Решение № 35 от 16.02.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Монтана, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20251630201408 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2500221 от 19.11.2025 г. на Директора на „ИТ” - гр. М. на ,,А. М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „С. И.“ № ХХХ, за нарушение на чл.3, ал.7, т.1 от Наредба № РД-07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ, на основание 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.

Недоволно от така издаденото Наказателно постановление А. М.“ ЕООД, обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя се явява лично и с адв. Н. Б. от АК М..

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.

Представя писмено становище.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за безспорно установено следното:

Свидетелката С. О. Ш. на длъжност гл. инспектор в Дирекция „ИТ“ М. и свидетеля Л. К. Р. инспектор в Дирекция „ИТ“ М. на 24.09.2025 година извършили проверка на място по работни места, в обект лозов масив в с. Б., стопанисван от ,,А. М.“ ЕООД, ЕИК *********, с управител Д. Г. А., ЕГН 1

**********. При обхода по работни места полагащите труд полевъди установили 11 лица работещи на лозовия масив. За установените лица била попълнена Информация/сведение за работещите в обекта на основание член 44 от АПК в вр. с чл. 402,ал.1,т.3 от КТ. Сведението било попълнено в присъствието на управителя на фирмата и подписано от него. Четири от установените на обекта лица заявили, че имат сключени еднодневни трудови договори по по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда с фирма ,,А. М.“ ЕООД, ЕИК *********. При поискване на копията от техните екземпляри от така сключените еднодневни трудови договори, работници не ги представили.

Такива не били предоставени и от управителя на фирмата, който заявил че същите се съхраняват в офиса на фирмата в град М., а не се намират в масива, където няма стационарен офис. В тази връзка на 24.09.2025 година, му била връчена призовка № 25094216, в която било упоменато че в срок до 03.10.2025 година лично или чрез упълномощен представител, следва да представи набор от документи сред които и еднодневни трудови договори използвани през 2025 година. В срока посочен в призовката всички изискани документи, включително екземплярите на сключените трудови договори по чл. 114а, ал.

1 от Кодекса на труда. Същите били изпратени на служебната поща на свидетелката Ш. от свидетелката С. В. Ц. – служителката на фирмата работодател. Екземлярите от договорите и на работниците и на рабодателя се намира в нея към момента на проверката, тъй като работниците отказвали да получат и съхраняват своите екземляри предвид естеството на работата, а екземпляра на работодателя се съхранявал от нея в офиса в град М. предвид липсата на такъв на лозовия масив. Въпреки предоставените и трудови договори на 20.10.2025 година, свидетелката С. Ш., съставила Акт № 122500221 за нарушение на чл.3, ал.7, т.1 от Наредба № РД-07-8 от 13.07.2015 г.

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Л. Р. и бил връчен срещу подпис на С. В. Ц., упълномощен представител на фирмата. При подписване на акта, същата собственоръчно написал че в законоустановения за това срок ще фирмата ще представи писмени възражения. На 24.10.2025 година в Дирекция „ИТ“ М., постъпило възражение вх. № 25148214 срещу съставения акт, в което било посочено, че фирмата е съхранявала копията от сключени договори в офиса на фирмата и същите са предоставени своевременно съгласно връчената призовка № 25094216.

След запознаване с преписката по случая и въз основа на установеното в АУА Н 12-2500221, на 19.11.2025г Директорът на „ИТ” - гр. М. издал атакуваното Наказателно постановление № 12-2500221, с което на ,,А. М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „С. И.“ № ХХХ, за нарушение на чл.3, ал.7, т.1 от Наредба № РД-07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ, на основание 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.

НП било връчено на представител на фирмата нарушител на 26.11.2025 2 година. На 09.12.2025 година в ДИТ М. постъпила жалба вх. № 25165790 срещу него въз основа на която е образувано настоящето съдебно производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели С. О. Ш., Л. К. Р. и С. В. Ц.. Всеки от тях дава показания по факти, които лично е възприел. Свидетелските показания се потвърждават и от приложените писмени доказателства по производството. В настоящия случай не е налице спор по фактите касаещи администратовнонаказателното производството, а относно правните изводи относно тези безспорно установени факти.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Доказателствената сила на съставения АУАН по аргумент от чл.416, ал.1 изр. второ от КТ, е опровергана в хода на проведеното съдебно производство.

В конкретния случай е установено че дружеството „А. М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „С. И.“ № ХХХ, в качеството на работодател /земеделски производител/ е наело с трудови договори по чл.114а, ал.1 от КТ група от лица, които да извършат сезонно прибиране на реколтата в лозов масив в село Б., стопанисван от фирмата.

Предвид естеството на работата и липсата на условия за съхранение на така сключените договори, същите се съхранявали в офиса на фирмата в град М..

3

Към момента на проверката от служителите на ДИТ М., договорите не били предоставени за проверка, предвид тяхната липса на работното място, но в последствие същите били предоставени в срок и съгласно предписаното в призовка № 25094216. При установеното и неотричаното от страните представяне на изисканите с горепосочената призовка екземпляри на еднодневните трудови договори, съдът намира, че задължението на работодателя е изпълнено и съответно на нормативните изисквания.

При тази фактическа обстановка въззивният съд намира, че нарушението, такова каквото е описано в АУАН и атакуваното НП не е безспорно установено, поради което атакуваното НП се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН разноските по производството се дължат от страна на жалбоподателя. С оглед фактическата и правна сложност на делото въззивния съд намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 153,39 евро /300,00 лева/ в полза на жалбоподателя, която сума се явява съразмерна и отговаряща на сложността на делото.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - М.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2500221 от 19.11.2025 г. на Директора на „ИТ” - гр. М., с което на ,,А. М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „С. И.“ № ХХХ, за нарушение на чл.3, ал.7, т.1 от Наредба № РД-07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ, на основание 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева ОСЪЖДА Дирекция „ИТ“ М., да заплати направените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 153,39 евро /300,00 лева/ в полза на ,,А. М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „С. И.“ № ХХХ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4