Решение № 4238 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4238 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110108673 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по повод на искова молба на .........“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. ......... срещу Г. В. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ............., с която са предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане на ищеца на следните суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № ....... 1./ 878,05 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ 119,09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 26.05.2023 г., 3./ 0,81 лева, представляваща лихва върху платена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 16.10.2020 г. до 30.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32376/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния имот, е бил потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в исковия период, поради което е бил обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че 1 ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане се дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. За непогасените задължения на ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило писмено възражение от ответника. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Г. В. Б., въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането по чл.

131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно връчени на последната чрез работодател на 06.11.2025 г. /съобщение на л. 59 от делото/.

С определение № 1506/13.01.2026 г. съдът е насрочил делото за първо открито съдебно заседание на 25.02.2026 г. Препис от това определение на съда е надлежно връчен на ответницата чрез работодател на 23.01.2026 г. /съобщение на л. 69 от делото/. В призовката за насроченото съдебно заседание повторно й е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна.

На 25.02.2026 г. по делото е проведено първо открито съдебно заседание.

Независимо от двукратно дадените й разяснения относно възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна, ответницата не се е явила в откритото съдебно заседание на 25.02.2026 г., не е изпратила процесуален представител, който да я представлява в същото, и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

В проведеното на 25.02.2026 г. открито съдебно заседание ищецът е уточнил, че е допуснал явна фактическа грешка при индивидуализиране на процесния имот, като същият е със следния адрес: гр. .............. В същото съдебно заседание съдът е допуснал уточнение на исковата молба в частта относно индивидуализацията на топлоснабдения имот.

В сезиращата съда искова молба от 13.02.2025 г., както и в откритото заседание на 25.02.2026 г., ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това.

С оглед на изложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл.

239 ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба и неявяването му в съдебно заседание, но въпреки това той не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в проведеното на 25.02.2026 г. открито съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същевременно предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което исковете да бъдат изцяло уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в заповедното производство разноски в размер на 38,35 евро, както и сторените в исковото производство разноски в общ размер на 89,48 евро.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“. Ето защо и при 2 спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в производството парични претенции и уважените такива с крайния акт от лева в евро съобразно официалния валутен курс.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от .........“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. ..............., срещу Г. В. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ............., положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. В. Б., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на .........“ ЕАД, ЕИК .............., сумата от 448,94 евро, с левова равностойност 878,05 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. ............., абонатен № 52548, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 60,89 евро, с левова равностойност 119,09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 26.05.2023 г., и сумата от 0,41 евро, с левова равностойност 0,81 лева, представляваща лихва върху платена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 16.10.2020 г. до 30.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32376/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.

ОСЪЖДА Г. В. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ............., да заплати на .........“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. ...... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 38,35 евро – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 32376/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, както и сумата от 89,48 евро – разноски в исковото производство по гр. д. № 8673/2025 г. на СРС, 29 състав, съобразно уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД – трето лице – помагач на .........“ ЕАД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на страните, като в съобщението до ответника се укаже възможността в 1-месечен срок от връчването да подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3