Решение № 270 от 03.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Перник, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720107958 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** чрез адв. З., срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище/адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, Бизнес сграда „ТАО“, с която е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД по Договор за кредитна карта с идентефикатор № 4333270547997188 от 19.04.2005 г., сключен между В. С. С. и Обединена българска банка на следните суми: сумата от 547,97 лева с еврова равностойност от 280,17 евро – представляваща главница за периода от 01.01.2006 г. до 26.11.2025 г., сумата от 1030,74 лева с еврова равностойност от 527,01 евро, представляваща лихва за периода от 01.02.2006 г. до 26.11.2025 г., сумата от 44,02 лева с еврова равностойност от 22,51 евро, представляваща разноски – цена на кореспонденцията между ищеца и ответника по повод предявения иск. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

1

Ищеца твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В срока за отговор ответникът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД чрез ю.к Г. са подали отговор на исковата молба, в който са признали иска и молят съда да постанови решение при признание на иска. Поради направеното признание на иска, са поискали от съда на основание чл.78, ал.2 от ГПК, като върху ответника не се възлагат разноски по иска.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. З., който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като постанови решение при признание на иска, и им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена чрез ю.к. Г., заявяват че поддържат депозирания отговор на исковата молба, и молят съда да постанови решение при признание на иска, като им се присъдят сторените по делото разноски, и съдът приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, и следва да бъде разгледан по същество. Това е така, защото ГПК защитава интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска, а ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. В този смисъл е определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК.

По основателността:

С исковата молба ищеца е поискал от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, 2 че ищеца не дължи „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД по Договор за кредитна карта с идентефикатор № 4333270547997188 от 19.04.2005 г., сключен между В. С. С. и Обединена българска банка на следните суми: сумата от 547,97 лева с еврова равностойност от 280,17 евро – представляваща главница за периода от 01.01.2006 г. до 26.11.2025 г., сумата от 1030,74 лева с еврова равностойност от 527,01 евро, представляваща лихва за периода от 01.02.2006 г. до 26.11.2025 г., сумата от 44,02 лева с еврова равностойност от 22,51 евро, представляваща разноски – цена на кореспонденцията между ищеца и ответника по повод предявения иск.

В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез ю.к Г. признава иска. По делото е представено надлежно пълномощно на ю.к. Г., по смисъла на чл.34, ал.3 от ГПК, съгласно което е упълномощен да признае предявения иск.

С оглед на заявеното с отговора на исковата молба, ищеца в съдебно заседание чрез адв. З. е поискал от съда да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК съобразно направеното от ответника признание на иска.

Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда.

Съобразно чл.237, ал.2 от ГПК съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви, а указва, че решението се основава на признанието на иска от ответника. Ето защо, искът следва да бъде уважен съобразно направеното признание, като съгласно чл.237, ал.2 от ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като признае за установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми, поради погасяването им по давност.

По разноските:

Ищеца е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е представила списък по чл.80 от ГПК.

3

В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал от съда да им бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска.

Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да бъде освободен ответникът от отговорност за съдебни разноски следва да са осъществени двете кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал повод за образуване на исковия процес с извънпроцесуалното си поведение и да признае иска.

За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на ответника, необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки противопоставянето на ищеца, т. е. да е налице правен спор за дължимостта на вземането. За да е дал повод за завеждане на делото ответникът трябва да е предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск за несъществуване на вземането. Следва да бъде посочено, че с изтичането на давностния срок възниква право за длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже изпълнение, ако такова се претендира от кредитора.

Ако това е сторено, но кредиторът продължава да претендира вземането, налице е правен спор и повод ищецът да отрече съществуването на вземането по съдебен ред. В този смисъл са Определение № 188 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г.; Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. № 3264/2021 г. и др.

Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, които сочат на отпадане отговорността на ответника за разноските в производството. С отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че признава иска – признава настъпилия нов факт с правно значение – изтичане на погасителната давност спрямо процесното вземане. Съобразно възприетото в практиката на ВКС становище, ответникът не дължи разноски, ако удовлетвори правния интерес на ищеца, като направи признание на иска, и ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска. В случая ответникът не разполага с изпълнителен титул. Извънсъдебното позоваване на едно превърнало се в естествено вземане, включително поканата за неговото издължаване, не 4 представлява повод за предявяване на иска за отричане правото на принудително изпълнение. Такива действия не са противоправни, нито обуславят защита чрез предявяване на иск. Повод за завеждане на иска кредиторът би предоставил само ако предприеме действия по принудително изпълнение на погасено по давност вземане, респективно ако оспори предявения основателен иск за отричане на изпълняемо право. В този смисъл са Определение № 468/18.12.2018 г., по ч.гр.д. № 4586/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 474/07.11.2019 г., по ч.гр.д. № 3063/2019 г. на ВКС, ІV г.о.,Определение № 298/30.05.2009 г., по ч. гр. дело № 297/2009 г.на ВКС, І г.о., и други.

В разглеждания случай, по делото не се установява ответникът да е предприел съдебни мерки за процесните вземания: действия по издаване на изпълнителен титул или образуване на принудително изпълнение.

Същевременно в срока за отговор на исковата молба е направил искане за присъждане на разноските, на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

В съдебна практика на ВКС, която настоящият състав възприема, се разяснява, че кредиторът има право да претендира вземането си от длъжника и ако го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на давността за вземането (чл.118 ЗЗД). Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера на претенцията си с евентуално погасената по давност част от задължението. Затова отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба, но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност. Видно от доказателствата по делото ищецът не е ангажирал доказателства, че след като се е позовал на изтекла давност, респ. е предявил иска, е била налице нова покана за изпълнение на задължението от страна на ответника. В тази връзка и съдът намира, че са налице и двете кумулативно изискуеми се предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответника е признал, че не се дължи принудително изпълнение на процесното вземане, което е погасено по давност, и след изтичане на давността не е 5 предприел никакви действия по принудително изпълнение, поради което разноските по делото следва да бъдат възложени върху ищците.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, вр. чл.37, ал.1 от НЗПП, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,00 евро, което ищеца следва да заплати на ответника.

Водим от горното, Пернишкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК, по отношение „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище/адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109115, ет. 6, Бизнес сграда „ТАО“, че В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** НЕ ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029, по Договор за кредитна карта с идентификатор № 4333270547997188 от 19.04.2005 г., сключен между В. С. С. и Обединена българска банка на следните суми: сумата от 547,97 лева с еврова равностойност от 280,17 евро – представляваща главница за периода от 01.01.2006 г. до 26.11.2025 г., сумата от 1030,74 лева с еврова равностойност от 527,01 евро, представляваща лихва за периода от 01.02.2006 г. до 26.11.2025 г., сумата от 44,02 лева с еврова равностойност от 22,51 евро, представляваща разноски – цена на кореспонденцията между ищеца и ответника по повод предявения иск, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище/адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, Бизнес сграда „ТАО“ сумата от 102,00 евро, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.