Решение № 116 от 20.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330206999 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4363597, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Г. Н. Д. е наложена глоба в размер на 600.00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и допълнителна молба към нея излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Сочи, че: в нарушение на процесуалните правила ЕФ е издаден след заснемане с мобилна камера, без да е спазено изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител; мястото на контрол не било надлежно индивидуализирано в ЕФ;

ЕФ страдал от липса на реквизити- издател и дата на издаване;

В ЕФ не бил надлежно индивидуализиран вида на техническото средство; в ЕФ нарушението не било достатъчно конкретно и ясно описано от фактическа страна, като липсвало отбелязване на категорията на процесното МПС;

ЕФ бил доказателствено необезпечен, като не ставало ясно кой е 1 действителния водач на МПС и кой бил действителния субект, чиято отговорност била ангажирана на ЮЛ или на неговия управител; в ЕФ не била посочена възможността за обжалването му; протокола по чл. 10 от Наредбата не бил съпроводен със снимка на АТСС. по делото не било ясно дали нарушението не било установено в режим на движение, в който случай издаването на ЕФ било недопустимо.

Моли за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.

С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.

Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В тази връзка следва да се съобрази, че в списъка за намерени фишове, изискан по служебна инициатива на съда, е отразена дата на връчване- 25.10.2022г., жалбата е входирана на 08.11.2022г. по електронен път (видно от датата и часа на поставения под нея квалифициран електронен подпис), поради което преклузивния 14-дневен срок се явява спазен.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че 12.01.2021 г., в 18:41 часа в с.Долна Махала, ул. „1-ва“ №2, посока на движение от гр.Карлово към гр.Пловдив, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № ******* се движело с установена наказуема скорост 2 от 93км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 43 км/час.

Противно на възраженията в жалбата, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение към клип № 14829, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Автомобилът се намира в центъра на снимката, на нея не се забелязва друго МПС, което да се намира в близост, налице е пълно съответствие между номера, който се вижда на снимката: ******* и този който е автоматично разпознат от камерата и отразен в ЕФ, поради което по делото не възниква абсолютна никакво съмнение, че нарушението на скоростта е извършено именно с процесния автомобил.

Във връзка с пасивната легитимация на наказания субект следва да се съобрази, че в чл. 189, ал.4 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта.

В този смисъл противно на възражението в жалбата липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Така Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021 год., Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на 3

Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г.

По силата на изричната норма на чл. 188, ал.2 ЗДвП презумптивната отговорност на собственика, когато МПС е собственост на ЮЛ, се прилага и за управителя на ЮЛ.

Така Решение № 2173 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2036 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 57 от 12.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 2871 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 290/21.02.2022 год. на Административен съд-Пловдив, ХХVI състав по к.н.а.х дело № 3317/2021 год., Решение № 2072 от 04.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2113 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд Пловдив, Решение № 198 от 31.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3373 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,

Собственикът, когато е ФЛ или управителят на ЮЛ може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП, като за всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице.

Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по реда на чл. 4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи именно ползвателя и ЕФ не се издава на регистрирания собственик, а направо на регистрирания ползвател, като той от своя страна също разполага с правомощието да посочи с декларация действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.

В случая по делото е приложена справка за регистрация на процесното МПС, от която е видно, че същото е собственост на ЮЛ- АРОМА СТИЛ ЕООД.

Същевременно от извършена служебна справка в ТР се установява, че вписан управител и представител на ЮЛ е именно жалбоподателя.

Съгласно чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНС ако е посочен идентификационен код (ЕИК), съдът и другите държавни органи нямат право да изискват 4 доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Поради изложеното за доказване на обстоятелството, че именно жалбоподателят е управител на ЮЛ, собственик на МПС е достатъчно само извършване на служебна справка в ТР, но не и прилагане на хартиени документи.

Така Решение № 2172/15.11.2021 год. на Административен съд – Пловдив, ХХIV касационен състав, КАНД № 1748 /2021 г., Решение № 1643 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1487 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

В случаят жалбоподателят не се е възползвал от нито един от алтернативно предвидените способи за снемане на презумптивната си отговорност, поради което именно той се явява пасивно легитимиран да понесе отговорност за допуснатото нарушение.

Така Решение № 2319 от 25.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1973 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година , Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021 год., Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Противно на възраженията в жалбата, начинът на индивидуализация на наказания субект в ЕФ не буди абсолютно никакво съмнение. На основание чл. 188, ал.2 ЗДвП санкциониран е управителя на ЮЛ, чиято собственост е МПС, като именно за това изцяло законосъобразно му е наложено наказание глоба.

В случая посочването на индивидуализиращите белези на ЮЛ в ЕФ е направено не защото санкционирано е то самото, а за да се поясни основанието, на което е понесъл отговорност неговия управител.

Така Решение №

425 /11 март 2022 год. на Пловдивски

5 административен съд, ХХIII касационен състав, КАНД № 43/ 2022, Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1731 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последяваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 96 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ- 93 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като наказуема.

ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА

АТСС.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол, като противно на възражението в жалбата в ЕФ е посочено както модела на АТСС, така и неговия номер, а именно TFR1-М511

- техническото средство е от одобрен тип , което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая обаче следва да намери приложение чл.30 ал.5 от Закона за измерванията/ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за последваща проверка № 9-33-20, видно от който дори след изтичане на 6 одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства , поради което законовото изискване следва да се счита за спазено.

Така изрично Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд, ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1371 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 395 от 19.2.2021г. по Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 252 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3019 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3287 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3362 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

Разпечатката съдържа 49 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87f6958e-7e25-42bc-8517-3b2c757dd764