Решение № 6400 от 21.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6400 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно гражданско дело № 20241100513048 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.437 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 003547/23.04.2024г на длъжника Т. К. К., чрез адв.

Л.Б. срещу Разпореждане от 20.03.2024г. по изп. дело № 20158410400228г., по описа на ЧСИ Н.М., в което е обективиран отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК-срок от две календарни години, 13.01.2015г. и 13.12.2017г. по ИД № 20158410400228/2015, не са прилагани нови изпълнителни способи, не са предприемани никакви действия по изпълнението или други действия във връзка с принудителното събиране на вземанията.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител счита, че частната жалба е допустима, но неоснователна, като излага съображения в тази насока.

По делото е депозирано възражение от страна на взискателя-„К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК **** на 23.04.2024 г., който счита ч.жалба за неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК действие на ЧСИ.

Разглеждана по същество, жалбата е неоснователна.

Преценявайки основателността на жалбата , Софийски градски съд взе предвид следното:

1

По молба на взискателя „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 24.10.2012 г. по търговско дело № 7099/2014 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, търговско отделение, VI-15 състав, е образувано изпълнително дело № 20158410400228/2015 г. от ЧСИ Н.М., per. № 841 в КЧСИ срещу длъжника Т. К. К., ЕГН **********, за сумите:

3940.52 лрва - главница, ведно със закпнната лихва. Върху главницата, считано от 05.06.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 506.43 лрва - присъдени разноски.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ - запор на вземания по банкови сметки на длъжника в „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, а също така е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.

С разпореждане от 08.01.2015 г. (л. 4) е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП и да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника.

До Т. К. К. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 009488/13.01.2015 г. (л.

14-15), която е връчена лично на 29.01.2015 г., както е видно от разписката на куриерското дружество „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД.

Във връзка с възлагането от взискателя по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, на 13.01.2015 г. е наложен запор върху вземанията за суми по банковите сметки на длъжника, открити в „БАНКА ДСК“ АД (л. 20), „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД (л. 21), „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД (л.

29), „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД (л. 22), „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (л. 23), „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД (л. 24), „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД (л. 28) и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (л. 25). На същата дата е наложен запор и върху вземането на длъжника за пенсия, дължимо от НОИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО (л. 1617).

Впоследствие за периода от 10.03.2015 г. до 02.02.2018 г. и от 15.11.2023 г. до 04.01.2024 г. са осъществявани доброволни плащания от страна на Т. К. К., за които са извършени надлежни отбелязвания върху гърба на изпълнителния лист, както и на алонжа, прикрепен към него (л.

2-3).

След направена справка за наличие на банкови сметки от Регистъра на БНБ (л. 72), съгласно разпореждане от 13.12.2017 г. (л. 73) на длъжника е наложен запор върху вземанията за суми по банковите му сметки, открити в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД (л. 74) и „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД (л. 75-76).

На 31.01.2019 г. е насрочена дата за извършване опис на движимото имущество на Т. К. К., като е изпратена призовка с изх. № 016518/31.01.2019 г. (л. 91-92).

Съгласно молба с вх. № 046787/10.06.2019 г. (л. 93-103) „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК **** се е легитимирало като частен правоприемник на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК **** и е поискало на основание чл. 429 от ГПК да бъде конституирано като взискател по делото във връзка със 2 сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 08.08.2018 г. С молбата е поискано и да бъде извършен опис на движимите вещи в дома на длъжника. С разпореждане от 29.11.2019 г. (л. 105) „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК **** са конституирани като взискател по делото.

С три последователни молби - с вх. N° 115996/27.11.2019 г. (л. 104), вх. № 048238/18.06.2020 г. (л. 106) и вх. N° 043105/06.07.2021 г. (л. 107) новият взискател е поискал от съдебния изпълнител извършване на изрични изпълнителни действия по отношение на длъжника, а именно извършване на опис и налагане на запори.

С разпореждане от 09.06.2022 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, като до него е изпратена призовка с изх. N° 045358/09.06.2022 г. (л. 110-111).

С молби с вх. № 056686/23.09.2022 г. (л. 112) и вх. N° 057562/10.11.2023 г. (л. 117) взискателят отново е отправил искане за извършване на изпълнителни действия по делото.

На 01.11.2023 г. отново е насрочен опис на движимите вещи по постоянния адрес на Т. К. К., както е видно от документите от листове 114-116 по делото.

На 21.02.2024 г. изпълнителното дело е било представено за справка на пълномощник на длъжника (л. 118—119), след което на 05.03.2024 г. в кантората на ЧСИ Н.М., per. N° 841 е депозирана молба с вх. N° 016262/05.03.2024 г. от длъжника Т. К. К., ЕГН **********, чрез пълномощника — адв. Л.Б. - САК (л. 120— 121), с която е поискано изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С разпореждане от 15.03.2024 г. (л. 122) съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело поради липса на предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Длъжникът е уведомен за отказа чрез пълномощника си на 20.03.2024 г. (л.

123).

При така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че разпореждането на ЧСИ е правилно и законосъобразно.

В случая не са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, сочени от длъжника.

Съгласно чл.433, ал.1 ,т. 8 от ГПК законодателят действително е предвидил, че съд. изпълнител може да прекрати производството в случаите, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като е изключил делата за издръжка.

Видно от материалите по изп. производство, въз основа на които съдът изложи описаната по-горе фактическа обстановка, твърдението на ч.жалбоподател, че не са извършвани изпълнителни действия в продължение на 2 години - в периода от 13.01.2015г. и 13.12.2017г. и че перемпция е настъпила, е неоснователно. Видно отматериалите по изпълнитебното производство, дороволните плащания, осъществявани почти ежемесечно именно в посочения период и отбелязвани надлежно върху гърба на изпълнителния лист, представляват сами по себе си признаване на задължението и с това давността бива 3 прекъсната съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, а от там и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Освен това - през времето, в което се извършват плащания - било то доброволни или в изпълнение на наложени обезпечителни мерки, за съдебния изпълнител няма потребност да извършва допълнителни изпълнителни действия, с което да натоварва производството с допълнителни разноски. Същото се отнася и за взискателя, в посочения период не е имало необходимост с оглед ефикасното събиране на вземанията да депозирал искания за извършване на нови справки и налагане на нови обезпечителни мерки с цел осребряване имуществото на длъжника.

При това положение не е налице период от 2 години, през който не са извършвани изпълнителни действия.

В този смисъл частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

Оставя без уважение като неоснователна частната жалба с вх. № 003547/23.04.2024г на длъжника Т. К. К., подадена чрез адв. Л.Б., срещу Разпореждане от 20.03.2024г. по изп. дело № 20158410400228г., по описа на ЧСИ Н.М., в което е обективиран отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4