Решение № 1252 от 09.11.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1252 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000501722 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.03.2023г по гр.д. № 8127/2021г СГС, ГО, I-21, е осъдил С. Н.

Н. да заплати на П. В. В. сумата от 27 000лв, представляваща заплатена от П. В. покупна цена на ½ ид.ч. от придобит в съсобственост от страните имот с идентификатор *** в село ***, ул. *** №***, с която сума Н. се е обогатил , ведно със законната лихва върху сумата , считано от 25.05.2021г. С решението си съдът е отхвърлил възражението на С. Н. за прихващане до сумата от 27 000лв, част от 50 000лв-твърдяни разходи за извършени ремонти и подобрения. С решението съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

С определение от 02.05.2023г съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК подадена от пълномощника на С. Н..

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника С. Н. , представляван от адв. Г., който поддържа, че решението е неправилно. Поддържа,че решението е постановено при допуснато нарушение на процесуалния и материалния 1 закон. Поддържа, че съдът неправилно не е приел, че по делото е установено дарствено намерение у ищцата да надари ответника, като според него се установява косвено дарение . Поддържа, че при съвкупно тълкуване на събраните по делото доказателства се установява дарственото намерение у ищцата. Поддържа още, че неправилно съдът е приел, че ответникът няма вземане срещу ищцата, породено от вземане за извършени разходи за необходими и полезни ремонтни действия на общия имот. Счита,че отношенията между страните в този случай се уреждат от разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС като поддържа, че по делото се установява,че ответникът е направил разходи за подобрения като материали и труд. Моли въззивната инстанция да отмени решението на СГС и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск в неговия пълен размер, евентуално до сумата от 24 505лв , до която сума възражението за прихващане следва да бъде уважено. Претендира разноските, направени по делото.

В писмен отговор ищецът пред СГС, настоящ въззиваем, П. В. е оспорила жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението на СГС е правилно.

Против определението по чл.248 от ГПК ответникът е депозирал частна жалба, с която моли същото да бъде отменено и молбата по чл.248 от ГПК да бъде уважена.

Против частната жалба е постъпил писмен отговор от П. В., с който жалбата се оспорва.

В о.с.з. въззивникът С. Н. се явява лично и се представлява от адвокати Г. и Г., които поддържат въззивната и частната жалби. Молят решението на СГС да бъде отменено като неправилно , да бъде уважена въззивната жалба по съображения изложени в нея. Претендират разноски по делото, за които представят списък по чл.80 от ГПК.

Адвокат Г. депозира писмена защита по делото, в която моли съда да съобрази изложеното във въззивната и частната жалби и да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск.

Въззиваемата страна П. В. се представлява от адв. К. , която оспорва въззивната жалба. Твърди, че процесният имот е закупен от ищцата със средства, получени от кредит, който само тя е изплащала. Оспорва частната жалба, като сочи,че само възражението за прихващане е усложнило спора от фактическа и правна страна.

Претендира разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Адвокат К. е депозирала писмена защита по делото, в която заявява,че първоинстанционното решение е правилно, а жалбата – неоснователна. Излага съображения , че съдът е обсъдил доказателствата по делото, а решението е мотивирано. Поддържа, че в жалбата превратно се излагат факти и тълкуват доказателства. Поддържа още, че възражението за прихващане е недоказано. По отношение на частната жалба излага съображения за неоснователност.

И двете страни правят възражение за прекомерност на разноските , претендирани от насрещната им страна.

2

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК-т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно като краен резултат , поради което не следва да бъде отменено.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в исковата си молба излага твърдения, че на 05.05.2017г е подписала предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в с. ***, а на 11.05.2017г е сключила и окончателен договор за покупко-продажба на имота, представляващ поземлен имот, застроен със сграда на два етажа за цена от 54 000лв.

Твърди, че в окончателния договор като купувач фигурира и ответника, който станал съсобственик в имота. Твърди,че цената по сделката е заплатена само от нея, при което ответникът се е обогатил със сумата от 27 000лв, евентуално твърди, че сумата от 27 000лв е дадена като косвен заем от ищцата на ответника.

В депозирания отговор на ИМ ответникът възразява, че страните са живели във фактическо съжителство от м.01.2017г до м.02.2020г , като м.02.2018г се ражда сина им М.. Възразява, че ищцата е взела решение да закупи имота, когато разбира, че двамата ще имат дете, като семеен дом и уговорката им е била да дари ответника като двамата станат съсобственици в имота, при равни квоти. При сключването на нотариалния акт, според ответника, ищцата е заявила изрично желание да бъде вписан ответника като собственик и не поискала нищо, а ответникът подписал акта, с което приел дарението. Възразява още, че ответникът е направил ремонтни работи в имота, със знанието и съгласието на ищцата на обща стойност 50 000лв. С това се е увеличила стойността на имота, с което се е увеличило имуществото на ищцата. Прави възражение за прихващане на търсената от него сума със задължението на ищцата да му плати направените разноски за ремонти и подобрения.

В о.с.з. на 14.04.2022г ответникът уточнява, че твърдението му е, че е направил 50 000лв разноски, а неоснователното обогатяване на ищцата е в размер на половината 3 сума или 25 000лв. Уточнява още, че възражението за дарение касае парична сума, с която ответникът е надарен от ищцата , а не касае дарение на имот.

По делото няма спор, че на 11.05.2017г С. Н. и П. В. закупуват недвижим имот в с. ***- поземлен имот, застроен със сграда, като сградата е без строителни книжа за сумата от 54 000лв, като не се спори, че цената е изцяло заплатена от ищцата.

Не се спори, а и се установява от представеното удостоверение за раждане, че страните имат общо дете, родено на 07.02.2018г.

Не се спори, че в имота са извършвани СМР, след неговото закупуване.

В тази връзка е представена преписката, заведена по сигнал на П. В. за извършено незаконно строителство в съсобствения имот, по който сигнал се извършва проверка .

Пред настоящата инстанция са представени доказателства, че по подадения сигнал е образувано производство по чл.225а от ЗУТ , което не е приключило.

Представени са доказателства- преводни нареждания за кредитен превод, от които се установява,че П. В. е получила на 20.10.2017г от Ц. Г. 3 000лв с посочено основание за плащане – покрив, , че П. В. е заплатила на Ц. Г. 3000лв- на два превода на 02.11.2017г, че П. В. е превеждала суми за дървен материал-1000лв на 11.09.2017г, за дограма – 700лв на 06.11.2017г и 910лв- на 23.10.2018г.

Останалите представени разписки за заплатени стоки не се установява да имат връзка със спора по делото.

Представени са доказателства- разписки от 10.06.2020г и 08.07.2020г за предоставени пари от ответника на ищцата с посочено основание- вноска по кредит Представено е удостоверение по ЗСПД, изходящо от С. Н., от което се установява,че брутният доход на лицето за м.05.2018г- м. 04.2019г възлиза на сумата от 7920лв.

Представен е препис от нотариален акт № 43, н.д. № 571 от 27.10.2017г по описа на нотариус Т. П. с район на действие РС-Ямбол, от който се установява, че П. В. е продала свое право на собственост върху идеални части от недвижим имот за сумата от 32 000лв

В о.с.з. на 03.10.2022г са изслушани свидетелите Е. Д., Ц. Г., Л. В. и Д. И..

Свидетелят Д. установява, че познава страните, че от П. е знаел, че уговорката при закупуването на имота е била С. да осигури половината от сумата. Свидителят установява, че не е чувал П. да е искала да дари парите за къщата , а напротиввъзприел е, че тя е очаквала половината от средствата да й бъдат върнати. Свидетелят установява, че по къщата са извършвани ремонти и подобрения. Установява, че П. е вземала заеми от близки и приятели и е продала свой имот, за да заплаща ремонтите на къщата.Установява, че не е виждал лично П. да плаща , но му се е наложило да я закара с автомобил до с. ***, да занесе пари когато се е налагало разплащане.

4

Свидетелят Г. установява,че познава страните и че разбирателството между страните е било да споделят тежестта от покупката на къщата. Установява, че в негово присъствие е говорено това, че С. следва да поеме половината от цената на къщата.

Свидетелят споделя, че не е чувал уговорка парите да са дарени на С.. Свидетелят установява, че вътре къщата е ремонтирана. Установява,че той е дал пари на П., за да заплати ремонта на покрива на къщата – сумата от 3 000лв и впоследствие тя му е върнала сумата. Според свидетеля ремонтите не били инициирани от П., тъй като малко след като купили къщата тя забременяла и не искала да се занимава с мащабни ремонти. Свидетелят установява, че от П. знае , че е давала средства на С. за материали. Установява, че е бил свидетел как П. дава на С. нещо, за което казала, че са пари за ремонтите. Установява още, че П. му е казвала, че отива да пазарува материали за ремонта.

Свидетелят В. установява, че е участвал лично в ремонтни работи по процесната къща. Установява, че ответникът е участвал с личен труд при извършването на тези ремонтни дейности, че е организирал майсторите и е виждал как им плаща. Установява още, че е чувал разговор между ответника и баща му, при който бащата е питал дали ответника има нужда от пари за ремонта. Установява, че е чувал по време на ремонта, че П. е закупила къщата, но половината я дарява на С..

Свидетелят И.-съсед на имота, установява, че когато закупили имота С. и П. започнали ремонти- да оправят покрив, подпорни стени и т.н. Установява, че е виждал и С. и П. на строежа, че е виждал и П. да участва в ремантните дейности, според възможностите си. Установява, че С. винаги работел лично, че материалите ги е карал С., но не е виждал кой заплаща на майсторите. Установява още, че е виждал С. да кара майсторите да обядват в ресторанта на с. ***.

В о.с.з. на 30.01.2023г е изслушана СТЕ, изготвена от в.л. инж. Т., който дава заключение за пазарната стойност на имота към момента на закупуването му, за стойността на извършените подобрения и СМР и за пазарната стойност на имота към датата на заключението. Вещото лице дава заключение, че извършените СМР биха били допустими при одобрен градоустройствен план, но са извършени без разрешение за строеж и строителна документация.

Останалите събрани по делото доказателства няма значение за сформиране на изводи по съществото на спора.