Решение № 162 от 10.02.2023, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………………….

…………………………….., Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН при секретар Румела Михайлова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдията административно дело № 1090/2021 г.

Производство е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с Глава единадесета от АПК, във връзка със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано във връзка с искова молба подадена от К.Е.И. с иск по чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/ срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, причинени от бездействието на администрацията на затвор Варна, изразяващо се в несъздаване на условия за неговото психическо и физическо здраве съгласно чл.128 от

ЗИНЗС.

В съдебното заседание на 23 февруари 2022г., ищецът чрез адв.М.К. представи уточняваща молба, от която става ясно, че е предявен иск по чл. 284 от ЗИНЗС срещу ГДИН, с който се претендират неимуществени вреди за периода

13.01.2020 г. до 14.05.2021 г., които се изразяват, че поради непредоставянето на предписаните лекарства – Бриека и Дексофен, както и болкоуспокояващи, ищецът е търпял болки и страдания, които са го довели до страх от увреждане на здравето му, чувствал се е подтиснат, имал чувство за безпомощност, малоценност, същите вреди и за усложнение в здравословното състояние и отново чувство на безпомощност, за увреда на здравето и от неизвършваната рехабилитационна дейност, както и в следствие на неосъществяване на своевременно адекватно лечение: липса на смяна на превръзката, непроследяване и нетретиране на оперативната рана в периода от 14.01.2020г. до 19.02.2020г., при което се е стигнало до увреждане здравето, установено с настаняването в болнично заведение към 19.02.2020 г.

В уточняващи молби с.д. №3567/04.03.2022г. става ясно, че ищецът К.Е.И. претендира обезщетение от 50 000 лева срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за неимуществени вреди, настъпили в периода от 13.01.2020г. до 14.05.2021г. в следствие на неосигуряване на медикаменти, предписани от външни специалисти и липсата на рехабилитационно лечение в затвор Варна, т.е. неоснователно бездействието на служители на затворническата администрация, изразяващо се в несъздаване на условия за психическото и физическото здраве на ищеца съгласно чл.128 ал.1 от ЗИНЗС.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез своя процесуален представител старши юрисконсулт С.С. оспорва искът като неоснователен и иска да бъде отхвърлен. В писмен отговор с.д. № 11185/23.07.2021г. ответникът заявява, че К.Е. е получавал назначеното му медицинско лечение в Медицинския център при затвор Варна, както и при външни специалисти. За последен път на 17.02.2021г. му е бил осигурен ортопедичен преглед в Медицински център – Аспарухово. След тази дата К.Е. не е подавал молби да бъде извеждан от затвора за преглед в болница. Същите аргументи са изразени и в писмен отговор с.д. №11311/27.07.2021г. като отново е изтъкнато, че ищецът е получавал лекарства и медицински грижи, които са му били предписани, поради което не е налице нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. В писмени бележки с.д. №1434/30.01.2023г. се подчертава, че ищецът не е доказал нарушение по чл.3 от ЗИНЗС от страна на затворническата администрация, поради което не може да се ползва от презумпцията за настъпили неимуществени вреди. Заявява се, че служителите на затвор Варна са изпълнили всички свои регламентирани задължения свързани с осигуряване на медицински грижи за ищеца в т.ч. предоставяни са медикаменти, докато рехабилитацията не се е нуждае от специални условия, оборудване или специално помещение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска и пледира за неговото отхвърляне. Намира, че не са налице доказателства за незаконосъобразно бездействия на затворническата администрация и не е установено нарушение по чл.3 от ЗИНЗС.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия към правните отношения закон, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът К.Е.И. е постъпил първоначално в затвор София на 03.01.2017г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7 години за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 от Наказателния кодекс, осъден с присъда №34/08.02.2017г. по н.о.х.д. № 5673/2016г. на Софийския районен съд. На 13.03.2018г. е преведен в затвор Варна.

Освободен е от затвор Варна на 09.02.2022г., поради изтърпяване на наказанието.

Докато изтърпява наказанието си „лишаване от свобода“ в затвор Варна, ищецът К.Е.И. е претърпял злополука в цех на затвор Варна на 01.11.2019г., в следствие на която е бил ампутиран левият му крак под коляното. Видно от епикризата постъпил е в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД на 01.11.2019г. със смазани части на глезена и стъпалото на левия крак и е бил изписан на 13.01.2020г., който според ищеца е началото на периода, в който е претърпял неимуществени вреди. Предписани са контролни прегледи на 23.01.2020г. и на 29.01.2020г., както и превръзки през 2-3 дни, рехабилитация на колянната става и временна протеза. Постъпил е отново в болница на 19.02.2020г. до 27.02.2020г., като отново са му били предписани превръзки през 2-3 дни до зарастване на раните.

В становище на началника на затвор Варна, приложено към становище с.д. № 3936/10.03.2022г. е изтъкнато, че лишените от свобода, нуждаещи се от медицински преглед се регистрират в дневник при Медицинския център на затвор Варна /приложен по делото/ и в периода от 13.01.2020г. до 14.05.2021г. ищецът К.Е. не е бил вписан за преглед при лекар. В приложената по делото амбулаторна книга, която също се води в Медицинския център на затвор Варна са вписани всички медицински прегледи извършени на К.Е. и предписаните му и предоставени медикаменти. Заявено е, че в затвор Варна няма оборудвано помещение за рехабилитация и при необходимост от такава лишените от свобода са били извеждани и конвоирани до болнично заведение за назначените им възстановителни процедури. От представените справки става ясно, че в процесния период от 13.01.2020г. до 14.05.2021г. в затвор Варна са направени заявки и са доставени няколкократно количества от медикамента „Бриека“. Видно от приложените заповеди на началника на затвор Варна, ищецът е посещавал Спешния център и ортопедичен кабинет в МБАЛ „Света Анна-Варна“ на 16.01.2020г., на 19.01.2020г., на 06.02.2020г., на 07.02.2020г., на 10.02.2020г., на 19.02.2020г., на 02.03.2020г., на 05.03.2020г., на 09.03.2020г., на 19.03.2020г., на 01.07.2020г., на 10.07.2020г.

В съдебното заседание на 20 април 2022г. бяха разпитани свидетелите Р.П.Р., З.К.Б. и Д.Г. Д.. Първият от тях е бил общопрактикуващ лекар в затвор Варна по време на сочения от ищеца период на увреждане и потвърждава, че е изпълнявал всички медицински предписания дадени от външни лекари-специалисти към К.Е.. Д-р Р. е водел ищеца на всеки 2-3 дни на превръзки в болница „Света Анна-Варна“, дори всички останали конвои са се съобразявали с неговия, тъй като е воден по график. Всички превръзки са били извършвани в болница и отделно от това ищецът е бил настаняван няколко пъти в болнично заведение за лечение и оперативни процедури. Подчертава, че е давал на ищеца лекарства включително

„Бриека“, които е вписвал в медицинския журнал, приложен по делото. Уточнява, че като лекар в затвора не е предписвал лекарства на ищеца, такива са му били назначавани от външни медицински специалисти. Свидетелят Б., който е изтърпявал наказание заедно с ищеца сочи, че К.Е. е бил принуден сам да се превръзва в килията, защото му е била отказвана медицинска помощ и преглед при външни специалисти. Давали са му само болкоуспокояващи. Свидетелят Д. твърди, че след ампутацията на левия крак до коляното на К.Е. не са били давани лекарства, дори обезболяващи и ищецът е сменял сам превръзките на крака си с помощта на друг затворник.

Показанията на свидетелите Б. и Д. са опровергани от представените и посочени по-горе писмени доказателства – заповеди на началника на затвора за конвоирани посещения на К.Е. до ортопедичния кабинет на МБАЛ „Света Анна-Варна“ и за доставки на „Бриека“ в затвор Варна, приложени към молба с.д.

№3936/10.03.2022г. на ответника.

В хода на съдебното производство беше приета и съдебно-медицинска експертиза с.д. № 14047/21.09.2022г., изготвена от д-р Р.М..

Според заключението на вещото лице, след претърпяната на 01.11.2019г. злополука от К.Е. се е наложило ампутиране на част от лявата му подбедрица. Бил е отново хоспитализиран на 20.11.2019г. за допълнителна ампутация под коляното на левия крак. На 03.12.2019г. е бил на ексцизионно почистване /дебридмен/ на раната, след което са му били направени дезинфекция, лаваж, послоен шев и стерилна превръзка. На 11.12.2019г. и на 19.12.2019г. ищецът отново е бил в болнично заведение за медицински манипулации и стерилна превръзка. На 12.02.2020г. същият е постъпил в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна-Варна“ поради инфекция на ампутационния чукан. Изследвайки приложените по делото писмени доказателства: медицинския журнал и амбулаторната карта, вещото лице потвърждава датите на посещения в ортопедични кабинети, до които ищецът е бил конвоиран въз основа на заповеди на началника на затвор Варна, които са приложени по делото. Също от медицинската документация, д-р Р.М. е установил, че К.Е. е получил следните медицински грижи: получил е медикамента „Бриека“ на 15.01.2020г., на 14.02.2020г. и на 18.02.2020г. – ципрофлоксацин /антибиотик/ и Бестарен /НСВПС/; на 19.02.2020г. е бил хоспитализиран; на 27.02.2020г. – получил Бестарен, Диклак гел, Цитракс; на 13.04.2020г. – Бриека; на 16.04.2020г. – превръзка със сребро и Бриека; на 23.04.2020г. – Бриека и Лопедиум; на 27.04.2020г. – превръзка със сребро; на 04.05.2020г. – превръзка, бандаж за протеза, Бриека; на 08.05.2020г., на 14.05.2020г., на 20.05.2020г., на 26.05.2020г. и на 09.06.2020г. е получил Бриека; на 08.06.2020г. – Бриека и Цикатридина гел; на 18.06.2020г., на 22.06.2020г., на 01.07.2020г., на 08.07.2020г. и на 22.07.2020г. – Бриека; на 24.07.2020г. – Магнерот и Супрадин и рецепта за Репарил; на 05.08.2020г., на 27.08.2020г., на 15.02.2021г. и на 05.04.2021г. е получил Бриека. Вещото лице е заключило, че в затвор Варна в процесния период са предоставяни на К.Е. предписаните му лекарствени средства.

Имал е 4 консултации с превръзки в ортопедичен кабинет преди първата операция и 6 консултации с превръзки след втората операция. Поставена му е и временна протеза. След изписването на ищеца от болницата на 13.01.2020г. му е била предписана рехабилитация на колянната става, за която не е била необходима нито специализирана апаратура, нито специалист. При изслушване на заключението в съдебното заседание на 18 януари 2023г. д-р М. отново потвърждава, че рехабилитацията на ищеца е можело да бъде извършвана от самия него и не е било необходимо специално оборудване и рехабилитатор, тъй като се е изисквало само волево изправяне на коляното, което е можело да се извършва по всяко време от пострадалия и дори в килията му.

Следователно, оплакванията на ищеца, че в периода от 13.01.2020 г. до 14.05.2021 г. не е получавал назначените му превръзки и лекарствени средства бяха изцяло опровергани с представените по делото писмени доказателства и съдебно-медицинската експертиза.

Ищецът К.Е. не успя да докаже неоснователно и незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на затвор Варна в сочения от него период, което обосновава и липсата на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС.

По делото не беше установено неспазване на изискванията по чл.128 от ЗИНЗС. От медицинската документация водена в затвор Варна се установи, че за К.Е. в процесния период са били създадени условия за опазване на физическото и психическото му здраве, които той вероятно можеше и да не може да си осигури сам и на собствени разноски, ако същият инцидент му се беше случил не по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, а във външния свят. Създадено му е медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние, което беше приложено по делото и използвано от вещото лице за изготвяне на медицинското заключение.