Решение № 13842 от 11.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13842 гр. с, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20231110105567 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от “т – с” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.с, ул.я № 23Б, представлявано от Aлександър а и аа аа, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Л. Л. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. с, ж.к. „л 9“, бл.910, вх.А, ет.7, ап.19, ч е същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 424,84 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., за имот, находящ се на адрес: гр. с, ж.к. „л 9“, бл.910, вх.А, ет.7, ап.19, отчитан под абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –23.08.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 115,53 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 09.08.2022 г., сумата от 32,82 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 6,19 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 09.08.2022 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като наемател на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на дружеството. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Техем Сървисис“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово 1 разпределение на база реален отчет.

В срока за отговор, ответника по делото не е депозирал такъв.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба, като заявява, че по сметка на дружеството на 30.05.2023г. е постъпила сумата от 200 лв., А НА 29.06.2023г. е постъпила сумата от 50 лв., с която са заплатени част от сумите. Претендира 418,60 лв. главница, ведно със законна лихва от 29.06.2023г. и съдебни разноски, за които представя списък.

Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява

По делото са ангажирани писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 45466/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника, за следните суми: сумата от сумата от 424,84 лева (четиристотин двадесет и четири лева и 84 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се на адрес: гр. с, ж.к. „л 9“, бл.910, вх.А, ет.7, ап.19, и нсталация 4000166697/аб.№ ******, ведно със законна лихва от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 115,53 лева (сто и петнадесет лева и 53 стотинки), за периода от 15.09.2019 г. до 09.08.2022 г., сумата от 32,82лева (тридесет и два лева и 82 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 6,19 лева (шест лева и 19 стотинки), за периода от 01.12.2019 г. до 09.08.2022 г. С възражения от 06.10.2022 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.

Съгласно Заповед №ЖН-04-17/29.03.2012г. на кмета на СО, район „л“, ответника е настанен в процесното общинско жилище, находящо се в гр. с, ж.к. „л 9“, бл.910, вх.А, ет.7, ап.19, като е издадена и служебна бележка от 04.04.2012г. за откриване на партида при ищеца на името на ответника.

Н а 31.03.2006г. Л. Л. Г. е подала до ищцовото дружество молба-декларация за откриване на партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „т с“ АД на клиентите в гр. с, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е представил съобщение към фактура № 1005362769/31.07.2020г., съобщение към фактура № 1013884755/31.07.2021г., справка за задължения на абонатен № 4000166697.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

Представените от ответника съдебни решения касаят различен от процесния период суми, поради което са неотносими.

По основателността на иска, съдът намира следното:

Ответника не оспорва релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото с предмет доставка на топлинна енергия за имот, находящ се в ж.к. „л 9“, бл.910, вх.А, ет.7, ап.19, аб.

№****** и доставката на такава енергия по количество и цени, формиращи цената на иска.

Ищеца признава, че на 30.05.2023г. е постъпила сумата от 200 лв., а на 29.06.2023г. е постъпила сумата от 50 лв., с която сума са погасени част от вземанията за лихви, главница и разноски. Претендира остатък от главницата в размер на сумата от 418,60 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2023г., както разноски.

2

Съдът приема за безспорен факта, че на 30.05.2023г. по сметка на ищеца е постъпила сумата от 200 лв. Съгласно издадената заповед по чл. 410 ГПК към датата на постъпване на сумата, ответника е дължал следните суми за главници, лихви и разноски: сумата от 424,84 лева- главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., сумата от 115,53 лева - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 09.08.2022 г., ., сумата от 35.68 лв. - лихва върху главницата за периода 23.08.2022 г. (датата на подаване заявлението в съда) до 30.05.2023г. (датата на плащането), сумата от 32,82лева (тридесет и два лева и 82 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 6,19 лева - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 09.08.2022 г., сумата от 2,75 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 23.08.2022 г. (датата на подаване заявлението в съда) до 30.05.2023г. (датата на плащането), както и сумата от 75,00 лева лв.- разноски по заповедното дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, най-напред се погасяват 1) разноските, 2) лихвите и накрая 3) главницата. Със заплатената на 30.05.2023 г. сума от 200 лв. са покрити разноски (75 лв.) и лихви в общ размер от 125 лв., от които: 8,94 лв. (6,19 лв. +2,75 лв.=8,94) – лихви върху главницата за дялово разпределение, 35,68 лв. - лихва върху главницата за ТЕ периода 23.08.2022 г. до 30.05.2023г., както и сумата от 80,38 лв.- част от лихва в размер 115,53 лева за периода от 15.09.2019 г. - 09.08.2022 г., като са останали дължими следните суми: сумата о т 424,84 лева- главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 35,15 лева (115,5380,38=35.15)- лихва за периода от 15.09.2019 г. до 09.08.2022 г., сумата от 32,82лева (тридесет и два лева и 82 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането.

Съдът приема за безспорен и факта, че на 29.06.2023г. по сметка на ищеца е постъпила сумата от 50 лв., като с оглед гореизложеното и редът за погасяваен на задълженията, със заплатената на 29.06.2023 г. сума от 50 лв. са покрити разноски за лихви и част от главница, както следва: сумата от 4,18 лв. - лихва върху главницата от 424.84 лв. за периода 30.05.2023 г. до 29.06.2023г. (датата на плащането), сумата от 35,15 лева (115,5380,38=35.15)- лихва за периода от 15.09.2019 г. до 09.08.2022 г., сумата от 0,32 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение от 32,82лева лв. за периода 30.05.2023 г. до 29.06.2023г. (датата на плащането), сумата от 10,05 лв. – главница. Или са останали дължими следните суми: сумата от 424,84 лева- главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 29.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 22,77лева (тридесет и два лева и 82 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 29.06.2023 г. до изплащане на вземането, но доколкото в съдебно заседание процесуалния представител заявява, че претендира само сумата от 418,60 лв., то иска следва да бъде уважен в този размер. Върху тази сума следва да бъде присъдена и законна лихва, считано о т 29.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането. В останалата част, предвид факта, че плащането е извършено от ответника доброволно по сметка на ищеца, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода на делото, единствено ищецът има право на разноски в исковото производство. Съдът като взе предвид направените по делото разноски и изявлението на ищеца, намира че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лв., от които сумата от 150,00 лв. за заплатена ДТ, а сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Л. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. с, ж.к. „л 9“, бл.910, вх.А, ет.7, ап.19, че дължи на „т с“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. с, ул. „я“ № 23Б, сумата от 418,60 лв. (четиристотин и 3 осемнадесет лева и 60 стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., з а топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. с, ж.к. „л 9“, бл.910, вх.А, ет.7, ап.19, отчитан под абонатен № ******, ведно със законната лихва считано от 29.06.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 424,84 лв., иска за сумата от 115,53 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 09.08.2022 г., иска за сумата от 32,82 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането и иска за сумата от 6,19 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 01.12.2019 г. до 09.08.2022 г.

ОСЪЖДА Л. Л. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. с, ж.к. „л 9“, бл.910, вх.А, ет.7, ап.19, да заплати на “т – с” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.с, ул.я № 23Б, сумата от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща направени по делото разноски от ищеца за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.