Решение № 13794 от 12.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13794 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20211110170636 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от [***] против Д.

С. Н., обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 22 429,54 лв. дължима главница за периода от 09.10.2017 г. д о 04.07.2021 г. по Договор за кредит № [***]/26.08.2008 г., Допълнително споразумение от 18.03.2009 г., Допълнително споразумение от 19.03.20210 г. и Допълнително споразумение от 04.08.2105 г. с Приложение № 1 към него, ведно със законна лихва от 05.07.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 07.08.2018 г. до 11.09.2018 г. в размер на 1 369,19 лева наказателна лихва за забава за периода от 07.08.2018 г. до 04.07.2021 г. в размер на 10 221,14 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.07.2021 г. по гр.д. № 39515/2021 г., по описа на СРС за 2021 г., допусната ОФГ в ЗНИ с разпореждане № 66699/22.07.2022 г.

Ищецът твърди в исковата молба и уточнителни молби от 25.01.2022 г., 22.02.2022 г. и 27.04.2022 г., че на 26.08.2008 г. е сключил с ответника договор за Договор за кредит № [***] и в изпълнение на договорните си задължения превел на ответника сума в размер на 54 000евро, които ответникът се задължил да погаси съгласно уговорен погасителен план на равни вноски.

Сключени са Допълнително споразумение от 18.03.2009 г., Допълнително споразумение от 19.03.20210 г. и Допълнително споразумение от 04.08.2105 г. с Приложение № 1 към него, като с анекса от 04.08.2015 г. по съгласие на страните е допуснато превалутиране на кредита от евро в лева. По договора от 2008 г. размерът на договорната лихва е бил уговорен в размер на 7,2 процента. След 2015 г. е заложен механизъм за опреД.е на лихвата. Той е 1 поставен в зависимост от Софибор - чл. 4, ал. 1 от анекс от 04.08.2015 г.

Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, поради което на осн. чл. 18 от договора с нот. покана от 09.08.2018 г., връчена на 11.09.2018 г., считано от 11.09.2018 г., вземанията по договора са обявени за изцяло предсрочно изискуеми.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор /26.02.2023 г. е неделя, а отговорът е подаден на 27.02.2023 г. - понеделник/.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Не спори да е сключил процесния договор за кредит и да е усвоил кредита. Не спори и, че с анекс от 04.08.2015 г. по съгласие на страните е допуснато превалутиране на кредита от евро в лева.

Твърди, че към 04.08.2015 г. кредитът е бил редовен, а не в просрочие.

Сочи, че в договора се съдържат неравноправни и нищожни клаузи на осн. чл. 142, т. 10 и т. 12 ЗЗП, а именно:

Чл. 3, ал. 5 от договора за кредит, както и т. IV от споразумение от 19.03.2010 г. в частта относно БЛП. Сочи на стр. 12 от отговора, че потребителят не е могъл да влияе на съдържанието на новия погасителен план. Твърди на стр. 12 от отговора, че тази разпоредба на споразумение от 19.03.2010 г. предвижда заплащане на лихва върху общ дълг, който е сбор от главница и лихва;

Чл. 6, ал. 3 от договора;

Чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит;

Чл. 12 от договора за кредит;

Чл. 18, ал. 2 от договора за кредит, поради това, че срокът на просрочието, достатъчен за кредитора да обяви вземанията за предсрочно изискуеми, е твърде кратък с оглед срока на кредита; уговорено е автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост, което противоречи на ТР;

Чл. 1, ал. 1 от споразумение от 04.08.2015 г. относно клаузата за превалутирането, поради това, че след него се е увеличил лихвеният процент /стр. 11/; както и на ответника - потребител не е бил уведомен за това по какъв начин превалутирането от евро в лева ще се отрази на дълга /стр. 9, долу/;

Чл. 5, ал. 2 от споразумение от 04.08.2015 г.;

Чл. 5, ал. 4 от споразумение от 04.08.2015 г.,;

Чл. 6 от споразумение от 04.08.2015 г.;

Т. III от споразумение от 19.03.2010 г., въвеждаща облекчени лихвени условия с фиксирана годишна лихва от 5,98 процента;

Т. IX от споразумение от 19.03.2010 г.,

Твърди, че с горепосочените разпоредби е предвидено право за кредитора да променя лихвения процент едностранно, което съставлява едностранна промяна на договора на непредвидено в него основание; при липса на обективни условия за това. Оспорва клаузите да са индивидуално уговорени.

2

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа:

Между страните не се спори и съдът, предвид събраните в хода на процеса доказателства приема че между страните е сключен договор за кредит за покупка на недвижим № [***]/26.08.2008 г. По силата на договора ответника е предоставил на ищеца кредит в размер на 54 000 евро за покупка на недвижим имот със срок за издължаване 420 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Погасяването на кредита става на равни месечни анюитетни вноски – чл.6, ал.1 от договора. Към датата на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити е в размер на 7,2%. – чл.3, ал.1 от договора. Съгласно чл.3, ал.5 от договора действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените с договора надбавки не се променят. Съгласно чл.6, ал.3 в случай че по време на действието на договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.

Страните не спорят, че сумата от 54 000 евро е усвоена от ответника.

Между страните не се спори и съдът, предвид събраните в хода на процеса доказателства приема че между страните е сключено Допълнително споразумение от 19.03.2010 г., по силата на което страните се споразумяват да въведат облекчен ред за погасяване на задължението на ответника. Съгласно т.

III от споразумението, кредитополучателят ще се ползва от 12-месечен период на облекчено погасяване на общия дълг, през който период остатъкът от неиздължената сума ще се олихвява с фиксирана годишна лихва в размер на 5.98%.

От приложеното по делото допълнително споразумение от 04.08.2015г./л.63/, се установява, че страните са договорили да извършат промяна във валутата на кредита, като кредитополучателят продължи да погасява задълженията си в лева. Съгласно чл. 5, ал. 2 от споразумение от 04.08.2015 г., кредитополучателят се съгласява, че банката ще преустанови прилагането на всички преференциални лихвени условия, за период от 3 – месеца. Съгласно чл. 5, ал. 2 от споразумение от 04.08.2015 г., кредитополучателят се съгласил, че с промяна на лихвената надбавка размерът на погасителната вноска да бъде променяна автоматично. В този случай банката следва да изготви нов погасителен план , съобразен с променения размер на погасителната вноска. В чл. 6 от споразумение от 04.08.2015 г. е предвидено, че кредитополучателят дължи такса в размер на 200 евро за предоговаряне на условията по кредита на датата на превалутиране.

От приложената по делото нотариална покана с peг. № [***], акт № 148, том II от 18.09.2018г. на нотариус [***] с peг. № [***] се установява, че същата е връчена лично на 11.09.2018г. на ответника-кредитополучател, като банката го уведомява, че поради непогасяване на дължимите погасителни 3 вноски по кредита, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем, като с поканата на длъжника е предоставен седемдневен срок да погаси изцяло задълженията си към банката.

По искане на страните, по делото е назначена и изслушана съдебносчетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че по процесния договор за кредит и допълнителните споразумения към него, към датата 04.07.2021 г. има неплатени остатъци от задължения, както следва:

- Неплатен остатък за главница в размер на 89 375.02 лв., обявена за предсрочно изискуема на 11.09.2018 г., съгласно изчислението по колона 12 на приложение 1 към заключението.

- Неплатена възнаградителна лихва в общ размер на 5 147.01 лв., за периода от 07.10.2017г. до 11.09.2018 г.

- Неплатена наказателна лихва в общ размер на 10 333.17 лв., отнасяща се за периода от 07.11.2017 г. до 04.07.2021 г.

- Неплатена законна лихва начислена от банката в общ размер на 17 947.40 лв. за периода 03.12.2018 г. до 04.07.2021 г.

Вещото лице посочва, че при превалутиране на кредита от евро в лева не е извършено увеличение на главницата.

От заключението на ССЕ се установява, че по кредита във връзка с договора и сключеното към него допълнително споразумение, последното плащане е извършено на 29.01.2021г. за вноска в падеж 07.09.2017г.

ССче е установило, че след извършени изчисления се констатира, че е налице разлика в общ размер на 1 620.34 EUR платени повече, между: начислените от банката месечни вноски за възнаградителна лихва до 04.08.2015 г. и изчислените при първоначалните условия вноски за възнаградителна лихва до 04.08.2015г., като след извършени изчисления се констатира, че е налице разлика в общ размер на 629.11 лв. платени повече, между: начислените от банката месечни вноски за лихва, от 07.08.2015 г. до 11.09.2018 г. и изчислените при първоначалните условия вноски за възнаградителна от 07.08.2015г. до 11.09.2018 г.

От приетото по делото допълнително заключение, вещото посочва, че неплатения остатък за присъдена главница е 89 375.02 лева, която представлява сбор от 66 945.48 лв. със заповед за незабавно изпълнение от 04.07.2021 г. + неплатен остатък за главница 22 429.54 лв. предявена с исковата молба настоящото дело.

Вещото лице сочи, че процесния кредит е обявен за изцяло изискуем на 11.09.2018 г. Към тази дата целия неплатен остатък за главница е бил 102 429.54 лв., съгласно изчислението по приложение 1 към основното заключение.

В периода след обявяване на кредита за предсрочно изискуем 11.09.2018 г. До 04.07.2021 г. са постъпили плащания по главница от принудително изпълнение от ЧСИ, в общ размер на 13 054.52 лв., посочени в колона 10 на 4 приложение 1 към основното заключение, вследствие на което към 04.07.2021 г., неплатения остатък за присъдената главница е намалял от 80 000 лв. на 66 945.48 лв.

В този смисъл заключението посочва, че неплатена възнаградителна лихва възлиза в общ размер на 5 147.01 лв., за периода от 07.10.2017 г. до 11.09.2018 г., а съгласно служебно извършеното от съда изчисление по колона 13 на приложение 1 към основното заключение, за периода 07.08.201811.09.2018г. незаплатената и начислена възнаградителна лихва възлиза в размер на 4607.08 лв.

Неплатена наказателна лихва възлиза в общ размер на 10 332.51 лв., отнасяща се за периода от 07.11.2017 г. до 04.07.2021 г., а служебно изчислена от съда на база Таблица 1 към допълнителното заключение, за периода 07.08.2018г.-04.07.2021г. възлиза в размер на 11.019.7 лева.

На въпрос: какъв е размера на платените суми за главница, лихви, такси за управление на дълга, като се приложи официалния фиксинг на БНБ към деня на плащане на съответната валута, и при прилагане на първоначалния погасителен план по договор за кредит на недвижим имот [***]/26.08.2008г., за периода от датата на сключване на договора до датата на предявяване на исковата молба, вещото лице посочва, че:

Разлика за главница в общ размер на 48 720.49 E U R надплащане, съгласно колона 12 на приложение 2 към заключението.

Разлика за възнаградителна лихва в общ размер на 12 060.72 EUR неплащане, съгласно колона 13 на приложение 2 към заключението.

Разлика за такси за управление в общ размер на 1 195.24 EUR неплащане, съгласно колона 14 на приложение 2 към заключението.