Определение № 42535 от 14.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42535 гр. София, 14.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110119196 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 и сл. от ГПК.

По делото е постъпила и молба по чл. 248 от ГПК от ищеца „А1 България“ ЕАД с искане за изменение на постановеното решение №15184/06.08.2025г., в частта за присъдените в полза на ищеца разноски.

Твърди, че изводът на съда, че претенциите произтичат от едно правоотношение и следва да се определи общ хонорар е направилен. Моли за изменение на решението и присъждане на адвокатски хонорар в размер на 1 223,420 лева.

В указания от съда срок е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който оспорва подадената молба по чл. 248 ГПК. Сочи, че съдът правилно е присъдил с решението един общ хонорар, доколкото претенциите произтичат от едно правоотношение.

Съдът, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира, същите. За пълнота следва да се отбележи, че са 1 неоснователни доводите на молителя, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно броя на предявените искове. При съпоставяне на фактическата и правна сложност на делото, ниският материален интерес и еднаквостта в защитните средства на ищеца по отношение на всички предявени искове, доколкото претенциите произтичат от едно и също договорно правоотношение и защитата се реализира посредством едни и същи доказателствени средства, присъждането на минимално адвокатско възнаграждение върху всеки един от исковете би довело до неоснователно разместване на имуществени блага.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. трябва да се тълкува корективно, като във всяко отделно производство следва да се вземе предвид характера на предявените искове, обусловеността им и свързаността на фактическите състави за установяване на отделните вземания. Отделно възнаграждение би се дължало при условие, че по всяка от претенциите са налице различни правопораждащи факти, респ. налице е необходимост от самостоятелни процесуални усилия за защита на съответното вземане, което не е налице в настоящия случай. Този извод следва както от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща определяне на възнаграждението не само съобразно броя на предявените искове, но и вида на същите, така и от систематическото и логическо й тълкуване, ведно с разпоредбите на чл. 7 от Наредбата, уреждащи минималните възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела при различните видове искове (Решение № 1952 от 11.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 7520/2019 г.; Определение № 9322 от 7.08.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7503/2022 г.; Решение № 3841 от 30.06.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 1030/2018 г.; Решение № 3897 от 13.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8719/2021 г. и др.).

Ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на ищеца „А1 България“ ЕАД, за изменение на Решение № 15184/06.08.2025 г., поставено по гр.д. № 19196/2024 г. по описа на СРС, 126 състав, в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3