Решение № 232 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110214077 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Л. Й. против наказателно постановление (НП) № 25-4332-018693/28.07.2025 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което са му наложени следните административни наказания:

1. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104а от ЗДвП;

2. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят не оспорва, че е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, но излага доводи за здравословни причини – бронхиална астма, които го характеризират като лице, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. С оглед на това счита, че спрямо него е приложимо изключението на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, за което е представил медицинско удостоверение на проверяващите.

Намира, че не е извършил другото вменено му нарушение, тъй като не е разговарял по телефона, а е използвал същия като навигационно устройство.

1

Излага доводи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗАНН.

Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като изтъква, че Й. е представил удостоверение от 2008 г., че здравословното му състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Посочва също така, че жалбоподателят е ползвал мобилния си телефон без да осъществи разговор по него, поради което не е извършил другото му вменено нарушение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, чрез процесуалния си представител юрк. М., излага доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна се установява следното:

На 09.07.2025 г., около 14.04 часа, в гр. София, Г. Л. Й. управлявал учебен лек автомобил „***“ с рег. № ******** по ул. „Резбарска“ с посока на движение от ул. „Васил Кънчев“ към ул. „Милен Цветков“, като бил сам в моторното превозно средство. По време на движение водачът бил без поставен обезопасителен колан при наличие на такова оборудване в автомобила и използвал мобилния си телефон за откриване на локация посредством навигационно приложение без устройство, позволяващо употребата му без участие на ръцете, като държал същия в дясната си ръка.

Тези обстоятелства били възприети непосредствено от движещите се със служебни мотоциклети полицейски служители И. Е. Г. и А. С. С., които спрели водача за проверка. Й. представил на контролните органи медицинско удостоверение от 23.02.2008 г., издадено от „******“ ООД, за наличието на хронична болест – бронхиална астма, с препоръка за неизползване на колан при шофиране поради затруднено дишане и възможност за провокиране на пристъп. В хода на проверката водачът заявил на полицейските служители, че 2 е проверявал нещо в телефона си във връзка с курсовете, които провежда като инструктор на учебен автомобил.

Свидетелите Г. и С. поискали съдействие от екип на 05 РУ-СДВР, като на място се отзовал свидетелят А. К. А. – старши полицай при 05 РУ-СДВР, който съставил срещу Г. Л. Й. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 3711464/09.07.2025 г. за извършени нарушения на чл.104а и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал в отбелязване, че има възражения. В законоустановения срок постъпило писмено възражение срещу акта с доводи, идентични с тези изложени в жалбата, инициирала настоящото производство.

Въз основа на съставения АУАН и като счел възраженията за неоснователни, началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, издал обжалваното наказателно постановление № 25-4332-018693/28.07.2025 г., с което на Г. Л. Й. били наложени следните административни наказания:

1. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104а от ЗДвП;

2. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И. Е. Г., А. С. С. и А. К. А., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – медицинско удостоверение от 23.02.2008 г., издадено от „******“ ООД, възражение, докладна записка, справка картон на водача Й., заповед № 513з5215/21.06.2022 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи, удостоверение с рег. № 34305/05.04.2023 г., издадено от Технически университет-София, удостоверение на преподавателя серия УП № ******* и медицинско направление от 17.11.2025 г. Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.

От показанията на свидетелите Г. и С. се установяват обстоятелствата относно извършените от жалбоподателя нарушения, които те са възприели лично и непосредствено и имат добре съхранен спомен относно извършената 3 проверка. Показанията им са ясни, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира. Свидетелите посочват, че действително водачът им е представил медицинско удостоверение, но същото било с голяма давност и в недобро състояние. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че е бил без поставен обезопасителен колан и е държал мобилен телефон по време на движение, а излага доводи за несъставомерност на тези му действия.

Процедурата по съставяне на АУАН се установява както от показанията на Г. и С., така и от показанията на свидетеля А., който се е отзовал на място именно във връзка със съставянето на АУАН, за което е бил надлежно оправомощен със заповед № 513з-5215/21.06.2022 г. на директора на СДВР.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят Й. страда от хронична бронхиална астма с дългогодишна давност, като както с медицинско удостоверение от 23.02.2008 г., издадено от „******“ ООД, така и с медицинско направление от 17.11.2025 г. лекар е отправил препоръка жалбоподателят да не слага обезопасителен колан по време на пътуване поради опасност от затруднено дишане при натиск.

Обстоятелството, че Й. е преподавател за теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС се установява от приложените по делото документи за преминат курс.

Видно от гласните доказателства обаче жалбоподателят е бил сам в автомобила към момента на извършване на нарушенията и управлението не е било предприето с учебна цел.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжности и правомощията, 4 делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Oбстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на жалбоподателя да разбере за какви нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като са посочени и нарушените разпоредби. Неоснователни са доводите в жалбата за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като АНО е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е възраженията и събраните доказателства, като дали тази преценката е била правилна подлежи на изследване в настоящото въззивно производство.

Относно нарушението по т.1 от НП:

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.104а ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна. От показанията на свидетелите Г. и С. се установява, че по време на управление на лекия автомобил водачът Г. Л. Й. е използвал мобилен телефон, като е държал същия в дясната си ръка и в сравнително дълъг период е гледал екрана във връзка с търсене на адрес в навигационно приложение. Това обстоятелство се признава от жалбоподателя, но се акцентира върху липсата на проведен телефонен разговор. Следва да се отбележи, че нормата на чл.104а от ЗДвП въвежда забрана за „използване“ на мобилен телефон, като се има предвид всяко служене с телефона, като преследваната от законодателя цел е ползването на устройството да не пречи на управлението на автомобила, да не отклонява вниманието на водача и ръцете му да не са заети с друго, освен с управлението на МПС. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че ирелевантно се явява обстоятелството, че жалбоподателят не е провеждал телефонен разговор, след като се установява, че е използвал мобилен телефон по време на управление на МПС без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете. Във връзка с доводите в жалбата, че случаят е идентичен с 5 фабрично вградени устройства в моторни превозни средства, при които водачът използва тъч скрийн дисплей, следва да се отбележи, че в този случай ръцете на водача са свободни и не препятстват използването им за управление на автомобила, а жалбоподателят Й. е държал в ръка мобилното устройство.

От субективна страна нарушението е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да не използва мобилен телефон по време на движение.

Санкционната норма на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП предвижда глоба в размер на 50 лева за използване на мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете на водача. В този смисъл административнонаказващият орган законосъобразно е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 лева за осъществено нарушение на разпоредбата на чл.104а ЗДвП.

Макар че не са наведени такива доводи от страна на жалбоподателя, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е повишило опасността от реализиране на ПТП. Това се установява от показанията на свидетеля С., който посочва, че вниманието на водача в продължителен период е било отклонено от пътната обстановка. Ето защо обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от сходни деяния по чл.104а от ЗДвП.