Решение № 4443 от 11.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4443 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело № 20231100508860 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 75307/06.07.2023 г. по описа на ЧСИ Г.К., подадена от “СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК ******* – длъжник по изпълнително дело № 20239240400750 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител, обективиран в разпореждане от 23.06.2023 г., с което е отказано да се възложат в тежест на взискателя таксите и разноските по изпълнителното дело. Жалбоподателят сочи, че разпореждането е немотивирано. Сочи, че поддържа изложеното в жалба с вх. № 34494/20.03.2023 г. по описа на съдебния изпълнител, в която се излагат съображения, че са изразили с покана до цесионера от 22.11.2022 г. готовност да заплатят сумата по изпълнителния лист, и са го поканили да им посочи банкова сметка, по която да изпълнят доброволно, както и че не са дали повод за образуване на изпълнителното дело и образуването му представлява злоупотреба с право.

Претендира да бъде отменено обжалваното разпореждане и възлагането на разноските в тежест на длъжника, както и ако се претендират разноски от взискателя в съдебното производство, моли искането да бъде оставено без уважение.

В дадения срок взискателят “Д.А.” ЕООД, ЕИК *******, подава възражение, в което оспорва жалбата като неоснователна.

Представени са от частния съдебен изпълнител мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, 1 инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 01.03.2023 г. на “Д.А.” ЕООД, чрез адв. В.С., срещу длъжника “СОФИЙСКА ВОДА” АД, въз основа на изпълнителен лист от 09.08.2022 г., издаден по гр.д. № 31876/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, с който “СОФИЙСКА ВОДА” АД е осъдено да заплати на Е.Й.Т., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 50 лева - разноски по делото, което вземане е придобито от взискателя по силата на договор за цесия.

С молба от 02.03.2023 г. взискателят е поискал да бъде изменен способа за изпълнение.

В поканата за доброволно изпълнение е посочено задължението по изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението. Същата е връчена на длъжника на 09.03.2023 г.

Видно от платежен документ от 13.03.2023 г. на лист 14 от приложеното копие на изпълнителното дело, сумата по същото е постъпила по сметка на съдебния изпълнител и е достатъчна за пълно погасяване на задължението по изпълнителния лист.

На 20.03.2023 г. е подадена жалба от длъжника “СОФИЙСКА ВОДА” АД срещу приетите по изпълнителното дело такси и разноски. Към същата е представена покана от 21.11.2022 г., изпратена по пощата на вписания в Търговския регистър адрес на управление на “Д.А.” ЕООД.

В становище от 05.04.2023 г., подадено от взискателя, се оспорва жалбата на длъжника за начислените разноски по изпълнението.

С определение от 16.06.2023 г. по ч.гр.д. № 5081/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, е прекратено производството по делото и е върнато възражение, наименовано “жалба”, вх. № 34494/20.03.2023 г. от “СОФИЙСКА ВОДА” АД срещу постановление за разноски от 06.03.2023 г. на ЧСИ Г.К. по изпълнително дело № 20239240400750, на съдебния изпълнител за произнасяне съгласно мотивите на определението.

С обжалвания акт на съдебния изпълнител, обективиран в разпореждането от 23.06.2023 г., е отказано възлагане в тежест на взискателя на таксите и разноските по изпълнителното дело.

При така установеното съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.

486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

2

В случая се оспорва възлагането на разноските по изпълнителното дело в тежест на длъжника.

Настоящият състав намира за основателни доводите в жалбата на длъжника, че не е дал повод за образуване и водене на изпълнителното дело.

Упражняването на предоставените процесуални права, включително за образуване и водене на изпълнително производство, следва да се осъществяват добросъвестно и съобразно добрите нрави от участниците в съдебните производства и техните процесуални представители. В този смисъл нормата на чл. 79, ал. 1 от ГПК следва да се разбира, че длъжникът е освободен от задължението да възстанови ненужно направени разноски.

Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна, дала повод за делото, да плати направените разноски от първата страна. По аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 вр. с чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК взискателят няма зачетен от закона интерес да очаква възстановяване на разноски, направени без да е наложено от неизпълнението на длъжника. Утвърдената граница на отговорност за обезвреда се явява намаленото имущество на взискателя, наложено от поведението на длъжника.

В случая длъжникът преди образуване на изпълнителното дело с поканата от 21.11.2022 г., изпратена на вписания в Търговския регистър адрес на управление на дружеството взискател, е уведомил взискателя за готовността си да изпълни доброволно и го е поканил да посочи титуляр и банкова сметка, по която да бъде преведена сумата по изпълнителния лист.

Такава банкова сметка не е посочена и в уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Изборът на взискателя да предпочете ангажирането на съдебен изпълнител за събиране на присъдените разноски по гражданско дело, с произтичащите от това дължими такси, включително и за предприети действия, води до вреда, която взискателят би могъл да избегне, ако положи грижата на добър стопанин за собствения си интерес и посочи банкова сметка на длъжника.

С оглед на горното, длъжникът по изпълнителното дело не дължи разноски, включително и определените в рамките на изпълнителното производство такси по Тарифата за ЗЧСИ за образуване, водене, събиране и извършване на действия в същото.

По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да бъде отменено разпореждането касателно разноските на ЧСИ Г.К. и същите да не бъдат поставени в тежест на длъжника “СОФИЙСКА ВОДА” АД.

По разноските:

Жалбоподателят не претендира разноски в настоящото производство, поради което такива не му се присъждат.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на “СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК ******* – длъжник по изпълнително дело № 20239240400750 по описа на ЧСИ Г.К., с 3 рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС, акт на съдебния изпълнител, обективиран в разпореждане от 23.06.2023 г., с което е отказано да се възложат в тежест на взискателя таксите и разноските по изпълнителното дело, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ постановление за разноски на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС по изпълнително дело № 20239240400750, с което в тежест на длъжника “СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК *******, са начислени такси и разноски по горепосоченото изпълнително дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4