Решение № 5 от 10.01.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Ловеч, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20214310100312 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано във връзка с постъпила молба от “БУЛАГРО“ АД против П. Т. Л. за присъждане на вземане за заплащане на неустойка за забава.

Твърди се, че ответникът е регистриран като земеделски производител, като с ищеца се намирали в трайни търговски отношения с предмет доставка на стоки. В договора страните уговорили заплащането на неустойка при забава в заплащането на цената в размер на 2 % от месечно от стойността на доставеното. Във връзка с тези отношения ищецът твърди, че доставил на ответника през 2019 г. торове на стойност 50 539,10 лв., за което издал фактура на 14.03.2019 г., с падеж за плащане на задължението 31.08.2019 г.

Ищецът твърди, че доставил на ответника стоката, но ответникът не е предложил изпълнение в договорения срок. По партидата на ответника за периода от 01.09.2019 г. до 04.11.2019 г., е начислена неустойка в размер на 2 160,00 лв.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2 160,00 лв. - неустойка за забава, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането й и сторените разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът оспорва, ангажирания по 1 делото договор, да е сключен на посочената в него датата, като поддържа, че е сключен през м. юни 2019 г. Твърди, че страните уговорили заплащането на доставките по него в края на 2019 г. Във връзка с уговореното отложено заплащане цената на доставената стока ответникът подписал запис на заповед, като по негово искане ищецът му издал проформа фактура от 10.06.2019 г. с всички негови задължения, с падеж 31.12.2019 г.

Ответникът твърди, че уговорената в договора неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като уговорения в нея размер надхвърля значително размера на законната лихва. Поддържа също, че неустойката е прекомерна с оглед размера на действително претърпените вреди, като заявява искане за намаляване размера й до размера на законната лихва.

В хода на делото по същество ищецът не участва чрез свой представител и не изразява становище по същество.

В производството по делото ответникът участва лично с адв. Н., който по същество излага становище за недопустимост на производството, а при условията на евентуалност за неоснователност по съображения, изложени в отговора.

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника торове, препарати за растителна защита, горива и масла, като в спецификация, неразделна част от него, се определят цените и сроковете за плащане, а в случай, че такава не бъде съставена с факта на подписване на някой от следните документи фактура, проформа-фактура, приемо-предавателен протокол, складова разписка, съдържащи цени и срока за плащане. Договорено е, че срокът за плакане на стоките е 14 дни от датата на получаване на един от следните документи: фактура, проформа-фактура, приемо-предавателен протокол, складова разписка, ако друго не е уговорено за конкретната доставка в придружаващите стоката документи или спецификация към договора. Цената следва да се заплати безкасово по сметка, с посочен номер в “Банка Пиреос България” АД. За обезпечаване изпълнението по договора ответникът се е задължил да издаде запис на заповед в полза на ищеца в размер на 2 определения максимален кредитен лимит или в размера на цената на всяка отделна оставка. При забава заплащането на цената в крайния уговорен срок ответникът се задължил да заплати на ищеца лихва за забава в размер на 2 % върху стойността на доставената стока, определена към крайния срок за плащане, посочени в прилежащите към договора документи - спецификация, фактура, проформа-фактура, приемо-предавателен протокол, складова разписка, до окончателното погасяване на задължението. За забава над един месец е уговорено заплащането на неустойка в размер на 20 % от стойността на доставените стоки, определени към крайния срок за плащане.

От показанията на свидетеля Л. се установява, че през 2019 г. работила за ищеца като търговски представител за районите Плевен и Ловеч. В това си качество посетила базата на ответника, предала му процесния договор на посочената в него датата /26.02.2019 г./, който той подписал, след което го изплатила за подписването му от представителя на дружеството ищец. Л. уточнява, че към доставка на заявена стока се пристъпва след потвърждение, че договорът е сключен, като екземпляр от него се изплаща на клиента. При сключването на договора ответникът подписал запис на заповед /в тази насока мотиви на решение от 04.01.2021 г., по гр. д. № 24/2020 г. на ОС Ловеч, за установяване на вземане по запис на заповед от 26.02.2019 г./. При разсрочено заплащане цената на доставена стока, изпълнението се уговаря в периода август-октомври. След настъпване падежа на задължението по процента фактура /фактура от 14.03.2019 г./ Л. търсила ответветника по телефона, за да му напомни, че трябва да плати, на той не отговорил на обажданията й. По отношение на представената по делото проформа фактура /л. 18 от делото/ Л. посочва, че тя има характер на справка, като се издава в края на май до средата на юни, когато клиентите спират да купуват препарати и започва жътвата.

На 04.03.2019 г. ищецът възложил на “НЕЛИ ТРАНС СБ” ЕООД София да превози до получателя - П.Л., по маршрут Девня - Угърчин, АN, с тегло 25 т. Стоката е натоварена на 07.03.2019 г. и доставена на получателя на 08.03.2019 г., като получаването е удостоверено с подписа на ответника Л., видно от товарителница от 07.03.2019 г. /л. 8 от делото/.

На 06.03.2019 г. ищецът възложил на “АНДИ-М” 2012” Севлиево да превози до получателя - П.Л., по маршрут Русе - Угърчин, NPK 15:15:15, с 3 тегло 25,200 т. Стоката е натоварена на 07.03.2019 г. и доставена на получателя на 08.03.2019 г., като получаването е удостоверено с подписа на ответника Л., видно от товарителница от 07.03.2019 г. /л. 7 от делото/.

На 06.03.2019 г. “Афер България” ЕООД е възложил на превозвач от гр.

Тетевен да превози до ищеца, по маршрут Девня - Угърчин, АN, с тегло 25 т.

Стоката е получена от ответника Л., което е удостоверено с подписа му върху товарителницата от 06.03.2019 г. /л. 9 от делото/.

Във връзка с доставката на 50 т. Амониев нитрат - Девня, с единична цена от 489,72 лв. и 25,20 тона NPK15:15:15 +10 % сяра, с единична цена то 696,60 лв. ищецът е издал на ответника фактура от 14.03.2019 г. на стойност 50 539,10 лв. със срок за плащане 31.08.2019 г. /л. 10 от делото/.

Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебноикономическа експертиза фактура от 14.03.2019 г. е осчетоводена при ответника и включена в справка декларация по ДДС, отчетен регистър “Дневник покупки” за м. март 2019 г. За нея ответникът е ползвал данъчен кредит. Счетоводствата на ищеца и ответника във връзка с процесната фактура са водени родено, като при ищеца вземанията по нея са осчетоводени по сметка 411 - клиенти, по аналитичната партида на П.Л., а при ответника задължението е отразено по сметка 411 - доставчици, аналитична партида “Булагро” АД. Вземането е погасено безкасово на 05.12.2019 г. /виж преводно нареждане от 05.12.2019 г. на л. 5 от делото/. За периода 01.09.2019 г. до 04.11.2019 г. размерът на неустойката върху сумата от 50 538,10 лв., изчислена на база 2 % месечно, е 2 160,03 лв.

В проформа фактура от 10.06.2019 г. е отразен общия брой на извършените доставки от ищеца на ответника за 2019 г., вид на доставената стока, количества, единични цени, общ размер на сумите, издадени фактури и падежи на вземанията по всяка фактура, както и извършените преводи. По отношение на вземанията по процесната фактура е отразено, че падежите им са 30.03.2019 г. В бележка е отразено, че с подписването на проформа фактурата страните потвърждават посочените в нея стоки, цени и срокове за получаване; в случай, че внасят изменение във вече сключени договори, фактурата има сила на анекс; при не плащане в сроковете, посочени във фактурата, върху вземаният се начислява лихва в размер на 2 % на месец до окончателното изплащане на сумите /л. 18 от делото/.

4

С влязло в сила решение № 260000/04.01.2021 г., постановено по гр. д.

№ 24/2020 г. на ОС Ловеч, П. Т. Л. е осъден да заплати на “Булагро” АД сумата от 435,23 лв. - обезщетение за забава върху сумата от 50 539,10 лв. за периода 05.11.2019 г. до 05.12.2019 г.

Описаните по-горе факти са очертани на база приетите по делото писмени и гласни доказателства /заключение на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза и показанията на свидетеля Лилова/. На показанията на свидетеля Лилова съдът дава вяра, макар същата да работи при ищеца, тъй като казаното от нея при разпита й се подкрепя от останалия доказателствен материал. Лилова през процесния период е работила като търговски представител и пряко е контактувала с партньорите на ищеца, посредничила е при сключване на договорите - посещавала е клиентите, попълвала е договорите, предавала ги е в управлението на ищеца, отговаряла е за събирането на вземанията по извършените доставки, т. е., участвала е в процеса на сключване на договора и изпълнението по него. В показаният си тя заявява, че доставките на стоката се извършват след сключването на договора /подписването му и от двете страна/, което се потвърждава и от ангажираната по делото справка за извършени доставки от ищеца до ответника за 2019 г. От справка /проформа фактура/ се вижда всички доставки са извършени след 26.02.2019 г. - датата, посочена в ангажирания по делото договор за продажба на стока. Справката е представена по делото от ответника, което означава, че е била на негово разположение. Тя е издадена на 10.6.2019 г., което се признава в отговора, по него искане. Датата на издаването на справката е преди жътвата, когато свидетеля Христов казва, че видял автомобил с името на ответника пред дома на ответника. Показанията на свидетеля в частта, в която той заявява, че представител на ищеца е посетил ответника във връзка със сключването на договора не се кредитира, тъй като те не са изградени на база лични впечатления, а почиват на споделено от ответника и не се подкрепят от останалите доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за заплащане на неустойка за забава, с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД и възражения за противоречието на клауза, в които е уговорено неустоечното задължение с добрите нрави, с правна 5 квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3-то, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД и евентуално за прекомерност на уговорена неустойка, с правна квалификация чл. 92, ал. 2 ЗЗД.

В отговора на исковата молба ответникът е навел възражения за недопустимост на производството.

Възраженията относно редовността на исковата молба са неоснователни, тъй като в обстоятелствената й част са наведени твърдения досежно основанието, от които изхожда вземането, вкл. периода, за които то е формирано, а във връзка с тях е изведено искане за присъждане на вземане за неустойка за забава.

Втората група възражения за недопустимост се основават на твърдения, че между същите страните е налице спор за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение, а кумулирането на неустойка за забава, предмет на настоящото дело и обезщетение за забава е недопустимо. Възражението съдът също намира за неоснователно.

Претенциите за заплащане на обезщетение за забава и неустойка за забава не са идентични. Обезщетението за забава се дължи по силата на закона при забава на парично задължение, като обезщетява причинените на страната вреди от забавата. Неустойка освен обезщетителната има и гаранционно-обезпечителна функция, като цели да стимулира длъжникът към изпълнение по страх, че ще понесе санкция при неизпълнение. От тук следва, ч е неустойката се дължи само когато са налице елементите от фактическия състав, който я поражда, т. е. за онова неизпълнение, за което е уговорена. От тук се извежда и задължението за ищеца да посочи не само юридическия факт, който поражда неустойката, но и нейния размер и периода, ограничен от реално настъпилите вреди от неизпълнението на главното задължение.

Разпечатката съдържа 34 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87fa00c3-1368-4de4-a622-0426e7175461