Решение № 19 от 12.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Кюстендил, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Галина Г. К.а като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Търговско дело № 20221500900063 по описа за 2022 година

Р. С. Г.-М., с ЕГН **********, с адрес: обл. Кюстендил, общ. Бобов дол, гр.

Бобов дол, ул. *** чрез адв. Р. М. от САК, е предявила срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД,със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А иск за сумата 140 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, настъпили от смъртта на съпруга й Я. К. М. - починал в резултат на ПТП, настъпило на 27.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие 03.06.2022 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноските в производството.

В съдебно заседание проведено на 09.04.2024 г. съдът е допуснал изменение на иска с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди, като е увеличен размерът му на 180 000 лв.

В исковата молба се твърди, че на 27.03.2022 г., около 10:55 часа, на път „II-62“, на км. 52+800 м., водачът на лек автомобил марка и модел „Сеат Леон“, с per. № *** И.Д. К. е навлязъл в насрещната пътна лента и е блъснал челно лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“, с peг. № ***, управляван от Я. К. М.. При инцидента е причинена смъртта на М.. Сочи се, че ищцата е съпруга на починалия, че те били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг, живеели в разбирателство и хармония, изградили дълбока емоционална и духовна връзка, поради което смъртта му я карала да преживява изключително тежка болка и повлияла изключително отрицателно на психиката й. Ищцата била дълбоко опечалена, страдала от силно безпокойство и тревожност и се страхува, че нямало да може да превъзмогне смъртта на любимия си и да продължи живота си както преди. Страхувала се за бъдещето си, чувствала се депресирана, заспивала трудно и спяла неспокойно, станала мълчалива и затворена. Вследствие на преживяното се наложило да посети лекар, поради оплаквания от главоболие, съпроводено със сърцебиене, както и замайване и изтръпване на лявата ръка през нощта, като след извършения преглед й е поставена основна диагноза „Нестабилна стенокардия". Заявява се, че към датата на ПТП, 1 виновният водач е управлявал процесния автомобил, за който имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответния застраховател. Пояснява се, че на 03.06.2022 г. ищцата е отправила молбапретенция до ответното застрахователно дружество с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение съгласно чл. 380 КЗ. Към момента на депозиране на исковата молба законоустановеният срок е изтекъл, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което е породил правния интерес на ищцата - на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от КЗ да предяви исковата претенция. Сочи се, че върху претендираната сума се дължи законна лихва до окончателното й заплащане от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП на 03.06.2022 г.

В отговора на исковата молба се оспорват всички твърдения на ищцата като недоказани. Твърди се, че водачът на процесния автомобил - И. К., нямал вина за настъпилото ПТП. Заявява се, че са неизяснени фактическата обстановка, механизмът на ПТП, както и причините за настъпването му. Оспорва се описания в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортно произшествие. Сочи се, че причина за настъпване на леталния изход за М. е личното му противоправно поведение, тъй като е нарушил разпоредбите на Закона за движение по пътищата, движейки се на платното за движение на забранено за движението място, евентуално при ограничена видимост, не се е съобразил с разстоянията на приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение, внезапно е сменил посоката си на движение. Твърди се, че управляваното от пострадалия летално ППС е попадало в опасната зона на автомобила, управляван от водача К. и ударът при така създалата се ситуация е бил непредотвратим. Акцентира се, че водачът К. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, респ. е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК и деянието не е извършено виновно от него. Излага се становище, че пострадалият е могъл и е бил длъжен да предвиди неблагоприятните последици за него поради движението си и приближаващият автомобил като се съобрази със скоростта и посоката на движението му на пътното платно, че е бил без поставен колан, като и че е бил длъжен да се съобрази с движението на автомобилите и със задълженията си по ЗДвП. При условия на евентуалност счита, че събитието е причинено при висока степен на съпричиняване от пострадалия като следва да бъде съобразено поведението му и степента на приноса му за настъпване на вредоносния резултат. Приема се за справедлив размер 80 %. Твърди се, че в случай на наличие на съпричиняване от страна на починалия М., то същото е основание за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51. ал.2 от ЗЗД.

Оспорват се всички направени твърдения за търпени от ищцата неимуществени вреди болки и страдания, твърденията за тяхната продължителност и интензитет. Счита се, че размерът на предявената претенция е завишен с оглед принципа за справедливост (чл.

52 от ЗЗД), несъобразен с обичайните размери на обезщетения, присъждани при аналогични случаи, с вида и характера на вредите - неимуществени вреди, които не могат да бъдат поправени и възстановени реално. Оспорва се изцяло претенцията за присъждане на лихва като неоснователна. На самостоятелно основание се твърди, че поради непредставяне на всички необходими доказателства и поради липса на данни за банкова сметка за изпълнение на задължението си, съгласно чл. 496 от КЗ. лихва не следва да бъде присъждана. Подчертава се, във връзка с чл.108, ал. 2 от КЗ, че срокът за произнасяне на ответното дружество по доброволната претенция все още не е изтекъл.

КнОС, като събра необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в съвкупност и при условията на чл.12 ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали 2 лица № 348р-738 от 27.03.2022 г. е, че на посочената дата около 10.55 ч., на път „ II-62“, на км. 52+ 800 м., водачът на лек автомобил марка и модел „Сеат Леон“, с peг. № *** И.Д. К. е навлязъл в насрещната пътна лента, където се е движел лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“, с peг. № ***, управляван от Я. К. М., при което е настъпил удар на двата автомобила вследствие на който двамата водачи са починали.

За възникналото ПТП е било образувано д.пр. №182/2022 г. по описа на РУ на МВР – гр. Дупница, по което с Постановление от 16.02.2023 г. на прокурор от ОПКюстендил е прекратено наказателното производство. С Определение от 11.07.2023 г., постановено по н.ч.д.№ 252/2023 г., ОС- Кюстендил е потвърдил постановлението на прокурора от ОП- Кюстендил за прекратяване на наказателното производство, а с Определение № 814 от 24.08.2023 г., постановено по в.ч.н.д. № 953/2023 г. АС- София е потвърдено определението на окръжен съд.

От Удостоверение за наследници № 82 от 29.03.2022 г., издадено от Община Бобов дол се установява, че ищцата е съпруга на Я. М., починал на 27.03.2022 г.

В приетото по делото заключение на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза № 1561/01.04.2024 г., изпълнена от вещите лица д-р В. Н. и д-р инж. Ф. К. са дадени отговори на въпроси свързани с изясняване на механизма за настъпване на процесното ПТП. В него е посочено, че ПТП-то е настъпило на републикански път II-62 в зона извън населено място. Лек автомобил марка и модел „Сеат Леон“ се е движел в посока от гр. Самоков към гр. Дупница, а лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“- от гр. Дупница към гр. Самоков. Приблизителната скорост на движение на двата автомобила е била: л.а. „Сеат Леон“- около 110 км/ч, л.а.

„Шкода Октавия“- около 120 км/ч., като ограничението на максимално позволената скорост извън населено място е 90 км/ч. Ударът между двата автомобила е челеннецентрален, като първоначалният контакт между тях е бил в областта на предната им лява част и произшествието е настъпило в лентата за движение в посока от гр. Дупница към гр. Сапарева баня. Траекториите на движение на двата автомобила е описан по следния начин: л.а. „Сеат Леон“ се е движел в лентата за движение в посока от гр.

Самоков към гр. Дупница, като преди настъпване на произшествието е предприел маневра изпреварване и е навлязъл в насрещната лента, където е и настъпило ПТП.

Видимостта на водача на л.а. „Сеат Леон“ към другия участник в ПТП в момента на изпреварване е била ограничена от движещия се пред него автомобил. „Л.а. „Шкода Октавия“ се е движел в лентата за движение в посока от гр. Дупница към гр. Самоков, като преди настъпване на произшествието е изпълнявал маневра изпреварване на два автомобила и се е намирал в насрещната лента непосредствено преди ПТП, завършвайки маневрата си се е прибрал в неговата лента, където е настъпило ПТП.

Видимостта на водача на л.а. „Шкода Октавия“ към л.а. Сеат Леон“ в момента на изпълнение на маневра изпреварване е била ограничена от движещия се пред л.а. „Сеат Леон“ друг автомобил. От техническа гледна точка причината за ПТП е пресичане на траекториите на двете превозни средства, като произшествието за водача на л.а. Сеат Леон“ е било предотвратимо, ако същият е предприел маневра изпреварване след като се разминат с л.а. „Шкода Октавия“. Всички травматични увреждания на пострадалия са причинени от действие на твърди предмети- по механизма на удара и/или натиск с или върху такива, както и от общо сътресение на тялото му в момента на тези удари, като ударът за процесния автомобил е настъпил в предната му лява част, след което е последвало завъртане на автомобила обратно на часовниковата стрелка и при този тип удар поради действия на центробежната сила, тялото на водача се премества наляво и нагоре- на по- малко или по- голямо разстояние в зависимост от наличието или не на предпазен колан. При процесното ПТП- челен нецентрален удар на автомобила със скорост 120 км/ч в лек автомобил движещ се със скорост 110 км/ч правилно поставеният предпазен колан не гарантира предпазване на пострадалия от получените от него конкретни смъртоносни увреждания или от получаването на други поразлични подобни такива, които също ще доведат до смъртта му. Непосредствената 3 причина на Я. М. е тежката гръдна травма с разкъсванията на сърце, аорта, бял дроб и др., която е несъвместива с живота. Налице е пряка причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП, получените от М. в резултат на него травматични увреждания и последвалата му смърт.

Относно установяване на механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие са разпитани и свидетели, а именно: Д. И. К., който се е возел на предната дясна седалка в автомобила управляван от баща му- И. К. и е очевидец и В.

М.. Свид. Д. К. твърди, че на 27.03.2022 г. са пътували с баща му, майка му и приятелката му до „Стобските пирамиди“ на разходка. Движили са се по пътя от гр.

Самоков по посока гр. Дупница. Свидетелят гледал в телефона си и изведнъж усетил някакво движение на колата. Вдигнал погледа си и видял стопове пред него, които впоследствие се изместили леко вдясно и видял кола срещу него в неговото платно.

Според свидетеля баща му „кръшнал“ наляво, за да не се удари в колата срещу тях.

Твърди, че ударът е станал в насрещната лента за движение и че не е имало изпреварване на автомобила- срещу тях в тяхното платно е имало автомобил, който набил спирачките, поради което баща му предприел маневра в другото платно, за да избегне удара. Според този свидетел към момента на удара времето е било нормално, с добра видимост, сух асфалт, а участъкът, по който са се движили е бил прав. Свид. М. сочи, че е пътувал с Г. К. като пасажер и е седял на предната седалка. Видял, че има катастрофа, след което спрели и слезли. Не е видял удара между автомобилите. Твърди, че било слънчево и сухо време и движението било спокойно.