Решение № 37 от 27.03.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Асеновград, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20255310200540 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП №25-0239-000644/07.07.2025г. издадено от *- Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на В. Й. П. с ЕГН**********, от гр.

Асеновград, * на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания: „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 10 контролни точки.

Жалбоподателя В. Й. П. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата подадена от адв. М. Т., моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като неправилно и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като алтернативно се прави искане за преквалификация на случая като маловажен съгласно чл.28 от ЗАНН. Претендира за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Упълномощения повереник, не се явява в последното проведено по делото съдебно заседание. Чрез допълнителното становище подържа изцяло първоначално подадената жалба, както отразените в нея съображения за отмяна на обжалваното НП.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък за разноски.

АНО редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.От депозираното 1 писмено становище се установява, че АНО оспорва изцяло подадената жалба, като се навеждат доводи за потвърждаване на обжалваното НП. Алтернативно, при уважаване на подадената жалба, се иска от съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.

С акт за установяване на административно нарушение серия GA 1242609 от 05.03.2025г. е било констатирано, че на същата дата около 15.53 часа в гр. Асеновград, на *, жалбоподателят В. Й. П. е управлявал л.а. „Форд Галакси“ с рег.№ *, което било спряно от движение, като регистрацията му е била прекратена от 28.08.20028г. За така констатираното нарушение, на водача П. в негово присъствие бил съставен АУАН.

Актът бил връчен на нарушителя за подпис, като същият го подписал, без възражения.

В предвидения тридневен срок по 44, ал. 1 от ЗАНН, не били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на нарушителя.

Материалите във връзка с установеното от страна на полицейските служители,включително и снети обяснения от водача П., били докладвани на Началник на РУ Асеновград, като за прекратената регистрация на МПС-то била образуваната преписка с оглед извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С изготвена докладна записка от

17.03.2025г. преписката била изпратена по компетентност на РП Пловдив, ТО Асеновград.С разпореждане от 24.03.2025г. на прокурор в РП Пловдив, ТО Асеновград, било разпоредено извършване на допълнителна проверка по случая. След изпълнение да дадените указания, с изготвена докладна записка от 30.04.2025г. преписката била отново изпратена по компетентност на РП Пловдив, ТО Асеновград.

С постановление от 16.05.2025. на прокурор при РП Пловдив, ТО Първомай, на основание чл.199 и чл.213, ал.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 от НПК и чл. 9, ал.2 от НК било отказано образуването на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345,ал.2 вр. ал.1 от НК, като материалите по образуваната пр. преписка №3492/2025г. били изпратени на Началника на РУ Асеновград с оглед предприемане на мерки по реализиране на административната отговорност на В. Й. П.. Въз основа на така изпратените материали от приключената преписка №3492/2025г. било издадено и обжалваното №25-0239-000644/07.07.2025г.

Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на Г. Д. Д. и А. Н. С., както и приложените по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а разгледана по същество за неоснователна.

При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на правните основания, въз основа на които са наложени 2 административните наказания за установеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът констатира, че са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.

По отношение на описаното в НП нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че извършването му е надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай, фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а напротив - подкрепят се и от събраните гласни доказателства - показанията на актосъставителя А. Н. С. и от приложените по делото писмени доказателства. Горното се установява и от съдържанието на снетите писмени обяснения от водача. Направените възражения от страна на защитата, че при извършване на проверката и съставянето на АУАН, водачът не е знаел, че регистрацията е прекратена, на практика нямат отношение към съставомерността на деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият е бил длъжен да следи сроковете за регистрация и да знае закона.

Нормата на чл.140, ал.1от ЗДвП въвежда правилото, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Съгласно нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От приложения на лист 8 от съд.дело заверен препис от договор за покупко-продажба на МПС, се установява, че жалбоподателя В. Й. П., в качеството му на управител на * със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, *, като дружество продавач, продава на * със седалище с.Кормянско, общ. Севлиево, с управител отново В. Й. П., като дружество купувам, 2бр. МПС-та. Двете превозни средство са подробно описани в договора, като второто от тях представлява л.а. „Форд Галакси“ с рег.№ *. Договора е с нотариална заверка от 26.06.2024г. /листи 8 и 9 от съд.дело/. Към договора има приложена и нотариално заверена декларация от същата дата, с която В. Й. П., в качеството му на управител на * със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, *, е декларирал, че свидетелството за регистрация на МПС част ІІ е изгубено /лист 10 от съд. дело/.

От представената справка от АИС /листи от 43 до 47 от съд дело/, се установява, че прехвърлителна сделка по отношение на процесният лек автомобил „Форд Галакси“ с рег.№ * е регистрирана на 26.06.2024 г. в КАТ Пловдив. При това, освен имената на стария собственик, като нов собственик на автомобила е бил вписан именно търговското дружество * със седалище с.Кормянско, общ. Севлиево.

Следователно, след като В. Й. П. се явява управител на дружествата продавач и 3 купувач, той е бил наясно, за прехвърлителната сделка и за последиците о нея, а със своите задължение като управител на купувача. В качеството си на управител на *, което се явява и собственик и приобретател на МПС-то, той обаче не е изпълнил и задължението си по чл. 145. ал.2 от ЗДвП в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Вследствие неговото бездействие е последвало и прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал.15 от ЗДвП, което обстоятелство е отбелязано в АИС от 28.08.2024 г. /справки лист 43 и 46 от съд.дело/ След този момент превозното средство е с юридически статут на нерегистрирано пътно превозно средство. Жалбоподателят В. Й. П., като водач на автомобила е следвало да се съобрази с неговия статут /а той е бил и бил длъжен да го знае, тъй като се явява и управител на дружеството придобило същото с нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС/ по отношение на надлежната му регистрация, и в конкретния случай съгласно нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е нямал право да го управлява по пътищата отворени за обществено ползване. Като е сторил това на 05.03.2025г., т.е. половин година след прекратяване на регистрацията същият безспорно е реализирал състава на нарушението. В случая, прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират някого за прекратяването на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. В този смисъл е и Решение № 620/29.03.2021г. по КНАХД № 3366/20г. на Административен съд Пловдив. Направените възражения от защитата във връзка с вмененото нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение. В обжалваното НП, АНО е изпълнил задълженията си да опише достатъчно ясно нарушението и доказателствата въз основа на което същото се базира, като закона не поставя други изисквания за посочване на други обстоятелства, така както се твърди от защитата.

Относно наложените административни наказания, за извършеното нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че при определянето на техния размер, АНО се е съобразил изцяло разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като е отчел в достатъчна степен наличието на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства – обстоятелствата при които е извършено нарушението и неговата тежест, мотивите на нарушителя да извърши нарушението и поведението му по време на проверката.

Видно от НП, за извършеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на нарушителят П. са били наложени административни наказания глоба в размер на 200 4 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, като те са били определени в минимален размер. В НП е посочено, че те са определени на основание чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП, който предвижда да се накаже с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Като взе предвид всички обстоятелства по делото, наличните квалификации касаещи правоспособността на В. П. и това, че нарушителя е бил установен да управлява МПС, което не е било надлежно регистрирано, като отчете и факта, че той е водач от 1991г. което означава, че следва добре да познава закона, като отчете и предходните множество регистрация за извършени нарушения по ЗДвП, включително и такива за управление на МПС без задължителна застраховка ГО, след употреба на наркотични вещества и немалко ЕФ за нарушения за превишена скорост, то съдът намира,че определения размер на двете административни нарушения се явява справедлив, като те съответстват на тежестта на конкретното нарушение и личността на водача, която го разкрива като един системен нарушител на правилата по ЗДвП, като случая няма как да се омаловажи. В случая следва да се отчете, че в тези си размери двете наказания, в пълна степен съответстват на обществените очаквания и заложеното от законодателя, който предвижвайки завишени санкции за този вид нарушения, включително и тяхното криминализиране, в пълна степен отразяват отношението му към този вид нарушения и по конкретно към управлението на моторни превозни средства, които не са регистрирани по съответни ред. В този смисъл искането за приложението на чл.28 от ЗАНН, се явява неоснователно, като съдът счете в случая няма никакви предпоставки омаловажаване на случая. Осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го отличават като нарушение с по ниска степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Предвид факта, че нарушителят е правоспособен водач от 1991г., което обстоятелство изисква от него да шофира автомобили със съответната отговорност и внимание, а не да се отнася с такова неглижиране към задълженията си като водач на МПС. Изтъкнатите в жалбата причините поради които закупения от * със седалище с.Кормянско, общ. Севлиево автомобил „Форд Галакси“ с рег.№ * не е бил надлежно пререгистриран в КАТ Габрово са без значение. За жалбоподателя В. Й. П., като управител на дружеството приобретател на автомобила е било видно от документите с които е управлявал автомобила, че той продължава да се води на дружеството продавач *. Направените в тази насока възражения, се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.