Решение № 6469 от 14.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6469 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря В. Ив. Тодорова като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100511460 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20223963 от 17.12.2021 г., постановено по гр. д. № 50791/2019 г. по описа на СРС, 85 състав, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК, че В. К. Л., действаща чрез нейната майка и законен представител Д. Д. М. няма право на принудително изпълнение срещу К. П. Л. за сумата от 5000 лв. – издръжка за периода от 01.01.2018 г. до 31.08.2019 г., за която е издаден изпълнителен лист от 05.08.2018 г. по гр.д. № 17636/2013 г. по описа на СРС, 90 състав, и е образувано изп.д. № 20197900401537 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие СГС.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от В. К.

Л., действаща чрез законния си представител Д. Д. М.. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като постановен в противоречие с морала, в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че отнемане насилствено на детето от майката и дистанцирането му от нея дори и ако за детето са полагани грижи от отчуждителя, не следва да се възприема като надлежна и добросъвестно положена грижа, защото стимулирало нарушителя да пренебрегва споразумението за родителки права и да не се съобразява със задължителната сила на съдебните актове. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. П. Л., с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите 1 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение / ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

За да бъде уважен предявеният иск трябва да е установен следният фактически състав: 1./ да съществува изпълнително основание и да е издаден изпълнителен титул срещу ищеца; 2./ да са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането.

Не е спорно по делото, че с решение № III-90-95 от 30.06.2014 г. по гр.д. № 17636/2013 г. по описа на СРС, 90 състав, упражняването на родителките права по отношение на детето В. К. Л. е предоставено на ответницата в настоящето производство Д.

Д. М., а ищецът К. П. Л. е осъден да му заплаща чрез нея 250 лв. месечна издръжка, считано от 30.06.2014 г. до пето число на месеца, за който се отнася. Въз основа на решението на 05.08.2018 г. е издаден изпълнителен лист в полза В. К. Л., действаща чрез законния си представител Д. Д. М. срещу К. П. Л..

Страните не спорят, а и от приетото като писмено доказателство по делото удостоверение, изх. № 34097/08.10.2019 г. на ЧСИ Р.М., се установява, че по молба на взискателя В. К. Л., действаща чрез законния си представител Д. Д. М. е образувано изп.д.

№ 20197900401537 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 в КЧСИ въз основа на издадения изпълнителен лист от 05.08.2019 г.

С оглед становището на ответника първоинстанционният съд с протоколно определение от 18.11.2021 г. е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че през исковия период детето-ответник е живяло и е било отглеждано фактически от баща си. Същото настоящия съдебен състав намира за безспорно установено и от ангажираните от ищеца писмени доказателства, както и от гласните доказателства чрез разпита на св. Л., които след преценка по реда на чл. 272 ГПК съдът кредитира като последователни, житейски логични и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, когато родителят не упражнява родителски права и в негова тежест е присъдена парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права (тъй като правото на издръжка принадлежи на детето), ако липсва споразумение за предоставянето й в натура. В случаите, когато решението относно родителските права не е проведено в изпълнени, след приключване на съдебното дирене в производството относно издръжката детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, и този родител е полагал за него грижи, включително като му е предоставил необходимите средства за задоволяване на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава на детето следва да се счита за погасено чрез предоставянето й.

В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че през исковия период детето В. Л. е живяло в дома на баща си – К. Л., като единствено той е поел грижите и издръжката на детето, без участието на другия родител – Д. М., на когото са предоставени упражняването на родителските права.

Наведените от законния представител на ответницата – майката Д. М., ответницата 2 доводи, че бащата насилствено е отнел детето от майката и е възпрепятствал контактите й с него, което е довело до дистанцирането между майката и детето, не са предмет на иска по чл. 439 ГПК и не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство.

С оглед изложеното съдът намира, че задължението на ищеца К. Л. да заплаща издръжка на детето В. Л. през периода 01.01.2018 г. до 31.08.2019 г. възлизаща на сумата от 5000 лв. е погасено чрез изпълнение. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК се явява основателен.

П о р а д и съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд решение № 20223963 от 17.12.2021 г., постановено по гр. д. № 50791/2019 г. по описа на СРС, 85 състав, следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна К. П. Л. има право на направените в производството разноски, но до приключване на съдебното дирене същият не е ангажирал доказателства за извършени такива, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20223963 от 17.12.2021 г., постановено по гр. д. № 50791/2019 г. по описа на СРС, 85 състав.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3