Решение № 536 от 22.12.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Велико Търново, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д. ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от Д. ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20224110200927 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "***" ЕООД гр. ***, представлявано по пълномощие от адв. Недялкова против Наказателно постановление № 644839-F652201 от 29.06.2022 г. на и. д. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството и на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 240.87 лева. Претендира се негова отмяна с бланкетни оплаквания за незаконосъобразност. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от пълномощника си адвокат Недялкова от ВТАК, която поддържа жалбата и представя писмени бележки.

Петендира сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и приобщените по делото доказателства, немери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е инициирано с АУАН № F652201 от 09.05.2022 г., съставен при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН в отсъствие на свидетели.

Съобразно констатациите в АУАН на 24.02.2022 г. от Агенцията по вписванията, с писмо с вх. № 12-00-48/24.02.2022 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите били предоставени списъци - извадки на лица, които не били изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСч, а именно не били подали в срока до 30.09.2021 г. заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на годишен финансов отчет за 2020 г.

На 26.04.2022 г. в ТД на НАП Велико Търново, при извършена документална проверка на цитираното писмо и списъците към него се установило следното, че дружеството – жалбоподател, в качеството си на задължено лице съгласно чл. 38 от закона за 1 счетоводството не било изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговски регистър на годишния финансов отчет за 2020 г., в законоустановения срок - до 30.09.2021 г., с което нарушило разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от закона за счетоводството. Като дата на извършване на нарушението е приета - 01.10.2021 г. Към момента на съставяне на АУАН, дружеството не е било подало заявление за вписване и представяне за обявяване на годишния финансов отчет за 2020 г. в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ при Агенцията по вписванията. „***“ ЕООД било подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. с вх. № 0400И0278130/03.06.2021 г., в която за отчетния период били декларирани нетни приходи от продажби в размер на 240 874.31 лева. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от закона за счетоводстовото, а АУАН е издаден при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, поради установяване на нарушението въз основа на официален документ - писмо от Агенцията на вписвания с вх. № 12-0048/24.02.2022 г. по описа на ЦУ на НАП.

Горната фактическа обстановка е безспорно установена от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, която не се оспорва от страните по делото.

Предвид установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и НП съдържат всички изискуеми задължителни реквизити посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването на същите не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на оспореното наказателното постановление на това основание.

Атакуваното НП е издадено от компетентен орган – и.д. Директор на ТД на НАП - гр.

Велико Търново, съгласно заповед № 3МФ-644/28.08.2020 г. на Министъра на финансите.

Съдът намира, че дружеството - жалбоподател е осъществило нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Безспорно е, че „***“ ЕООД е търговец по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 и чл. 2, т. 1 от ЗСч и като такъв е бил адресат на задължението за заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър на годишния финансов отчет на дружеството за 2020 г., но не е изпълнил същото в срок. Към момента на извършване на нарушението срокът по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч е бил - 30.09.2021 г. Нарушението е извършено на 01.10.2021 г. - първият ден след изтичане на законоустановения срок за подаване на заявление за вписване на годишния финансов отчет за 2020 г. Следва да се сподели, че в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан.

Административнонакзавщият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗСч, който предвижда налагане на имуществена санкция за юридическо лице, при неизпълнение на задължение във връзка с дейността по чл. 38 от ЗСч.

Предвидената имуществена санкция, за това нарушение, е в размер от 0,1% до 0,5% от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева. Санкцията е определена в минималния предвиден от закона размер, като административно наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е първо и от него не са настъпили вредни последици, дори последните да са несъставомерни имат отношение при индивидуализация на наказанието.

Правилно е определена санкцията, тъй като видно от представените писмени доказателства /л. 26 и л. 27 от делото/, дружеството е декларирало нетни приходи от продажби в размер на 240 874.31 лева.

Не могат да бъдат споделени и възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 34 от ЗАНН с издаване на АУАН след изтичане на тримесечния срок от 2 откриване на нарушителя. По аргумент от чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Закона за търговския регистър, вписаните обстоятелства съответно представените актове по чл. 5 от същия закон се смятат за известни на третите добросъвестни лица от момента на вписването, респективно от момента на обявяването. Съгласно чл. 10, ал. 2 от закона за търговския регистър невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.

Казано иначе, публичността на регистъра и презумпцията за знание се разпростира по отношение на вписаните обстоятелства и обявените актове, но не и по отношение на незаявените за вписване и обявяване. Предвид това нарушителят не е станал известен на органите по приходите от момента на пропускането на срока за публикуване на годишния финансов отчет до 30 септември 2021 г., в конкретния случай. Моментът на откриване на нарушителя е фактически въпрос, който подлежи на изследване във всеки отделен случай и по отношение конкретното лице, чиято административна отговорност е ангажирана. В случая нарушението е установено 24.02.2022 г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенция по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-48/24.02.2022 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП - Велико Търново на 26.04.2022 г. Публичността на търговския регистър и възможността на НАП за достъп до данните от този регистър, включително и до обявените актове, е от значение за спазването на другия срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, чийто начален момент е от извършването на нарушението. При така създадената от закона възможност, ако в продължение на една година от неизпълнение на задължението за публикуване на годишния финансо отчет, органът по приходите, компетентен да установи нарушение бездейства, не направи нужните справки и не установи конкретните нарушители, то възможността за образуване на административно-наказателно производство се преклудира. В конкретния казус, считано от 01.10.2021 г. едногодишният срок за образуване на административно-наказателно производство е с крайна дата 01.10.2022 г.. АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното наказателното постановление, е съставен на 09.05.2022 г., т.е. преди изтичането на установения в чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН едногодишен срок и в рамките на 3-месечния срок, считано от датата на установяване на нарушението - 24.02.2022 г. Наказателното постановление е издадено в съответствие с чл.

34, ал. 3 от ЗАНН – на 29.06.2022 г.

Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че нарушението е маловажно.

Нарушението по чл. 38, ал.1, т. 1 от ЗСч е формално и наличието на вредни последици за обществените отношения не е елемент от фактическия му състав. Деянието, не е резултатно и е достатъчно наличието на установено бездействие, за да възникне административнонаказателна отговорност за неподалия заявление и не представил за вписване в Търговския регистър годишен финансов отчет в предвидения от закона срок.

Законодателят е отчел повишената степен на обществена опасност на такъв вид нарушения, предвид това, че установяват неблагоприятни икономически условия за останалите участници в търговския оборот. Публичността на финансовото състояние на всеки такъв субект, е гаранция за възможностите му да поема, и изпълнява задължения по настоящи и бъдещи договори с другите участници в търговския оборот. В настоящият случай допуснатото от страна на жалбоподателя нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.

Законодателят е предвидил значителна по размер санкция за това неправомерно поведение /имуществена санкция в размер от 0,1% до 0,5% на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева/, което говори за неговата преценка за високата степен на засягане на защитените обществени отношения.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното НП, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане, основано на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78 , ал. 8 от ГПК на ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен съобразно чл. 37 от Закона за п равната помощ, съгласно препращащата норма на 3 чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение в размер от 80 лева до 150 лева. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, като случаят не е от фактическа или правна сложност, поради което съдът приема, че следва да се присъди възнаграждение в предвидения в закона минимален размер от 80 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 644839-F652201/29.06.2022 г. на и. д. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което на „***“ с ЕИК ********* за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч на дружеството е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 240.87 лева, като законосъобразно.

ОСЪЖДА "***" ЕООД с ЕИК ********* да заплати на ЦУ на НАП гр. София сумата от 80 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщенията, пред Великотърновския административен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4