Решение № 4557 от 11.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4557 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20251100503495 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие вр. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. чл.

258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 420818/30.12.2024 г. по регистъра на СРС депозирана от молителката в първоинстанционното съдебно производство Г. И. Д. чрез адв. Р. А. – САК срещу Решение №

23333/23.12.2024 год. постановено по гр.д. № 23835/2024 год. по описа на СРС, ГО, 86 състав, с което съдът е отказал да издаде заповед за защита срещу М. С. К..

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че районният съд въз основа на неправилен и непълен анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до погрешни фактически и правни изводи.

Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяване на ново, с което молбата за защита да бъде уважена, като бъде издадена заповед за защита, с която М. К. да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо дъщеря му Г. М. К..

С въззивната жалба са направени доказателствени искания.

Претендира разноски.

В законоустановения тридневен срок по чл. 17, ал. 3 ЗЗДН не е постъпил отговор на въззивната жалба.

1

По делото е постъпило становище от пострадалата Г. М. К. чрез законния представител и майка Д. К. чрез адв. А., с което моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В открито съдебно заседание въззивникът Г. И. Д. се е представлявала от процесуален представител – адв. А., която в хода на съдебното дирене е заявила оттегляне на пълномощията по това дело с оглед различия в линията на защита между нея и доверителката й – Г. Д.. С протоколно определение съдебният състав е освободил адв. А. от участие в производство изразяващо се в осъществяване на процесуално представителство на въззивника Д..

Последната изрично е заявила пред съдебния състав, че желае производството по делото да продължи. Изложила е аргументи по съществото на спора.

Пострадалата малолетна-не се е явила, не се е явил и законния представител. В производството по делото е представлявана от адв. Л. М., назначен за особен представител на основание чл. 8, ал. 3 ЗЗДН, който излага становище по жалбата.

Въззиваемата страна – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Й., който излага доводи по същество на спора. Претендира разноски, представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита в предоставения на основание чл. 149, ал. 3 ГПК срок.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителката в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на 2 обжалвания съдебен акт, прие следното:

Районният съд е сезиран с молба с вх. № 135461/24.04.2024 год. от Г. И.

Д. – баба по майчина линия на малолетната пострадалата Г. М. К. по Закона за защита от домашното насилие, в която са изложени твърдения за извършени от М. С. К. спрямо малолетната му дъщеря Г. М. К., актове на домашно насилие, изразяващи се в следното:

На 08.04.2024 год. в дома на родителите на детето Г., последната е била подлагана на сексуално насилие от страна на баща си – М. С. К..

С декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е направено уточнение на акта на домашно насилие, като молителката е посочила, че твърдените от нея действия били осъществени сутринта на 08.04.2024 год. в дома на родителите на Г., находящ се в гр. София, ЖК „*********.

Към молбата са приложени множество документи, от които: удостоверение за раждане на детето Г., удостоверение за родствени връзки, съдебни актове, медицинска документация.

Предвид твърденията в молбата, първия съд е счел, че следва да издаде заповед за незабавна защита № 20017/14.05.2024 год., с която на ответника М.

С. К. е наложил мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

С определение № 20019/14.05.2024 год. постановено по гр.д. № 23835/2024 год. по описа на СРС, ГО, 86 състав първият съд е конституирал като молител по делото малолетната Г. М. К. чрез своята майка и законен представител Д. А. К..

В открито съдебно заседание проведеното по делото пред първия съд, законния представител на малолетната пострадала е заявила, че не поддържа депозираната молба за защита.

За нуждите на производство пред първия съд е депозиран социален доклад от ДСП-Красно село, в който социален работник е осъществил среща и разговор с родителите на детето. Родителите са споделили, че бабата по майчина линия – Г. Д. е изразявала силен стремеж за взимане на надмощие при грижите за детето, като в следствие за тези нейния действия, родители са предприели постъпки за дистанциране на бабата от детето, което е провокирало от своя страна Г. Д. да заплашва и шантажира дъщеря си и нейният съпруг. По данни на д-р К. - педиатър, за детето се полагат много добри грижи от родителите, а от направен на детето преглед, не се констатира насилие и сексуално посегателство спрямо малолетната. В заключение е посочено, че родителите са в чудесни партньорски отношения и се грижат отговорно за дъщеря си.

По делото е допусната съдебно-психиатрична експертиза, в която вещо лице д-р А.Г.М. – психиатър е депозирала експертно заключение, в което освидетелстваният М. С. К. е установен като лице, което не страда от психично заболяване.

По делото е представено постановление за отказ от образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 23664/24 год. по описа на СРП.

Преписката е била образувана по повод молбата за защита депозирана от Г. Д., 3 препратена по компетентност от първия съд.

С допълнителна молба за защита на основание чл. 15, ал. 3 ЗЗДН от 11.07.2024 год., молителката е посочила нов акт на домашно насилие, а именно:

На 22.05.2024 год. около 17:30 часа в гр. София, кв. „Борово“, детето Г. е била затворена в автомобила на ответника, като видимо била разстроена.

Към молбата е била приложена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както и снимков материал.

С допълнителна молба за защита на основание чл. 15, ал. 3 ЗЗДН от 23.07.2024 год., молителката е посочила нов акт на домашно насилие, а именно:

На 15.07.2024 год. около 17:00 часа в гр. София, улица „Хубча“ ответника отново е бил оставил детето Г. в автомобила си без надзор.

Към молбата е била приложена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както и извадки от Национален институт по метеорология и хидрология за високи температура относно процесната дата.

С протоколно определение от 09.10.2024 год. първият съд е допуснал в рамките на производството разглеждане на допълнителните молби за защита.

С писмо от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ се установява, че Д. и М. К.и не се водят на диспансерно наблюдение.

По делото са представени заверени копия на материали по пр. пр. № 26994/24 год. по описа на СРП, приключила с отказ от образуване на досъдебно производство.

На 14.01.2022 год. е извършен личен преглед на детето Г. М. К. от доц.

Д-р А.А., за което е издадено СМУ № 6/2022 год., от заключението на което се установява, че при прегледа на детето не се установяват следи от травматични увреждания по главата, шията, тялото, крайниците и полово-аналната област.

Девствената ципа е с обща пръстеновидна форма ограждаща отвор, без следи от естествени или придобити щърбавини, без разкъсване и съпътстващи тежки увреждания, недопускащи извършване на полово сношение.

На 29.05.2024 год. отново е бил извършен преглед на детето Г. М. К. от д-р А.Н.Х., за което е издадено СМУ № 168.05/2024 год., от заключението на което се установява здрава, бледорозова, недопускаща на полово сношение девствена ципа без разкъсване, правилно развито за възрастта анално отвърстие, недопускащо проникване без разкъсване.

Представен е по делото доклад от Фондация „Надежда за малките“ за използвана от родителите на Г. социална услуга, в който е проследен генезиса на събитията в семейството. Констатирана е хармонична семейна обстановка, дом оборудван с всичко необходимо за семейството и детето, постоянни грижи съобразени с нуждите му и неговият емоционален комфорт.

По делото е депозирана допълнителна молба за защита от молителката на 03.12.2024 год., с твърдения за извършен акт на насилие, а именно:

На 13.05.2024 год. детето Г. е било на детска градина, като молителката 4 забелязала, че детето удря гумена кукла играчка между крачетата си по половия орган, била отслабнала и с тъмни сенки под очите.

Към молбата е била приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.