АД – ****, със съдебен адрес:

**** – чрез адв. М. Г. против решение №260033/24.03.2022г., постановено по търг.д. № 97/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта, с която е осъдено ЗД „Б.И.” АД – гр. С. да заплати на Т. К. Х., ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и законен представител К. Д. Х., ЕГН: **********, както и на Д. К. Х., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието баща си и законен представител К. Д. Х., ЕГН: ********** суми над 120 000 лева до присъдения размер от 200 000 лева на всеки от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на майка им Т. Т. Х. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.10.2020г., причинено от водача Д.Г.Д., ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „М. * ***" с рег. № ** **** **, застрахован при ЗД „Б.И.” АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност “ на автомобилистите по полица № ВG/02/************, валидна от 27.11.2019г. до 26.11.2020г., заедно със законната лихва, считано от датата на уведомяването на застрахователя 1 09.11.2020г. до окончателното плащане.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове на Т. К. Х. и Д. К. Х. за разликата над 120 000 лева, над който размер счита претенциите за прекалено завишени, а уважаващото ги решение – несъобразено с критериите за справедливост.

Въззиваемите страни Т. К. Х., ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и законен представител К. Д. Х., ЕГН: ********** и Д. К. Х., ЕГН:

**********, действащ лично и със съгласието баща си и законен представител К. Д. Х., ЕГН: ********** – чрез адв. Д. Й. с адрес: гр. С., **** изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Постъпила е въззивна жалба от К. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес с.Т., община П.Б. и от Т. Т. Т., ЕГН: ********** и И. С. Т., ЕГН:********** против същото първоинстанционно решение №260033/24.03.2022г., постановено по търг.д. № 97/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта, с която е отхвърлен предявения от К. Д. Х. против ЗД „Б.И.” АД – гр. С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Т. Т. Х. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.10.2020г., причинено от водача Д.Г.Д., ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „М. * ***" с рег. № ** **** **, застрахован при ЗД „Б.И.” АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № ВС/02/************, валидна от 27.11.2019г. до 26.11.2020г., заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на уведомяването на застрахователя 09.11.2020г„ до окончателното плащане, за разликата над уважения размер от 120 000 лева до размер от 150 000 лева и в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. Т. Т. и И. С. Т. против ЗД „Б.И.” АД – гр. С. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за всеки от тях за претърпените болки и страдания от смъртта на дъщеря им Т. Т. Х. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.10.2020г., причинено от водача Д.Г.Д., ЕГН **********, при управление на лек автомобил „М. * ***” с рег. № ** **** **, застрахован при ЗД „Б.И.” АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица №ВС/02/************, валидна от 27.11.2019г. до 26.11.2020г., заедно със законната лихва върху присъдените 2 суми, считано от датата на уведомяването на застрахователя - 09.11.2020г., до окончателното плащане за разликата над 100 000 лева до размер от 150 000 лева за всеки един от тях. В жалбата са изложени съображения относно противоречие на обжалваното решение с материалния закон и неудовлетворяване на критерия за справедливост при определяне на размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди. Молят съда да отмени решението в обжалваната му част като уважи предявените искове в претендираните размери.

По тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор от ответника ЗД „Б.И.” АД – **** - чрез адв. М. Г., с който е изразено становище за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на разноски за производството пред въззивната инстанция.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 и чл.497 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Ищците К. Д. Х., лично и като баща и законен представител на малолетния Т. К. Х., Д. К. Х., непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща К. Д. Х., Т. Т. Т. и И. С. Т. твърдят, че на 22.10.2020г., на път *-*, км.

***, общ. П.Б., обл. С.З., е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починала Т. Т. Х. – съпруга на К., майка на Т. и Д. и дъщеря на Т. и И..

Твърдят, че автомобилната катастрофа е причинена от Д.Г.Д., ЕГН:

**********, при управление на лек автомобил „М. * ***" с рег. № ** **** **.

Твърдят, че ПТП е причинено от водача Д., поради поради неспазване на необходимата дистанция, същият застига и блъска изчакващия пред него с ляв пътепоказател, лек автомобил „Р.**”, управляван от М.С.Ч.. В резултат на удара, лекият автомобил „Р.**" излязъл от пътното платно, пропаднал и се блъснал в крайпътна канавка. Твърдят, че смъртта на тяхната близка /съответно – съпруга, майка и дъщеря/ е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. С Присъда №1/21.01.2022г. по НОХД №133/2021г. на В.С. - П. влязла в сила на 07.02.2022г., подсъдимият Д.Г.Д. е признат за виновен в това, че на 23.10.2020г., около 07.55 часа, на Първокласен път *-**, км ***, при управляване на моторно превозно средство, лек автомобил марка „М.“, модел „* ***“, с рег.№Р*******, в 3 посока от гр.К. към гр.К. (запад-изток), нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал. 1 от ЗДП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като не наблюдавал пътната обстановка внимателно и всеобхватно, отклонявайки вниманието си към километража на управлявания от него автомобил; чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДП - “Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 (за категория „В“ извън населено място 90 км/ч), това се сигнализира с пътен знак (В 26 - Забранено е движението със скорост, по-висока от означената - 50 км/ч), като управлявал автомобила си със скорост 88-89 км/ч, вследствие на което допуснал ПТП на разклона за с.А. и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Т. Х. от село Т., общ.П.Б., обл.С.З.. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на тяхната близка /съответно – съпруга, майка и дъщеря/ са понесли неимуществени вреди – шок, мъка, скръб, отчаяние. Твърдят, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД „Б.И.“ АД.

Молят съда да осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД – гр. С. да им заплати по 200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от всеки един от тях болки и страдания в резултат на причинената смърт на тяхната близка /съответно – съпруга, майка и дъщеря/ Т. Т. Х. , починала при пътно – транспортно произшествие, станало на 23.10.2020г., предизвикано от виновен водач Д.Г.Д., при управление на лек автомобил „М. * ***” с рег. № ** **** **, застрахован при ЗД „Б. и.” АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица №ВС/02/************, валидна от 27.11.2019г. до 26.11.2020г., заедно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на уведомяването на застрахователя - 09.11.2020г., до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът „Б.И.” АД – **** не е подал в срок отговор на исковата молба. В съдебно заседание оспорва исковете на съпруга, децата и родителите на починалата не по основание, а само по размер. Счита претендираните от тях обезщетения за прекомерно завишени по размер и неотговарящи за критериите за справедливост. Счита, че на съпруга и децата са дължими 120 000 лева, а на родителите – по 100 000 лева. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.

4

Първоинстанционният съд е намерил претенциите на ищците – синове на починалата за основателни в пълните им предявени размери от 200 000 лева, на съпруга – за сумата 120 000 лева, а на ищците – родители на почиталата – за по 100 000 лева и ги е отхвърлил за разликата до пълните предявени размери от по 200 000 лева. Ответникът обжалва решението само по отношение ищците синове на починалата за разликата над 120 000 лева до присъдения размер от 200 000 лева, а съпругът и родителите обжалват решението в частта, с която са отхвърлени претенциите им над присъдените размери до 150 000 лева. В отхвърлителната част над 150 000 до 200 000 лева за родителите и съпруга и в тази, уважаваща претенциите до 120 000 лева за децата и съпруга и до 100 000 лева за родителите, решението не е обжалвано и не е предмет на въззивното производството.

Видно от представеното писмо и приложената към него обратна разписка за връчването му, ищците са отправили писмена застрахователна претенция да ЗД „Б.И.“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение. Не се спори, че това искане е достигнало до ответника на 09.11.2020г. С писмо от 18.12.2020г. той е отказал изплащане на обезщетения като се е позовал на неангажирани доказателства за виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищците против застрахователя.

Видно от представената Присъда №1/21.01.2022г. по НОХД №133/2021г. на В.С. - П. влязла в сила на 07.02.2022г., подсъдимият Д.Г.Д. е признат за виновен в това, че на 23.10.2020г., около 07.55 часа, на Първокласен път *-**, км ***, при управляване на моторно превозно средство, лек автомобил марка „М.“, модел „* ***“, с рег.№Р*******, в посока от гр.К. към гр.К. (запад-изток), нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал. 1 от ЗДП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като не наблюдавал пътната обстановка внимателно и всеобхватно, отклонявайки вниманието си към километража на управлявания от него автомобил; чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДП - “Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 (за категория „В“ извън населено място 90 км/ч), това се сигнализира с пътен знак (В 26 - Забранено е 5 движението със скорост, по-висока от означената - 50 км/ч), като управлявал автомобила си със скорост 88-89 км/ч, вследствие на което допуснал ПТП на разклона за с.А. и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Т. Х. от село Т., общ.П.Б., обл.С.З..

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От представената влязла сила присъда се установява, че процесното ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил марка „М.“, модел „* ***“, с рег.№Р******* – Д.Г.Д.. С действията си той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.

Родствените връзки на ищците с починалата в резултат на ПТП се установяват от представените удостоверение за наследници, удостоверение за родствени връзки и удостоверения за раждане /стр.21 - 24 от делото на първоинстанционния съд/.

Показанията на разпитаните свидетели са обсъдени подробно от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че са били налице близки отношения и дълбока привързаност между ищците и починалата. За всички смъртта на Т. била шок и тежка загуба. Родителите буквално изведнъж са се състарили. Тя е била много грижовна дъщеря, съпруга и майка. Със съпруга си били непрекъснато заедно, даже работели на едно и също място. Децата били много привързани към майка си, много трудно приемат загубата От гласните доказателства може да се направи извод за съществуващите много близки отношения между ищците и Т. – тяхна съпруга, майка и дъщеря, основани на обич, грижа и взаимна привързаност.

Разпечатката съдържа 33 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87fc87d0-a7a0-4928-8581-b49f32fd50b6