Решение № 148 от 21.07.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. К., 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело № 20215100100221 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

В основата на настоящото гражданско производство стои предявената от Г. К. Ш., П.

К. Ш., СТ. ИВ. В. и Д. СТ. Г., и четиримата с адрес гр.М., ул.“Св.К. и М.“ № *, общ.М., обл.С. З., искова молба с вх.№ 1967/17.12.2021 г., с която против Ж. АС. Й. е предявена в субективно и обективно съединение искова претенция с правно основание чл.45 и чл.86, ал.1,във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, с която ищците целят да бъде осъден ответникът да заплати на всеки от тях обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие причинено на 17 срещу 18.12.2016 г. непозволено увреждане- смърт на две лица –баща, брат, син и фактически съжител на ищците, ведно със законна лихва върху всяко определено обезщетение, считано от деня на увреждането - 18.12.2016 г. до окончателното му изплащане. В исковата си молба ищците твърдят, че Окръжна прокуратура – Х. с Обвинителен акт по ДП № 71/2019 г. по описа на РУ – И. по пр.пр. № 2299/2016 г. предявила пред Окръжен съд – Х. обвинение против Ж. АС. Й. за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 и 6, във вр. чл. 115 от НК, за това, че на 17 срещу 18.12.2016 г. в с. Б., общ. И., обл. Х., нанесъл удари с брадви в областта на главите и умишлено умъртвил повече от едно лице – Ц. И. Г. и К. Н. Ш., като деянието е извършено с особена жестокост.

Твърдят в исковата си молба, че в резултат на това обвинение било образувано НОХД № 337/2019 г. по описа на Окръжен съд – Х., като същото приключило с Присъда № 260006 от 04.02.2021 г., с която подсъдимият – ответник в настоящото гражданско производство Ж.

АС. Й. бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и бил осъден на наказание 1

„лишаване от свобода“ за срок от 20 години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. В исковата молба се твърди, че по инициирана от обвиняемия Й. въззивна проверка било постановено Решение № 79/04.10.2021 г. по ВНОХД № 189/21 г. по описа на Апелативен съд – П., с което първоинстанционната присъда била потвърдена. Твърди се в исковата молба, и че на разпоредителното заседание по НОХД № 337/2019 г. по описа на Окръжен съд – Х., ищците в настоящото производство Г. К. Ш. и П. К. Ш. – като синове на пострадалия К. Н. Ш., СТ. ИВ. В. - като брат на пострадалия Ц. И. Г., и Д. СТ. Г., като майка на Ц. И. Г. и фактически съжител на пострадалия К. Н. Ш., били призовани да се явят в качеството си на пострадали. Твърдят, че с определение по същото дело те били конституирани като частни обвинители в процеса, но молбата им за конституирането им като граждански ищци била оставена без уважение.

Изтъкват, че в резултат на престъпното деяние, осъществено от ответника Ж. АС. Й., понасят неимуществени вреди, изразяващи се в неизмерими болки и страдания от загубата на техните роднини и близки. Твърдят, че им е много трудно да приемат и да се примирят със смъртта на близките си; че болката и страданието, които изпитват от загубата им е несравнима; че ежедневно нахлуват спомени, които им напомнят за преживяното с близките им; че нито един ден не минава без мисъл за тях и всеки път, когато това се случвало, напирали сълзи в очите им и че всеки един от ищците усещал скръбта и физически, като стягане или тежест в областта на гърдите или гърлото, както и че от загубата на близките си губили енергия за извършване на приятни дейности. Ищецът Г. К. Ш. оценява причинените му от смъртта на баща му К. Н. Ш. неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.; ищецът П. К. Ш. оценява причинените му от смъртта на баща му К. Н. Ш. неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.; ищецът СТ. ИВ. В. оценява причинените му от смъртта на брат му Ц.

И. Г. неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и ищцата Д. СТ. Г. оценява причинените й от смъртта на сина й Ц. И. Г. неимуществени вреди в размер 100 000 лв. и в същия размер от 100 000 лв. оценява причинените й от смъртта на фактическия й съжител К. Н. Ш. неимуществени вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК , въпреки дадената му възможност, отговор на исковата молба от ответника по същата – Ж. АС. Й., не е постъпил.

В открито съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ищците лично поддържат исковата си претенция изцяло.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, редовно призованият ответник Ж. АС. Й., изтърпяващ наказание в ОЗ-С. З., чрез депозирана декларация от 02.06.2022 г. заявява нежелание да бъде конвоиран и да присъства в съдебните заседания като ответник по делото.

Окръжният съд, действащ в производството като първоинстанционен, по повод разгледания спор, прие следното:

Сезиран е с разглеждане на предявени в обективно и субективно съединение искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1,във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

2

От фактическа страна е прието за безспорно, съгласно изготвения доклад, че с влязла в сила на 03.02.2022 г., Присъда № 260006/04.02.2021 г., постановена по НОХД № 337/2019 г. по описа на Окръжен съд – Х., потвърдена с Решение № 79/04.10.2021 г., постановено по ВНОХД № 189/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, ответникът в настоящото гражданско производство Ж. АС. Й., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 17 срещу 18.12.2016 г. в с. Б., общ. И., обл. Х., умишлено умъртвил повече от едно лице – Ц.

И. Г. и К. Н. Ш. (нанесъл удари с брадви в областта на главите), като деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 6, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 57, ал. 1, и във вр. с чл. 54 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. От прочита на материалите по НОХД № 337/2019 г. по описа на Окръжен съд – Х. се установява и, че осъденият Й. отглеждал крави в с. Б., общ. И., където ползвал обор за животните и едноетажна постройка, в която нощувал. В същото населено място от 2015 година, в две съседни къщи и под наем, със семействата си живеели К. Н. Ш. и Ц. И. Г..

Първият работил във фирма за дърводобив „М. 2000" ООД, а вторият му помагал, което дружество до средата на 2016г. имало обекти около И. и с. Б., след което Ш. и Г. останали да живеят със семействата си в наетите от тях там жилища. Установява се също, че след причинената смърт, осъденият Й. натоварил телата на убитите в каросерията на пикапа си и придвижил труповете в землището на друго село, което наложило в следващите дни близките им да организират издирването им.

Видно от приетия по делото протокол от проведено на 10.10.2019 г. разпоредително заседание по НОХД № 337/2019 г. по описа на Окръжен съд – Х., ищците в настоящото производство Г. К. Ш., П. К. Ш., 31СТ. ИВ. В. и Д. СТ. Г. са конституирани като частни обвинители в процеса, като молбите им за конституирането им като граждански ищци и за приемане в наказателния процес за съвместно разглеждане на предявените от тях граждански искове, са оставени без уважение.

От събраните по делото писмени доказателства, вкл. и от материалите по НОХД № 337/2019 г. по описа на ХОС, в частност и от приетото по делото Удостоверение за съпруга и родствени връзки № */*.06.2022 г. на Община Т., се установява, че ищецът Г. К. Ш., с ЕГН **********, е син на ищцата Д. СТ. Г., с ЕГН ********** и на пострадалия К. Н. Ш., с ЕГН ******. Установява се също, че и ищецът П. К. Ш., с ЕГН **********, е син на ищцата Д.

СТ. Г., с ЕГН **********и на пострадалия К. Н. Ш., с ЕГН ******.

От удостоверение за раждане № 176*/31.12.1982 г., издадено въз основа на Акт за раждане № */*.*.1982 г. на ОНС - гр.Д., се установява, че пострадалият Ц. И. Г., с ЕГН **********, е роден от майка-ищцата Д. СТ. Г., с ЕГН ********** и баща – трето за производството лице- И. В. Г.. Установява се от прочита на приетото по делото Удостоверение за раждане от *.11.2004 г., издадено въз основа на Акт за раждане № */*.*.1982 г. на Община С., че ищецът СТ. ИВ. В. също е роден от майка-ищцата Д.С., с ЕГН ********** и баща – трето за производството лице- И. В. Г., с ЕГН **********, т.е., че е рожден брат на пострадалия Ц. И. Г., с ЕГН *****.

3

От анализа на така цитираните удостоверения се налага и извод, че ищецът СТ. ИВ. В. и пострадалият Ц. И. Г. са едноутробни братя на ищците Г. К. Ш. и П. К. Ш., и всички са деца на ищцата Д. СТ. Г., която считано от около 1985 г. е заживяла на съпружески начала с пострадалия К. Н. Ш..

От дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения на ищците за обстоятелствата по делото, се установява, че преди момента на смъртта на близките им, ищецът П.К. със семейството си, баща му К. Ш. и майка му Д.Г. живеели в една къща в с.Б., общ. И., а в съседната къща живеели ищецът Г.К. със семейството си и с едноутробния си брат – пострадалия Ц. Г., както и че поддържаната в отношенията им с бащата им и с доведения им брат близост, след тяхната смърт, обусловила мъчителна невъзможност да останат в тези домове и те напуснали населеното място. Ищецът С.В. пък, макар и да живеел с рождения си брат Ц. в различни населени места, те били особено близки, ходили си често на гости, поради което последният веднага след като научил за настъпилия инцидент, се включил в издирването на брат си.

По делото са събрани и гласни доказателства- свидетелските показания на П. Х. Х. и А. Н. А., от анализа на които се установява, че преди настъпилата трагедия семействата на ищеца П.Ш., на ищеца Г.Ш. и на пострадалия Ц. Г., живеели и работели заедно в с.Б., общ.И., в две съседни къщи, ведно с живеещите на семейни начала ищца Д.Г. и пострадалия К. Ш., като едно голямо и сплотено семейство. Пострадалият К. Ш., като глава на това разширено семейство осигурявал работа и прехрана на всички. След настъпилата му смърт и емоционално, и финансово положението на останалите се влошило, поради което същите се преместили да живеят в община Т. при роднините на К. Ш.. Установява се, че след смъртта на сина й и на фактическия й съжител ищцата Д.Г. се разболяла/в зала се установи трудността на същата самостоятелно да се движи/. Установява се също, че чисто емоционално всеки от ищците тежко преживял смъртта на своите близки.

В хода на тези фактически констатации, съдът изгради своето становище:

Намира предявената искова претенция с посоченото правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, за допустима и частично основателна. За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи в производството кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди/имуществени и/или неимуществени/, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина.

Съобразявайки изложеното и разпоредбата на чл.300 от ГПК, настоящият съд, разглеждаш гражданските последици от деянието, намира за задължителни за него обстоятелствата относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

В този смисъл в производството се налага извода, че от виновното и противоправно поведение на ответника Й. е настъпила смъртта на К. Н. Ш., баща на ищците П. и Г.Ш.и, и Ц. И. Г. –син на ищцата Д.Г. и рожден брат на ищеца С.И..

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., постановено по тълк. д.

№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за 4 неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961г. и Постановление № 5/24.11. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Материалната легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в тези постановления на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен. А съгласно цитираното вече Постановление № 4 /25.05.1961 г. на Пленум на ВС, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди обхваща, както най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга, така и съгласно направеното с Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС допълнение, такова право на обезщетение за неимуществени вреди има и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволеното увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.