Решение № 269 от 13.05.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. В., 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20261420100281 по описа за 2026 година

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.” АД. ЕИК ** седалище и адрес на управление: гр.

С., бул.“Х.К.“ **, представлявано от Й.Ц. председател на Съвета на директорите иР.Б. изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител К. Н. - юрисконсулт е предявило против И. Д. И./., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „Т.К.“№ ** частичен иск за сумата 10 000.00 лева от общо 96 000 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1500115254/31.05.2022 г. Претендира се мораторна лихва в размер на 3 697.56 лева за периода от 20.10.2022 г., денят, следващ изтичането на 7-дневния срок от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, до 31.08.2025 г. Претендира се законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски в заповедното и исковото производство.

Предявените искове са с правно осн.чл.500, ал.1, т.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 28.07.2021 г., в района на гр. В., на пътен възел (Т-образно кръстовище), свързващ бул. ..Е.“ и бул. „Х.Б." е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ф.", модел „П.“, с per. № **, управляван от И. Д. Ц. и мотопед марка „П.“. модел „Ф.", управляван от И.Ц.Г.. Твърди се, че малко преди мотопеда да навлезе в района на пътния възел, водачът на лек автомобил Ф. е извършил маневра за изпреварването му като след това с предприел и завой надясно за навлизане в пътния възел, като не е осигурил достатъчна дистанция с движещия се напрано мотопед.

Поддържа се, че поради липса на време и разстояние за аварийно спиране, мотопеда се 1 ударил в дясна странична част на лек автомобил Ф. в областта на задния пада на асфалта и водача му се отделил от него. Вследствие на инцидента, И.Ц.Г. с починал. Твърди се, че събитието е констатирано от МП - КАТ и е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. № УРИ ** По надлежния ред било установено, че към момента на настъпване на застрахователното събитие, виновния водач е управлявал моторното превозно средство след употреба на наркотични вещества. С присъда № 3/26.01.2024 г. по п.о.х.д. № 325/2023 г. по описа ма ОС - гр. В., потвърдена с решение № 382/14.11.2024 г. по в.н.о.х.д. № 383/2024 г. описа на Апелативен съд - С., изменено с решение № 177/14.04.2025 г., по к.н.д.

86/2025 г., по описа на ВКС, длъжникът в настоящото производство е признат за виновен за осъществяване на престъпление ио чл. 343, ал. 3. предл, второ, б. „б", преда, първо вр. ал. 1. б. „в" вр. с чл. 342. ал. 1 от ПК, като деянието с извършено след употреба на наркот ично вещество - марихуана (канабис).

Твърди се, че между „ЗД Е“ АД и собственика на лек автомобил „Ф.", модел „П.", с рег. № **, имало сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № ** валиден към датата на процесното ПТП. В ,.ЗД Е” АД била образувана застрахователна претенция № 1500115254/31.05.2022 г. за обезщетяване на претърпените от съпругата на починалото лице неимуществени вреди като назначена при застрахователя на основание разпоредбите на чл. 21. ал. 1 от Наредба 49/16.10.2014 г. комисия е определила застрахователно обезщетение, в размер на 96 000.00 лв. Между застрахователя и наследника на починалото лице била сключена спогодба от 27.07.2022 г., с оглед окончателното уреждане па отношенията им по повод процесното ПТП. На 29.08.2022 г.. 01.09.2022 г.. 02.09.2022 г. и 05.09.2022 г., горепосочената сума била изплатена изцяло по сметка на правоимащото лице.

Твърди се, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 500. ал. 1, т. I от КЗ, за „ЗД Е.“ АД възниква право да получи изплатеното от негова страна застрахователно обезщетение от виновния водач, заедно с изплатените лихви и разноски, когато при настъпване на ПТП е управлявал моторно превозно средство под въздействието на наркотици или други упойващи вещества.

Твърди се, че за ЗД Е АД е възникнало и правото за получаване на законна лихва, начислена върху размера на дължимото за възстановяване обезщетение. Същата на основание чл. 86. ал. 1 във вр. с чл. 84. ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, когато денят за изпълнение на задължението не е определен, длъжникът изпаднал в забава след като бъде поканен от кредитора. С получаване на поканата на 12.10.2022 г., за длъжника е започнал да тече предвидения в същата 7-дневсн срок за доброволно изплащане на дължимата сума. Ето защо, за „ЗД ЕВРОИИС“ АД възникнало правото да търси обезщетение за забавено плащане, в размер на законна лихва, считано от 20.10.2022 г. денят, следващ посоченият като краен срок за доброволно изпълнение в peгресната покана до датата преди подаване на заявлението в съда.

В законовият срок от ответникът И. И. е постъпил писмен отговор, с който се твърди, че предявеният иск е недопустим. Оспорват се изложените в исковата молба факти и 2 обстоятелства, че срещу ответника има влязла в сила присъда „лишаване от свобода“, която той в момента изтърпява.

Оспорва се да е извършено реално плащане на застрахователното обезщетение. Твърди се, че изплатеното застрахователно обезщетение е прекомерно завишено като сумата която ищецът претендира за възстановяване представлява част от платено от него обезщетение, чиято обоснованост, необходимост и справедливост той следвало да докаже. Счита се, че застраховатслят не може да разширява отговорността си като плаща прекомерно обезщетение по извънсъдебно споразумение и впоследствие да ги търси регресно.

Твърди се, че от представените доказателства, не ставало ясно, каква е правната и фактическа обоснованост на ищеца при определяне размера на изплатеното обезщетение.

Твърди се, че ищецът по никакъв начин не е доказал, че изплатената от него сума е била необходимо и справедлива по размер. Напротив, счита, че същата е прекомерно завишена, като не е отчетено в достатъчна степен съпричиняването от страна на пострадалото и впоследствие починало лице, за което има достатъчно данни в постановените съдебни решения по водените наказателни дела срещу доверителя ми.

Поддържа се, че от представените по делото съдебни решения, ставало ясно, че има данни и доказателства за наличието на съпричиняване от страна на починалия водач на мотопед като от събраните гласни доказателства, така и от изготвените САТЕ се посочвали нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на починалото лице, освен това същият е бил без поставена предпазна каска и е управлявал мотопеда с една ръка, като в другата ръка е държал туба с течност. По наказателното дело било прието за установено, че пострадалият не е поставил каската, с която с управлявал МПС, така че същата да се задържи трайно на главата му, което от своя страна било довело съприкосновение между асфалта и тялото на пострадалия в областта на главата, а оттам до сериозни увреждания - черепно - мозъчна травма. Твърди се, че ВКС е приел за доказано, че пострадалият е управлявал мотопеда си със скорост, която не е била съобразена с пътната обстановка и не му е дала възможност да спре на такова разстояние от лекия автомобил управляван от ответника така че да успее да предотврати удара, както и че същият на практика е бил бе з предпазна каска, поради което е получил тежка черепно мозъчна травма, включително счупване на кост на черепа. С окончателно решение на ВКС било доказано, че водещо нараняване на пострадалия е закрита черепно - мозъчна травма на главата, изразяваща се в счупване на кости на черепния покрив и черепната основа. По делото имало данни и за събрани гласни доказателства, които навеждали до съмнение в изправността на спирачната система на мотопеда, както и че пострадалият сам се е блъснал в управлявания от ответника лек автомобил. Твърди се, че ВКС категорично посочва наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в това, че пострадалият е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.89 ЗДвП с това, че не е носил каска, съобразно изискванията на закона: че е управлявал мотопеда с една ръка, а с другата е държал туба, пълна с течност, която променяло баланса при управление на мотопеда, че мотопедът не е преминал годишен технически преглед, че пострадалият е вил с изтекло свидетелство за правоуправление, което на практика се 3 приравнявало на липса на правоспособност.

Твърди се, че застрахователят е постигнал извънсъдебно споразумение, преди да има произнасяне по вината на ответника и без да се отчете високата степен на съпричиняване, доказана в наказателното производство.

С оглед гореизложеното, се счита, че е налице висока степен на съпричиняване от страна па пострадалото лице, което не е отчетено от застрахователя при определяне размера па изплатеното застрахователно обезщетение или ако е отчетено е отчетено в ниска степен преди постановяване на присъдата и установяване на всички релевантни факти и обстоятелства за изясняване на случая и определянето на адекватно и справедливо обезщетение. Твърди се, че претендираното обезщетение е силно завишено.

Твърди се, че и акцесорните искове за претендираната законна и мораторна лихва са неоснователни.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение №2695 от 05.09.2025 г. по ч.гр.д.№4243 по чл.410 ГПК по описа за 2025 г на Районен съд П., е разпоредено И. Д. Ц. да заплати на ЗД Е АД сумите от 10000 лева – главница, по вземане по щета №1500115254, представляващо изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени неимуществени вреди като главницата е предявена за сумата от 10000 лева, частично от общия размер на вземането 96000 лева, ведно със законната лихва за периода от 01.09.2025 г. до изплащане на вземането, 3697.56 лева – мораторна лихва за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от 20.10.2022г. – денят следващ посоченият като краен срок за доброволно изпълнение на регресната покана до датата преди подаване на заявлението в съда за периода от 20.10.2022 г. до 31.08.2025 г., както и направените в производството разноски за държавна такса от 232.86 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.

Видно от комбинирана застрахователна полица №BG/07/520003145961 е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС „Ф.П..“ ** за периода от 11:11ч. на 11.11.2020 г. до 23:59ч. на 10.11.2021 г.

Видно от протокол от 08.07.2022 г. и на осн.Заповед №3-8/7/ от 11.11.2019 г. и разпоредбите на чл.21, ал.1 от Наредба №49 за задължителното застраховане от 16.10.2014 г. е определен базов размер на обезщетението от 120000 лева с отчетено 20% съпричиняване като краен размер на обезщетението е определен 96000 лева.

На 27.07.2022 г. е сключена спогодба между Застрахотелно дружество „Е.“ АД и А. Г., според която застрахователното дружество се е задължило да изплати на Г. сумата от общо 96000 лева, която представлява обезщетение за всички настъпени от бенефициента вреди вследствие на гореописаното пътнотранспортно обезщетение, в това число неимуществени и имуществени вреди, пропуснати ползи, дължими лихви и разноски.

По делото са приложени: платежно нареждане от 29.08.2022 г., според което 4

Застрахователно дружество Е. АД е изплатило на А. Г. сумата от 20000 лева, платежно нареждане от 01.09.2022 г. според което Застрахователно дружество Е. АД е изплатило на А.

Г. сумата от 30000 лева, нареждане от 02.09.2022 г., според което Застрахователно дружество Е. АД е изплатило на А. Г. сумата от 20000 лева, платежно нареждане от 05.09.2022 г. според което Застрахователно дружество Е. АД е изплатило на А. Г. сумата от 26000 лева.