Определение № 146 от 04.06.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 181/2026
- Вид
- Определение № 146
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- Янко Димитров Янков, Даниела Петрова Костова, Светослава Николаева Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл.354в · Наказателен кодекс
- чл.354в ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.62 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64 ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64 ал.9 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 146 гр. Варна, 04.06.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Янко Д. Янков
Членове:
Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20263000600181 по описа за 2026 година
Производството по делото е по реда на чл.64 ал.8 НПК.
Въззивното производство по настоящото дело е образувано по жалба на обв.К. А. С. подадена чрез адв.С. К., срещу определение №170/29.01.2026г. по чнд №204/2026г. на Добрички окръжен съд, с което по отношение на жалбоподателя е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Твърди се незаконосъобразност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и постановяване на нов, с който на обвиняемия да бъде взета по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.
Представителят на Апелативна прокуратура-Варна счита жалбата за неоснователна, а определението за правилно и законосъобразно, поради което настоява за неговото потвърждаване.
Съдът като взе предвид подадената въззивна жалба, събраните по делото доказателства както и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, установи следното :
По отношение на обв.К. С. са предявени обвинения по чл.354а ал.1 пр.4 НК и чл.354в ал.1 НК – за държане на високорискови наркотични вещества и отглеждане на растения от вида на конопа, първото от които се явява тежко по смисъла на наказателния закон.
1
Събраните до момента доказателства са в състояние да обосноват наличието на изискуемото от закона обосновано подозрение за касателство на лицето към вменените му във вина деяния. В тази насока са протоколите за обиск, претърсване и изземване, изготвената експертна справка по отношение вида на иззетите вещества, както и самопризнанията на обвиняемото лице.
Всъщност наличието на обоснованото предположение за евентуалното авторство на деянието не се оспорва и в жалбата – именно предвид направените самопризнания. Този извод не се променя от факта, че към момента иззетото количество наркотично вещество не е претеглено – това предстои тепърва да стане с изготвянето на експертиза. Т.е. следва да се заключи, че първата предпоставка за вземана на мярка за неотклонение е налице.
Този съд не намира да е налице опасност от укриване – С. е с постоянно местоживеене, неосъждан, регистриран като земеделски стопанин (животновъд), отглежда животни в имота, в който живее, отделно от това е допълнително трудово ангажиран, с добри характеристични данни.
Налице е обаче опасност от извършване на престъпление, свързано с отглеждане на канабис. Тази опасност е изводима от мащабите на производство и отглеждане на коноп и марихуана, набавените за това технически средства, периода през който това е извършвано. Въпреки това настоящият съд счита, че мярката за неотклонение в този й вид се явява прекомерно тежка – предвид данните за личността на обвиняемото лице, а също и ангажиментите му като животновъд, за което съществуват по делото доказателства. Същевременно въззивният съд не подценява обществената опасност на престъпленията по чл. 354а и чл.354в от НК и значимостта на защитаваното обществено благо – общественото здраве, което изключва възможността за прилагане на минимални по интензитет мерки за процесуална принуда. Именно поради това, макар и да се приема, че найтежката мярка не е необходима в случая, ограничаването на свободното придвижване на обвиняемия продължава да бъде наложително, с оглед предотвратяване на възможността за повторяемост на престъпно поведение и гарантиране целите на наказателното производство.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че целите на мярката за неотклонение по чл. 57 НПК могат да бъдат постигнати и чрез прилагане на 2 по-лека, но също толкова ефективна мярка – „домашен арест“.
Поради което и на основание чл.64 ал.9 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №170/29.01.2026г. по чнд №204/2026г. на Добрички окръжен съд, с което по отношение на жалбоподателя е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
ИЗМЕНЯ взетата спрямо обвиняемия К. А. С. ЕГН ********** мярка за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“, която да се изпълнява на адрес: с.Челопечене, общ.Каварна, ул. „Седма“ № 10.
Препис от определението да се изпрати на РУ на МВР-Каварна за осъществяване на контрол по реда на чл.62 ал.5 НПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3