Присъда № 25 от 25.09.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към въззивна (нова) присъда № 25/25.09.2025 г., по в.н.о.х.д. № 428/25 г. на САС (НО, III с.).

Подаден от Софийската градска прокуратура (СГП) по реда и в срока по чл. 319 НПК протест е станал повод за извършената от САС въззивна проверка (гл. 21 НПК) спрямо Присъда № 460014/20.11.2024 г. по н.о.х.д. № 925/18 г. на СГС (като правоприемник на вече закрития Специализиран наказателен съд).

I.

Първоинстанционната присъда е изцяло оправдателна – спрямо всички подсъдими (А. С. З., К. Ж. Г. и Н. М. Н.); и по всички повдигнати срещу тях обвинения: за З. - по чл. 321, ал.3, т.1, вр. ал.1 НК (за това – в периода от м. юли 2016 г. до 22.05.17 г. да е ръководил организирана престъпна група, създадена с користна цел и за извършване на престъпления по чл. 280 НК); по чл. 280, ал.2, т.т.3, 4 и 5, вр. ал.1 НК (за това – на 3/4.07.16 г. чрез използвано МПС да е извършил организирано от група превеждане на сирийската гражданка М. П. без разрешение през границата на страната); и отново по чл. 280, ал.2, т.т.3, 4 и 5, вр. ал.1 НК (за това – на 28.09.16 г. чрез използвано МПС да е извършил организирано от група превеждане на мароканската гражданка С. Б. без разрешение през границата на страната); за Г. – по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК (за това – в периода от м. юли 2016 г. до 22.05.17 г. да е участвал в горепосочената ОПГ, ръководена от подс. З. и създадена с користна цел и за извършване на престъпления по чл. 280 НК); и за две престъпления по чл. 280, ал.2, т.3-5, вр. ал.1 НК (извършени спрямо чуждестранните граждани М. П. и С. Б.); и за Н.

– да е бил участник (чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК) в същата организирана престъпна група за периода от м. юли 2016 г. до 22.05.2017 г.

Протестът, изцяло поддържан от участвалия във въззивното производство прокурор, е с искане по чл. 336, ал.1, т.2 НПК за всеки от подсъдимите и по всички обвинения, като основният упрек в него е за необосноваността на присъдата, допусната като порок поради неправилната оценка на доказателствата. Твърди се, например, че прочетените досъдебни показания на свидетелите П. и Б., както и непосредствено изслушаният от СпНС разказ на св. М. (обвиняем, спрямо когото делото е приключило по реда на чл. 381 и сл. НПК), съдържат уличаващи факти, които са напълно достатъчни за доказване на повдигнатите срещу подсъдимите З. и Г. обвинения по чл. 321, ал.3, т.1 (за З.) и т.2 (за Г.) и по чл. 280, ал.2, т.3-5 НК, а в допълнение към тях свидетелските изявления на К. Х. Д. пряко уличават подс. Н. за контактите му с други (вече осъдени) членове на инкриминираното престъпно сдружение (напр. – с осъдения Ш. М.). В претенцията си за осъждане на тримата подсъдими държавното обвинение се позовава и на показанията на някои от разпитаните анонимни свидетели (с идентификационни номера 247, 243 и 270).

Извеждайки конкретни пасажи от цитираните разпити и съпоставяйки тяхното съдържание, прокурорът счита предявените с обвинителния акт факти за доказани и за всеки от подсъдимите предлага конкретни по вид и размер наказания.

За потвърждаване на протестираната присъда пледират тримата участващи по делото защитници с общо застъпения от тях аргумент, че обвиненията са недоказани.

Адвокат Н., например, изтъква редица доказателствени пороци, които налагат 1 цялостното оправдаване на подс. З. да бъде потвърдено – липсата на данни, че този подсъдим е притежавал сочения в обвинението автомобил, с който е била транспортирана св. П.; провеждане на част от разпитите в досъдебната фаза от следовател пред съдия при наличие на основание за отвод спрямо двамата (съжителстване на семейни начала); липсата на фактическа конкретика в самото обвинение в какво се състои „ръководенето“ на процесната ОПГ; ползването на едни и същи поемни лица при няколкото поредни разпознавания по време на разследването.

Служебният защитник на подс. Г. (адв. С.), от своя страна, възразява на първо място срещу подхода вината на подзащитното му лице да бъде „предполагана“ само поради обстоятелството, че част от останалите обвиняеми по делото са сключили споразумение и са се признали за виновни за участие в същата престъпна група, за съпричастност към която е обвинен и самият Г.. Твърди също, че прочетените досъдебни показания на свидетелите П. и Б. не съдържат никакви улики срещу този подсъдим, а името „К.“ се споменава единствено от анонимния свидетел под № 247, но без конкретика дали става въпрос за същото лице и без връзка с инкриминирания по обвинението период. Адв. С. (за подс. Н.) акцентира върху абстрактната формулировка на обвинението относно участието на подзащитния й в разглежданото престъпно сдружение и застъпва тезата, че доказателствата не потвърждават нито един от предявените факти. Според нея, името „Н.“ се споменава основно в показанията на един от анонимните свидетели (№247), а това е недостатъчно за постановяването на осъдителна присъда; още повече, че показанията на единствения друг свидетел, който говори за контакти между подс. Н. и осъдения Ш. М., са били събрани в отсъствие на впоследствие обвинените лица (чл. 223 НПК) и прочетени в съдебното следствие при условията на чл. 281, ал.1, т.1-2 НПК.

В правото на лична пледоария и в последната си дума тримата подсъдими молят оправдаването им да бъде потвърдено.

САС намери протеста за частично основателен и прецени, че в неговите рамки следва да ревизира оспорената присъда по едно от обвиненията срещу подс. А. З..

Градският съд е оправдал въпросния подсъдим за това - да е бил ръководител на инкриминираната престъпна група (чл. 321, ал.3, т.1, вр. ал.1 НК), приемайки, че тази му роля не е доказана по несъмнен начин, но е пропуснал, че част от предявените обстоятелства на обвинението, срещу които З. се е защитавал, и които са доказателствено обезпечени, също разкриват престъпно поведение, макар и сведено до формално „участие“ в организирана престъпна група – правна квалификация, която се явява „закон за по-леко наказуемо престъпление“, без да изисква „съществена“ промяна на фактите. Допуснатите в тази насока грешки в присъдата касаят оценката на доказателствата по първия пункт на обвинението, защото редица обвинителни улики, съдържащи се в свидетелските показания, са останали игнорирани и необсъдени. Именно анализът им от въззивната инстанция налага в рамките на същите доказателства частичното установяване на някои „нови фактически положения“ (чл.

316 НПК).

Що се отнася до оправдаването на подс. З. по обвиненията за двете престъпления по чл. 280, ал.2, т.2-5 НК, както и за цялостното оневиняване на другите двама подсъдими (Г. и Н.), присъдата следва да бъде потвърдена, защото в тази насока първата инстанция обосновано е приела, че не са изпълнени стандартите на чл. 303, ал.2 НПК.

II.

Процесуалното развитие на делото и направените от защитата възражения срещу юридическите последици на сключените от останалите обвиняеми споразумения по гл. 29 НПК, налагат най-напред ясно да бъде дефиниран предметът 2 на доказване, в чийто рамки инстанциите по същество могат да изследват фактите по обвинението. Въпросите около деянията, авторството, вината и наказанията на вече осъдените лица (Н. М. М., Ш. А. М., Д. И. А., Е. П. С. и С. И. А.) по същото дело са били разрешени с два съдебни акта, постановени от закрития СпНС (определения за одобряване на споразумения – от 19.10.17 г. по н.о.х.д. № 2942/17 г.; и от 06.11.17 г. по н.о.х.д. № 3158/17 г.)[1]. Същите имат „последиците на влязла в сила присъда“ (чл.383, ал.1 НПК), явяващи се „задължителни за всички учреждения“ (чл. 413, ал.1 НПК), включително и за съдилищата, пред които настоящото наказателното производство (в друга негова част) продължава. Казаното означава, че от фактическа страна вече следва да се приемат за доказани: участието (чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК) на осъдените М., М., А., С. и А. в описаната в обвинението организирана престъпна група; периодът на нейното действие (01.07.2016 г. – 22.05.2017 г.); користната цел на сдружаването на посочените лица; намерението им да вършат престъпления по чл. 280 НК; и осъществяването на едно от вторичните престъпления по чл. 280, ал.2, т.3-5 НК от страна на осъд. М. на 28.09.16 г. Оттук нататък, предметът на сега разглеждания обвинителен акт, по който е постановена протестираната оправдателна присъда, касае единствено изясняването на въпроса за съпричастността на подсъдимите З., Г. и Н. към същата ОПГ и към две от описаните вторични престъпления по чл. 280, ал.2, т.2-5 НК, вменени в отговорност на З. и Г.. Уточнението е важно, защото установените от САС фактически положения са донякъде различни от тези, които е приела първата инстанция и те позволяват застъпената във въззивния протест теза да бъде частично споделена.

За времето от 01.07.2016 г. до 22.05.2017 г. на територията на три държави (България, Турция и Сърбия) действала организирала престъпна група (ОПГ), чиято цел била срещу конкретни парични суми (облаги) да се извършват престъпления по чл.

280 НК - превеждане на мигранти (бежанци) от Близкия Изток, които да бъдат нелегално прекарвани през държавните граници от Турция през Р. България към Сърбия, а оттам да продължи и по-нататъшният им път към Западна Европа. За съпричастност (като участници) към това сдружение осъдени по делото лица се явяват Ш. А. М., Д. И. А., Е. П. С., С. И. А. и Н. М. М..

В част от посочения период (от началото на м. юли 2016 г. до към края на м. януари 2017 г.) фактически съпричастен към дейността на горепосочената група бил и подсъдимият А. С. З., с ЕГН: **********, роден в Ливан на *** г. Същият е българин и български гражданин, с висше образование и с чисто съдебно минало.

Интензивни контакти и комуникация (чрез непосредствени и телефонни разговори) подс. З. поддържал предимно с двама от осъдените членове на сдружението – Ш. М. и Н. М.. Основното място за срещи и координация било стопанисван от З. ресторант (пицария) на ул. „Пиротска“ в гр. София, както и неустановено с точност кафене на столичния булевард „Мария Луиза“. Освен за изхранване на част от пристигащите бежанци, заведението било ползвано за тяхното временно разпределяне по различни адреси в гр. София; за уговаряне на трансфера им към българо-сръбската граница; за събирането на парични суми за „услугата“; за подготовка на логистиката по транспорта, ескорта на автомобилите и фактическото пресичане на т.нар. „зелена граница“ към Р. Сърбия. А. З. активно участвал в дейностите по събиране на паричните суми и тяхното разпределяне между лицата, съпричастни към извършването на транспорта и превеждането. В някои случаи давал и указания по телефона на други участници в престъпното сдружение кога (в кой момент) и през коя точка да бъдат превозени бежанците, като по тези въпроси основно комуникирал с осъдените М. и М..

Поддържал и контакти с неустановени лица на територията на Р. Сърбия, с които координирал действията си, като част от комуникацията с тях провеждал чрез осъд. М..

3

Съгласуваното му поведение с останалите членове на групата продължило до 31.01.2017 г., когато З. бил арестуван от органите на МВР, а след това – и задържан под стража по друго наказателно производство. Създадената между него и част от останалите участници логистика е пряко свързана и с действията по подготовката за извеждане към Р. Сърбия на свидетелите М. М. П. – бежанка от Сирия (в периода между 04 и 07 юли 2016 г.), и С. Б. – бежанка от Мароко (в края на м. септември 2016 г.), без обаче по делото да събрани несъмнени доказателства, че някой от тримата подсъдими (З., Г. и Н.) фактически е извършил неразрешеното им „превеждане“ през българо-сръбската граница.[2] Така например, ден след като на 04.07.2016 г. св. П. влязла нелегално в Р. Бъргария от Турция, същата била превозена до и настанена в гр.

София със съдействието на подс. З., а няколко дни по-късно – транспортирана с помощ на други лица до българо-сръбската граница, където била оставена да ходи пеша с група бежанци и задържана от граничните власти в неустановена с точност гориста местност. От своя страна, мароканската гражданка С. Б. (починала в хода на наказателното производство) се установила в Р. България като бежанец през м. февруари 2016 г. и на неустановена с точност дата през м. септември 2016 г. се срещнала с подс. З. в кафене на столичния булевард „Мария Луиза“. Там двамата обсъдили на арабски език възможността Б. да бъде преведена до Сърбия, а оттам – и до Западна Европа. Часове по-късно, по указания на З., била настанена във временна квартира, а в ранните часове на следващия ден тя, заедно с още бежанци транспортирана с автомобил до гориста местност в района на българо-сръбската граница. При слизането си на посоченото място свидетелката възприела подсъдимите З. и Г., както и осъдения Н. М., но малко по-късно била задържана от граничните власти, без изобщо да е напускала територията на страната и върната обратно в гр.