Решение № 348 от 02.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Ямбол, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20262330100521 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Й. С. С. от с. В., обл. Я., чрез пълномощник адв. Н. М. от АК - гр. Я., против „Агенция за контрол и просрочени задължения“ АД – гр. София.

С исковата молба се твърди, че на 02.02.2024 г. ищецът е сключил с „Аксес Файнанс“ АД договор за кредит „***“ при ГПР – 64.96 % и ГЛП 50.40%. Сочи се, че с подписване на процесният договор „Аксес Файненс“ ООД се е задължил да предостави на ищеца револвиращ кредит в максимален размер на 300 лв., под форма на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна платежна карта „***“, а кредитополучателят по него се е задължил да го ползва съгласно условията на сключеният договор.Сочи се, че върху усвоеният размер на кредита, кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0.14%, представляващ договорна лихва.

На 25.09.2025 г. „Аксес Файнанс“ АД прехвърлил с Анекс по договор за цесия на „АКПЗ“ АД всички задължения на ищеца, заедно с обезпеченията и привилегиите, произтичащи от договор за кредит „***“ № *** г.

Поддържа се, че ищеца не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка.

Поддържа се, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, като се поддържа, че същата противоречи на добрите нрави, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение.

На следващо място се поддържа, че кредитора не бил изпълнил и изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, както и изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като ГПР бил неточен и 1 подвеждаш, защото в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва.

Кредиторът не бил изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размера на ГПР.

На следващо място се поддържа, че на собствено основание е нищожна и неусточнената клауза, която предвиждала силно ограничителни условия, препятстващи изпълнението й, което създало предпоставки кредиторът да получи вземането, некоректно именувано „неустойка“.

Поддържа се, че тази неустойка не притежава обезпечителна и обезщетителна функции, и съставлява скрито оскъпяване на кредита.

В случая договорената възнаградителна лихва била годишен процент под 50.40%, а за сравнение законната лихва по чл.86 от ГПК била с 10% на година.

Размерът на договорната лихва бил подвеждащ, тъй като към нея би следвало да се добави уговорената по договора неустойка за подсигуряване на поръчител или банкова гаранция, която се явявало скрита лихва.

На следващо място се твърди, че уговорената възнаградителна лихва е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, като се излагат и подробни съображения и в тази насока.

Предвид на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че действащият между тях договор за кредит „***“ е нищожен на осн. чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.10, ал.1 и ал. 2 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се поддържа, че предявеният иск е допустим, но същият се оспорва изцяло като неоснователен.

Оспорват се твърденията на ищеца, че са нарушени разпоредбите на ЗПК.

Поддържа се, че размерът на договорената лихва и ГПР не са прекомерни и не противоречи на добрите нрави и на закона.

Във връзка с твърденията, че неустойката по чл.15 от договора следвало да се включи при калкулацията на ГПР, и, че поради не включването й посоченият в договор ГПР бил недействителен, се сочи, че при изчисляване на ГПР по чл.19, ал. 3 от ЗПК изрично се изключва плащане възникващи при неизпълнение по договора за потребителски кредит.

Поддържа се, че уговорената неустойка не влиза в противоречие с целта на въведеното ограничение на ГПР, напротив цели минимизирането на риска от неизпълнение и осигурявало добросъвестно поведение от страна на длъжника.

Сочи се, че кредитополучателя не бил извършил плащането от датата на сключване на договора за цесия.

Сочи се, че процесният договор представлява револвиращ кредит, който позволя на титуляри на дадена сметка да заема пари многократно до определен лимит в съответната 2 валута, като същевременно погасява част от текущото салдо, дължимо при редовни плащания.

В обобщение се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли Исковата претенция неоснователна и недоказана.

В открито съдебно заседание страните не се представляват, като преди съдебно заседание е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца, с което се поддържа исковата претенция. Преди съдебно заседание ответното дружество е депозирало по делото писмена молба, с която се поддържа, че предявения иск е неоснователен и недоказан.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Между страните не е спорно, а това се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 02.02.2024 год. между ищеца Й. С. С. в качеството на кредитополучател и трето неучастващо по делото лице „Аксес Файнас“ АД в качеството на кредитодател е сключен договор за кредит „***“, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 300 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта *** , а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.

Уговорено е, че ГПР по заема е 64.96% и ФЛП по заема 50.4%.

В чл. 15, ал. 1 от договора е предвидено в 5-дневен срок от датата на активиране на предоставения платежен инструмент кредитополучателят да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за срок от две години от датата на сключване на договора, като при неизпълнение на това задължение, съгласно чл.20 от Договора се начислява неустойка в размер /в случая/ 10% от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последното число на предходния месец.

Безспорно е между страните, а и това се установява от представения Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 11.11.2026 год. и приложение 1 към него, че „Аксес Файнас“ АД е прехвърлило вземанията си по процесния договор спрямо ищеца на ответното дружество.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на вещото лице по която е била начислена неустойка по чл.20, ал.1 от договора в размер на 403.59 лева, както и че при включване на неустойката за непредставяне на обезпечение, както и таксите предвидени за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и такса от 120 лева, ГПР би се увеличил над 100% и би надхвърлил петкратния размер на законната лихва.

Аксес Файнас“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са събрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът на совй ред е физическо 3 лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците и са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В този смисъл основателен се явява едно от основните релевирани в исковата молба като основание за недействителност на процесиня договор за кредит, свързано с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. ГПР представлява оскъпяване ан кредита и за това е необходимо в него да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че ФГР е 50.4%, а ГПР 64.96% и поради това оставя неясно какво представлява разликата между така посочените в договора проценти и кои конкретни разходите покрива ГПР.

Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това се състои неспазването разпоредбите на закона.

Наред с това, клаузата на чл.20 от Договора, касаеща задължението за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение на кредитора е нищожна, поради противоречието и с добрите нрави, сключена при неспазване нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.

Така предвидената неустойка не е за неизпълнение на същинско задължение на длъжника по договора за кредит, а на допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемателя да представи обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключване на договора. В случая макар и да е уговорена като санкционна, доколкото неустойката се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата на практика води до скрито оскъпяване на кредита и противоречи на чл.33 ЗПК, тъй като по този начин обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а именно законната лихва. Неточното посочване на размера на ГПР се приравнява на липса на ГПР, в който смисъл е практиката на Съда на Европейския съюз, и което съгласно чл.22 ЗПК влече нищожност на договора, която следва да бъде 4 прогласена от съда.

С оглед гореизложеното съдът намери, че процесиня договор за кредит е сключен в нарушения изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради окато и по арг. на чл.22 ЗПК е налице пълна недействителност – нищожност на договора, и предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца в производството разноски и съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 430.08 евро, от които 204.52 евро – адвокатско възнаграждение; 25.56 евро – държавна такса и 200.00 евро – възнаграждение за вещо лице.

По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск от Й. С. С. с ЕГН **********, с адрес: с.В., обл.Я., ул.“*** чрез пълномощник адв.Н. М. М., съдебен адрес: гр.Я., ул.“***, против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3 представлявано от Изп. директор Я. Б. Я., че Договор за кредит „***“ сключен на 02.02.2024 год. между „Аксес Файнас“ АД в качеството на кредитодател и Й. С.

С. в качеството на кредитополучател е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр.чл.22 ЗПК.