Решение № 34 от 10.03.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Свиленград, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20215620100651 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД от М. К. П. срещу „Кедър 2020” ООД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума след разваляне на договор за изработване на покривна конструкция на сграда в с. Дрипчево, общ.

Харманли от 21.10.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от 10.06.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 92/11.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 454/2021 г. по описа на РС Свиленград.

Ищецът М. К. П. твърди, че на 21.10.2020 г., в качеството на възложител, сключил с ответника „Кедър 2020” ООД, в качеството му на изпълнител, договор с предмет: „Изработване на покривна конструкция на притежаваната от него къща в с.

Дрипчево, общ. Харманли“. В изпълнение на чл. 2.3 от договора на 23.10.2020 г. изплатил авансово сума в размер на 2000 лв. по сметка на изпълнителя. Срокът за изпълнение бил до 21.12.2020 г. Поддържа, че до края на м. октомври изпълнителят не предприел никакви действия, от които да е видно, че възнамерява да започне да изпълнява задълженията си по договора. След изтичане срока на договора ищецът направил опити да се свърже с управителя на дружеството. Последният не отговарял на телефонните му обаждания. Посочено е, че след приключване на зимния сезон решил, че няма интерес от сключения договор. През м. април 2021 г. ангажирал друга фирма да изпълни желания от него ремонт. Затова взел решение да развали договора.

Изпратил писмо на ответника, с което го уведомил, че поради пълно неизпълнение и прекомерна забава счита договора за развален. Уведомлението било получено от ответника на 30.04.2021 г. По тези съображения счита сключения с ответника договор за развален и претендира връщане на авансово платената сума в размер на 2000 лв.

Предвид изложеното депозирал пред РС Свиленград заявление за издаване на заповед 1 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което било уважено в цялост.

Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал възражение срещу издадената заповед, за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск. По тези съображения моли да бъде уважена исковата му претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Кедър” ООД, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните бил сключен договор за изработване на покривна конструкция, но преди изграждането й ищецът поискал да се премахне старият покрив, да се изградят допълнителни носещи колони и да бъде отлят бетонен пояс на сградата. Също така, ищецът пожелал да бъде налят бетонен пояс на каменната ограда на парцела, в който се намирала сградата. Извършените от ответното дружество строителни работи били на стойност 3776,50 лв. За заплащането на извършената работа ищецът поискал да прихванат с платения от него аванс за покрива в размер на 2000 лв. Също така доплатил още 1350 лв. Към момента ищецът дължал 426,50 лв. Уговорено било още изграждане на гредоред и на покривна конструкция на сградата, но поради липса на средства от страна на ищеца не могли да започнат тези дейности. Поддържа, че ищецът нямал нито материали, с които да започнат работа по покрива, нито средства, с които да ги закупи. Прави възражение за прихващане на исковата сума с дължимото от ищеца възнаграждение за извършени строителни работи в размер на 2426,50 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 454/2021 г. по описа на РС Свиленград в полза на ищеца е издадена Заповед № 92 от 11.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 2000 лв., представляваща подлежаща на възстановяване сума по развален договор за изработка на покривна конструкция от 21.10.2020 г., ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до изплащане на вземането. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в изпълнение на указанията на съда в преклузивния едномесечен срок, ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си.

В случая между страните не се спори, че ищецът, в качеството на възложител, и ответникът, в качеството на изпълнител, са сключили договор на 21.10.2020 г. за изпълнение на СМР на обект: „Изграждане на покривна конструкция на масивна сграда в с. Дрипчево“. Общата цена на дейностите по договора била в размер на 2808,34 лв. без ДДС или 3370 лв. с ДДС. Уговорено е възложителят да заплати на изпълнителя авансово сумата от 2000 лв., както и че срокът за изпълнение на договора е най-късно до 21.12.2020 г. Не е налице спор, че сумата от 2000 лв. е заплатена от ищеца на ответника на 23.10.2020 г.

С уведомително писмо, получено от ответника на 30.04.2021 г., ищецът е отправил изявление, че поради голямата забава изпълнението на договора за него се явявало безполезно. Предвид горното, на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД е заявил, че счита договора за развален, както и че претендира връщането на сумата от 2000 лв. в тридневен срок от връчването на уведомлението.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.

2

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ищецът следва да докаже осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за изработване на покривна конструкция на сграда в с. Дрипчево, общ. Харманли; 2. ищецът да е заплатил на ответника авансово процесната сума в размер на 2000 лв., представляваща част от уговореното възнаграждение по договор за изработка и 3. договорът да е бил развален надлежно от изправния кредитор поради виновно неизпълнение на договорно задължение на ответника.

В разглежданата хипотеза не е налице спор, че страните са сключили договор за изработка на покривна конструкция на сграда в с. Дрипчево, общ. Харманли, както и че по него ищецът е заплатил на ответника авансово сумата от 2000 лв. Също така, от изявленията на страните става ясно, че считат породената от този договор облигационна връзка за прекратена. В тази насока е необходимо да се отбележи, че правото да се развали двустранен договор кореспондира с липсата на интерес у страните или у една от тях облигационната връзка да продължи да съществува.

Предвид основния принцип на договорното право, че договорите се сключват, за да се изпълняват, в чл. 87 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за кредитора да развали договора, в случай че длъжникът не го изпълни поради причина, за която отговаря. Посочената разпоредба не поставя изрично условие страната, която разваля договора да бъде изправна, а се акцентира върху качеството „кредитор“ в облигационната връзка. То е присъщо и на двете страни по двустранния договор, тъй като при този вид договори съществува синалагматична връзка между правата и задълженията на страните. Ето защо, ако и двете страни са неизправни, всяка от тях може да развали едностранно договора. Това е така, тъй като двустранното неизпълнение не е равнозначно на прекратяване на облигационното отношение, а правото не се стреми да запазва връзка, която не води до осъществяване на желаните от страните правни цели. Следователно при неизправност на двете страни, в хипотеза на настъпила изискуемост на задълженията и при липса на готовност за изпълнение на задълженията по двустранен договор, всяка от тях може да развали договора едностранно (така Решение № 383 от 29.01.2016 г. по гр. д. № 2225/2015 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 151 от 09.12.2014 г. по т. д. № 1970/2013 г. на ВКС, I т. о.).

За прецизност на изложението следва да се отбележи, че договорът не е бил прекратен на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД поради безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника с получаване на уведомлението на 30.04.2021 г. Това е така, тъй като при тази предпоставка за безусловно разваляне на договора в тежест на кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. В тази насока продължителността на забавата сама по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало безполезно, а отпадането на интереса му в резултат на забавата следва да бъде обосновано и доказано (така Решение № 51 от 28.07.2015 г. по т. д. № 279/2014 г. на ВКС, II т. о.). В отправеното предизвестие ищецът не е обосновал наличието на предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, като е основал правото си да развали договора, без да даде срок за изпълнение, единствено на периода на виновната забава на ответника. Също така в договора не е предвиден срок, след изтичане на който забавеното изпълнение се счита за безполезно за възложителя и той има право да развали договора, без да дава допълнителен срок за изпълнение. Поради това, при липса на клауза, уреждаща по различен начин спрямо диспозитивната разпоредба на чл. 87, ал. 2 ЗЗД последиците от забавата на 3 изпълнителя, не е налице основание да се приеме, че изпадането на изпълнителя в забава във всички случаи води до безполезност за възложителя на забавеното изпълнение.

В хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от кредитора на допълнителен (подходящ) срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок (така Решение № 4 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 50183/2016 г., IV г. о. и Решение № 37 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о.).

В настоящия случай до изтичане срока на договора – 21.12.2020 г., не е бил изградена покривната конструкция на сградата, като никоя от страните не е изразила готовност облигационната връзка да бъде съхранена. Поради това и предвид бездействието на двете страни, ищецът е отправил до ответника изявление за разваляне на договора, което е получено от управителя на дружеството на 30.04.2021 г. Въпреки че, както беше посочено по-горе, не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД условия и отправената покана не съдържа срок за изпълнение, съдът приема, че от 30.04.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 26.08.2021 г., е изминал период от около четири месеца, който надвишава подходящия според обстоятелствата срок за изпълнение. По тези съображения съдът намира, че към датата на подаване на исковата молба сключеният договор е бил развален. При тези данни съдът приема, че е преустановено правното действие на съществуващата между страните облигационна правна връзка, на основание на която ищецът е заплатил авансово сумата от 2000 лв.

По този начин е отпаднал породеният годен юридически факт (договорът) и авансово заплатеното възнаграждение е било дадено при отпаднало основание. Ето защо, съдът счита, че предявеният установителен иск е основателен и доказан.

Предвид установяването по безспорен начин на дължимостта на главното вземане, съдът следва да разгледа и защитното възражение на ответника за прихващане на задължението му с твърдяното вземане за възнаграждение по договор за изработка в размер на 2426,50 лв.