Определение № 2856 от 16.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2856 гр. София, 16.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р. Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Р. Божилова Касационно търговско дело № 20268002901222 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд против решение № 60/23.03.2026г. по гр.д.№ 498/2025г. на Окръжен съд – Ловеч, с което, след отмяна на решение № 104/06.06.2025г. по гр.д.№ 788/2024г. на Районен съд - Троян, в частта му, с която искът на Р. Б. Л., с правно основание чл. 519, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, е отхвърлен за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 7 669,38 евро и до размера от 12 782,30 евро, с въззивното решение допълнително му е присъдена сумата в размер на разликата от 5 112,92 евро - застрахователно обезщетение, за претърпени от Р. Л. неимуществени вреди в причинност с ПТП от 08.12.2022г., по вина на водача на неидентифициран лек автомобил, а първоинстационното решение е потвърдено в останалата му част. Касаторът оспорва правилността на въззивния акт, като намира необоснован извода за доказано застрахователно събитие, в причинност с което са твърдените от ищеца вреди.

Твърди се неизвършен цялостен и задълбочен анализ на събраните доказателства, нито изложени собствени мотиви по въведените от страната въззивни доводи за неправилност на първоинстанционното решение. От друга страна се твърди тяхната негодност да установят настъпването на застрахователното събитие, в причинност с което се твърдят вредите.

Заключенията на СМЕ и САТЕ страната намира хипотетични, въз основа показанията на лице, което не е пряк свидетел на ПТП, поради което и не е заявило обстоятелства относно конкретния механизъм на същото, обстоятелствата при които е осъществено и поведението на участниците. Така и свидетелските показания се основават на предположения и ведно със заключенията на СМЕ и САТЕ не обосновават категоричен извод за наличие на противоправно поведение на водач на неизвестно МПС, причинил

1 увреждането на ищеца. Съдът не е съобразил заключението на СМЕ в частта му, според която, този тип увреждане е напълно възможно да настъпи и при падане от собствен ръст, от стълбище, удар в стена, стълб или спрял лек автомобил, най-общо - при битов инцидент. Като цяло, според касатора е невъзможно установяването на механизъм на ПТП на база единствено косвени доказателства, което недопустимо приравнява „вероятността„ на „доказаност“ и на практика прехвърля тежестта за доказване на застрахователното събитие на ответника. Липсва ясна мотивация дори при така предприетото косвено доказване: как чрез същото се установяват отделните елементи от фактическия състав на деликта, тъй като, дори да би бил доказан удар между МПС и ищеца, липсва основание да се приеме, че не се касае за случайно събитие, поради липса на техническа възможност на управляващия го да го предотврати. Поддържа се необоснованост на въззивното решение, тъй като формираните изводи противоречат на правилата на формалната логика, на емпиричното и научно-теоретично знание.

Факическите изводи на съда не се подкрепят от действително установената фактическа обстановка.

Ответната страна - Р. Л. - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, по съображения, взети предвид при настоящото прознасяне. Намира, че нито касационната жалба, нито формулировката на въпросите съдържат конкретно твърдение за допуснато от съда съществено процесуално нарушение.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , в обхвата на касационните доводи за неправилност, ограничени до оспорване настъпването на застрахователно събитие, в причинност с което се твърдят обезщетяваните вреди, респ. пасивната материално-правна легитимация на Гаранционен фонд да отговаря за обезщетяването на същите, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът претендира обезщетяване на вреди от ПТП, възникнало на 08.12.2022г., около 10,00ч., на паркинг пред СБАЛОЗ „Проф. Д-р Марин Мушмов„ в гр. София, на бул. „Андрей Сахаров“ № 22, при движение на заден ход на лек автомобил с неустановен регистрационен номер. За обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, ищецът твърди следното: след слизане от таксиметров автомобил пред болницата, където пристигал за преглед, изпуснал рестото си - в монети - и се навел да ги събира, когато усетил удар, вследствие който паднал на земята. Твърди, че водачът на автомобила чул виковете му, спрял, слязъл от колата и му предложил помощ, но не съобщил за ПТП, каквото задължение има по чл. 123 ЗДвП. Ищецът твърди, че първоначално не отчел сериозна болка, както и че създалата се след сблъсъка ситуация била възприета от охранител на болничното заведение Даниел М., който впоследствие му оказал и помощ, осигурявайки инвалидна количка. При последващо проведеното, в същия ден, ехографско изследване / в 2

УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ„ ЕАД, след напускането на онкологичната, където го отвели негови близки / е констатирана фрактура на лява тазобедрена шийка. Приет бил за оперативно лечение - вътрешна фиксация с винтове. За ПТП е съставен констативен протокол № К - 680/ 08.12.2022 г. на СДВР.

Образуваното досъдебно производство е спряно, поради неизвестен извършител, на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК. Искът е предпоставен от отказа на Гаранционен фонд да заплати обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, обоснован с липсата на доказателства за механизма на ПТП и за причинност между претендираните от ищеца вреди със същото - причините и обстоятелствата при които са настъпили, вкл. поведението на участниците - в частност ищеца, при това осъществено противоправно и виновно от водач на неидентифициран автомобил - липсват свидетели, веществени доказателства, каквито и да било обективни следи от такова ПТП.

С отговора на исковата молба, ответникът предявява същото възражение. Оспорва доказателствената сила на съставения констативен протокол за ПТП, тъй като се основава на данни от пострадалия и по начало не описва механизъм на ПТП. Поддържа в евентуалност възражение за случайно събитие, тъй като с оглед местоположението и поведението на пострадалия на пътното платно, като внезапно изникнало препятствие, наведен, поради което и невидим за водача на

МПС ПТП е било технически непредотвратимо за последния. Поради същите обстоятелства се поддържат възражения за причиняване на вредоносния резултат единствено и само от пострадалия, в евентуалност – съпричиняването му в значичелен процент.

Като свидетели по делото са разпитани охранителя на болничното заведение, пред което се твърди настъпило увреждането и съставител на констативния протокол.

Първият - св. Д. М. - потвърждава, че през декември 2022г. човек от Троян, пристигнал за преглед, е бил ударен от кола. Не твърди да е очевидец на ПТП, но пресъздава заявените му от пострадалия обстоятелства - че блъсналият го автомобил бил син на цвят, водачът му слязъл и го попитал дали има оплаквания, каквито тогава пострадалият отрекъл. Едва след прегледа си на третия етаж / за който бил пристигнал /, слизайки на партера Р. почувствал силни болки, дори се облегнал на свидетеля и го помолил за помощ и тогава споделил за произшествието. Свидетелят осигурил инвалидна количка и зачакали бърза помощ. Пристигнали и близките на ищеца и го отвели към ИСУЛ. Свидетелят заявява, че към този момент на паркинга / с малък капацитет за 5-6 автомобила / били джипа на управителя, две линейки на болничното заведение, които спират там регулярно, както и една малка синя кола, която е виждал и друг път и само която била напуснала паркинга междувременно. Оттогава не я е виждал.

Вторият - св. А. С. - няма ясни спомени от констатирането на ПТП, освен че станало късно, по тъмно. Търсили записи от видеонаблюдение. Споделя, без да е съвсем сигурен, за наличие на камери на обекта / вероятно визирайки болницата, пред която е разположен паркинга, видно и от сателитните снимки за разположението на автомобилите /, но не се виждало самото 3 произшествие, или не се виждал номера на колата - няма ясни спомени.

Говорили с охранителя на паркинга, който не бил очевидец.

СМЕ е дала заключение, че претърпяната от ищеца травма, според характеристиката и разположението й, съответства да е получена по начина описан от пострадалия - върху едната страна на тялото. Същата, обаче би могла да се получи и при падане от собствен ръст след подхлъзване или препъване, при падане от стълбище, но едва ли от удар в стена, стълб или спрял автомобил. При обяснения в открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че фрактурата е от падане на една страна, което предполага пострадалият да е бил бутнат, върху му да е въздействала някаква сила.

САТЕ, работила и по сателитни снимки, на които действително се различава малък автомобил, паркиран пред входа на болничното заведение по начин, предполагащ излизане от паркинга на заден ход / приема, че ударът е настъпил в зоната на десния тротоар и югозападния край на паркинга пред болничното заведение. Приема ниска скорост на автомобила: максимално достигната 6 км./ч., като с приближаване края на маневрата / към тротоара / не повече от 3 км./ч. и с рязко падане до 0 км./ч.. Този извод вещото лице обосновава с факта, че след удара пострадалият е паднал на лява страна, а не е „носен“ от автомобила / в такива случаи скоростите са под 10 км./ч. /, както и че не е бил прегазен. Експертизата приема, че водачът на МПС е имал видимост назад и е могъл да наблюдава пострадалия, дори при твърдяното от ищеца приведено положение, а ако се приеме, че не е имал видимост , то не е следвало да потегля, без да се убеди, че е безопасно. Предвид скоростите на движение на автомобила и изчислените опасни зони, според вещото лице, произшествието е било предотвратимо със спиране във всеки момент от движението на автомобила до достигане дистанция от 1,2 м. до мястото на удара / местоположението на пострадалия /.

За да приеме за доказано застрахователно събитие със съдържанието, заявено от ищеца, първоинстанционният съд е възпроизвел съдържанието на събраните доказателства в пълнота / свидетелски показания и заключения на СМЕ и САТЕ / и без допълнителен анализ е приел за доказано от същите противоправно и виновно поведение на водача на неустановен лек автомобил - в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП , а предвид неизвестността му материалноправната легитимация на Гаранционен фонд да отговаря за обезщетяването на вредите, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ. Възприемайки доказана причинност между ПТП и вредите на ищеца, с оглед събраните доказателства за търпими от същия болки и страдания, съдът е определил обезщетение в размер на 15 000 лева.

Във въззивната си жалба Гаранционен фонд оспорва установен от доказателствата механизъм на ПТП, като споделен от съда единствено на база обясненията на самия пострадал, доколкото всички останали са негодни да обосноват изводи за същия - обстоятелствата при които е настъпило увреждането, поведението на участниците в ПТП. Оспорва доказаност на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане противоправно поведение на неизвестен водач на МПС и причинна връзка между същото и увреждането на ищеца, доколкото вината се предполага.

4

Акцентира на липсата на очевидци на събитието. Намира заключението на САТЕ хипотетично и негодно като доказателствено средство, както и констативния протокол за ПТП, съставен по обяснения на пострадалия.

Неправилно, според ответника, съдът не е кредитирал заключението на СМЕ в частта му, в която обосновава възможност за получаването на идентичен тип вреди и при самостоятелно падане - при препъване, подхлъзване и пр..