Решение № 2012 от 25.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2012 гр. София, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20211100508787 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 22.12.2020г., постановено по гр.д. № 36672/2019г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, е отхвърлен предявеният от М. АНГ. Г., малолетен, действащ чрез неговия баща и законен представител АНГ. Р. Г. против „Частно средно училище с немски език В.“ ООД иск с правно основание чл.49, вр. чл. 45 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на настъпил на 23.01.2019 г. инцидент с негови съученици, както е отхвърлен и предявеният от АНГ. Р. Г. против „Частно средно училище с немски език В.“ иск с правно основание чл. 79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за сумата в размер на 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение съгласно чл. 3, т.3.2 от сключения между страните договор №/20.04.2018 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците М. АНГ. Г., малолетен, действащ чрез неговия баща и законен представител АНГ. Р. Г. и 1 от АНГ. Р. Г., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът не е обсъдил детайлно показанията на разпитаните по делото свидетели. Не били правилно отразени и изводите на вещото лице по назначената психологическа експертиза.

Поради тези съображения е изградено погрешно становище, че след инцидента за ищеца М. не е имало негативни последици и по този начин съдът е неглижирал значението за пострадалото от физическо насилие дете.

Счита, че следва да се кредитират показанията на свидетелката Г. Г.а в частта относно механизма на увреждане. А показанията на свид. А. и Л. следва да бъдат преценявани по реда на чл. 172 от ГПК с оглед тяхната заинтересованост, тъй като са служители на ответното дружество. Релевират се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени от ищците доводи и съображения, поради което е достигнал до неправилен извод за недоказаност на твърдяното противоправно деяние. Считат, че от събраните по делото писмени доказателства се установява бездействието на ответника във връзка с нормативно установеното задължение за предприемане на превантивни мерки за недопускане на такива инциденти като процесния. Поддържат, че ответното училище не е реагирало адекватно и не е имало дължимото поведение според изискванията на чл. 171, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищно образование. Налице било лошо изпълнение и пълно неизпълнение на нормативните задължения, което е в пряка причинна връзка с процесния инцидент. С така описаните действия и бездействия била създадена враждебна среда за ищеца М.Г.. Наведени са съображения, че предявеният от А.Р. иск неправилно е квалифициран по чл.

82, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране на договорната отговорност на ответника. Твърди, че претенцията е предявена по реда на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД с оглед въведените твърдения за осъществено противоправно поведение на служители на ответното училище. Изложени са аргументи, че предявените искове са доказани по основание и размер. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им размери.

Насрещната страна Частно средно училище с немски език „В.“ ООД не е подал отговор на въззивната жалба. В хода на производството е взето 2 становище за неоснователност на жалбата и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, в която се твърди, че ищецът АНГ. Р. Г. е сключил на 20.04.2018г. с ответното дружество договор, по силата на който училището поело задължение да обучава за учебната 2018 г. – 2019 г. сина му М.Г. и същият бил записан в 3 „б“ клас. Сочи се, че на 23.01.2019 г. около 15,40 ч. в междучасието, в сградата на училището, М.Г. бил издърпан от класната стая от двама ученици от 4 „а“ клас от същото училище – П.К. и К.К.. Излага, че П. ударил М. в дясната част на лицето, докато К. държал ръцете му, за да не може да се защити. Тогава П. минал зад гърба на М. и започнал да го души, в резултат на което за момент пострадалият загубил възможността да диша. Действията им били прекъснати от медицинската сестра на училището, като веднага след това дошла и класната ръководителка на М., която отнесла възникналата ситуация на вниманието на заместник – директора и директора. В исковата молба се поддържа, че ищецът М.Г. бил травмиран от случилото се, не искал да ходи на училище, успехът му останал на заден план, изместен от отношението към него, предавано и от съучениците му. М. се страхувал да излиза сам в коридора, да ходи до училищната тоалетна, изпитвал пристъпи на страх и спи неспокойно. Непосредствено след случката изпитвал и силни физически болки в областта на лицето. Твърди се, че е налице противоправно бездействие на служители на ответното дружество, които имат нормативно вменено задължение да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес в училището. Считат, че инцидентът се е случил именно в резултат на неизпълнението на това задължение, тъй като ответникът не е осигурил здравословна, безопасна и сигурна среда на ищеца М. и не е опазил живота и здравето му. Вторият ищец А.Г. твърди, че в резултат на нанесения побой върху сина му, търпи неимуществени вреди, изразяващи се в тревога и страх за живота, физическото и психическо здраве на детето, притеснение от възможните неблагоприятни последици от побоя, 3 стрес и страх дали отново няма да бъде упражнено насилие върху детето му, като били нарушени клаузите на чл. 3, т. 2 от договора, с които ответникът се задължил като изпълнител да организира и провежда учебно-възпитателния процес съгласно ЗПУО, като отговаря за живота и здравето на учениците.

При така изложените фактически твърдения се налага извод, че са предявени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение на причинени на ищеца М.Г. неимуществени вреди в резултат на виновно противоправно бездействие на служители на ответника при и по повод възложената им работа и иск с правно основание чл. 82, ал. 1, вр. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД за репариране на претърпени от ищеца А.Г. неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение на ответника.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено твърдяното противоправно бездействие на ръководството на училището за осигуряване на здравословна, безопасна и сигурна среда на ищеца М.Г., което да е в причинна връзка с описания инцидент. Посочено е, че когато между двете деца е възникнал конфликтът, на етажа е имало дежурни учители, както и лице от медицинския персонал, които са следили за спазване на реда при влизане и напускане на паралелките в столовата. Установил е, че свидетелката К. А. е била дежурна на етажа, на който е станал инцидентът. Свидетелката се е намесила непосредствено при възникване на инцидента и разтървала учениците. Прието е също, че ответникът е осъществил дейности по превенция и интервенция на тормоза и насилието, разработени въз основа на Механизъм за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Установено е, че на основание чл. 47 от Правилника за устройството и дейността на ЧСУ с немски език „В.“ за учебната 2018/2019г., на 05.02.2019г. педагогическият съвет на ЧСУНЕ „В.“ е взел решение, съгласно чл. 199, ал. 1, т. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, да бъде наложено наказание „преместване в друга паралелка“ на ученика П.К., считано от 11.02.2019г., а съгласно чл.

199, ал. 1, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ЗПУО/, на К.К. да бъде наложено наказание „забележка“ със заповед на директора. В мотивите на решението е направен извод, че ответникът е имал правомерно поведение - осигурил е дежурни учители и лице от медицинския 4 персонал за осъществяване надзор над малолетните ученици по време на храненето в столовата и фоайето, и е информирал учениците за задължението им да спазват правилника на училището, с което е положил дължимата грижа за изпълнение на задълженията си по ЗПУО.

Предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД е отхвърлен по съображения за недоказаност на твърдяното неизпълнение на поетото с договора от 20.04.2018г. задължение за опазване на живота и здравето на учениците в училището, като този извод е мотивиран с обстоятелството, че ответното училище е осигурило дежурни учители и лице от медицинския персонал за осъществяване надзор над малолетните ученици по време на храненето в столовата и фоайето, и е информирало учениците за задължението им да спазват правилника на училището

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По делото не е спорно обстоятелството, че М. АНГ. Г. е син на ищеца АНГ. Р. Г., както и че на 20.04.2018г. между А.Г., в качеството възложител, и „Частно средно училище с немски език В.“ ООД , в качеството на изпълнител, е сключен договор, по силата на който училището е приело да организира и проведе обучението и подготовката на М.Г. през учебната 2018г. – 2019г.

Установено е, че ищецът М.Г. е бил записан в ответното училище в 3 „б“ клас. Съгласно чл.3.2 от Раздел II от договора - „Права и задължения на изпълнителя“, изпълнителят се задължил да организира и провежда учебновъзпитателния процес при спазване изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ и всички други нормативни актове, задължителни за системата на предучилищното образование в България, като отговаря за опазване живота и здравето на учениците.

По делото е представен Правилник за устройството и дейността на ЧСУ с немски език „В.“ за учебната 2018/2019 г., от който е видно, че съгласно чл. 44 т. 2 педагогическите специалисти имат задължение да опазват живота и здравето на учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията. Съгласно чл. 47 ал. 1 от правилника, учителите дежурят по определен график, утвърден от директора, 5 и отговарят за дисциплината и материалната база на етажа. В ал. 2 от същата норма е предвидено, че дежурният учител е длъжен да бъде в училището 45 минути преди началото на първия учебен час; да изисква от учениците да са в клас след биенето на звънеца; да следи за униформеното облекло; да извежда учениците на двора през междучасията или при евакуация. Съгласно чл. 50 т.

1, т. 11 и т.12 от правилника, всеки ученик в ЧСУ „В.“ се задължава да спазва правилника за устройството и дейността на училището, да спазва правилата за добро възпитание и да уважава чуждите права и собственост.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г. Г. – Г.а /майка на ищеца М.Г. и съпруга на ищеца А.Г./, Л. Л.

/класен ръководител на ищеца М.Г. и дежурен учител в столовата на 23.01.2019г./ и К. А. /медицинска сестра в ответното училище/, чиито показания следва да се кредитират. Показанията на свидетелите не съдържат съществени различия относно релевантните за спора обстоятелства. При съвкупната преценка на същите и при съобразяване на фактите, които не са оспорени в отговора на исковата молба, се установяват обстоятелствата, при които е настъпил процесния инцидент, а именно: