Определение № 477 от 28.02.2024, Районен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. Ямбол, 28.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20232330103272 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба и уточнение на С. Е. Е.

– Х. – лично и в качеството й на майка и законен представител на ненавършилите пълнолетие деца С. П. Х. и Б. П. Х. против РС- НЗ

Ищцата твърди, че тя и двете малолетни ищци са претърпели неимуществени вреди от незаконосъобразните правни действия на *** Г. Й. по гр. дело № **/****год. по описа на РС – НЗ изразяващи се в сериозно накърняване на правото на майката и децата да общуват помежду си и създадени условия за отчуждаване на децата и майката, в следствие на което са претърпели сериозни психически травми. Посочва се, че на 12.09.2022 год. в пълно нарушение на задълженията си изискванията на СК и ЗЗдет., съдът постановява определение, с което отхвърля искането на ищцата за постановяване на привременни мерки , предвид издадена против същата заповед за незабавна защита по друго дело на същия съд. В същото заседание съдът отхвърля повторно искане на майката , на същото основание, като в нарушение на цитирани разпоредби постановява абсолютно незаконосъобразно определение.Едва на 13.12.2022 год. съдът определя режим на свиждане между децата и майката, с което определя един абсурден режим на свиждане, който е нетипичен и крайно ограничителен. Посочва се , че определените привременни мерки пречат на нормалното общуване на майката с децата На 11.04.2023 год. била поискана промяна в режима на лични контакти , като страните постигнали споразумение.На 11.05.2023 год. отново била поискана промяна на привременните мерки, като въпреки изричните законови разпоредби *** Й. не изпълнявал задълженията си и с поведението си допринасял за отчуждаване на майката и децата. На 10.07.2023 год. режимът на лични контакти бил изменен. Посочва се, че за периода 17.05.2022 – средата на м.12.2022 год. и 27.04.2023 – средата на м. юли 2023 год. майката и децата били възпрепятствани от бащата и съда да осъществяват контакти помежду си

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил претенциите като недопустими и неоснователни по изложени съображения.

Съдът след преценка на изложеното в ИМ и релевираните в отговора възражения счита, че така предявените претенции се явяват недопустими, предвид 1 следното:

След извършено уточнение на исковите претенции съдът приема, че ищците предявяват ОСИ с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Действително съобразно трайно установената съдебна практика на ВКС - при наличието на функционален имунитет искът по чл. 45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим, но това не изключва изобщо отговорността на съдилищата и другите органи на съдебната власт за техни противоправни действия и бездействия, от които са произтекли вреди. Извън уредените в ЗОДОВ хипотези, съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен.

Специално уредените хипотези на такава отговорност са при разглеждане на делата в неразумен срок по чл. 2б ЗОДОВ и при нарушаване правото на Европейския съюз по чл. 2в ЗОДОВ. Извън тези уредени в ЗОДОВ хипотези , съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на държавата чрез съда за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове е обект на контрол в производствата по обжалването им. За да възникне основание за отговорност е необходимо противоправността (неправилността) на влезлия в сила акт да е установена чрез някой от предвидените в процесуалните закони способи - по реда на извънинстанционните производства за отмяна на влезли в сила решения, каквито са уредени както в ГПК, така и в АПК./ в този смисъл Решение № 50058/ 07.07.2023 по гр. дело № 3192/2022 год. на ВКС; Определение № 403 ОТ 30.01.2024 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 68/2024 Г. на ВКС/.

Както се посочи по-горе /и при липса на твърдение от страна на ищците да предявяват претенция по чл. 2б от ЗОДОВ, уточнено с молба от 04.01.2024 год./ в случая се претендира отговорност поради твърдяна незаконосъобразност и неправилност на постановени в хода на висящо гражданско производство определения по привременни мерки, като не се твърди неправилността на тези актове да е била установена по надлежния ред.

Съгласно чл. 323, ал. 3 ГПК не подлежи на обжалване определението, с което съдът се произнася по искане за постановяване на привременни мерки. Само определенията, които преграждат по-нататъшния ход на производството, както и определенията, за които това е изрично предвидено подлежат на самостоятелно обжалване. В останалите случаи постановените от съда при разглеждане на делото определения не подлежат на самостоятелно обжалване, като контролът върху тези съдебни актове се осъществява при обжалване на решението, с което приключва производството пред съответната инстанция. След приключване на брачния процес, какъвто е конкретния случай, привременните мерки се заместват от трайната уредба на отношенията във връзка с упражняването на родителските права и режима на лични отношения. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 552 ОТ 14.11.2013 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 6557/2013 Г. на ВКС.

Същевременно изложеното в ИМ води до извода и, че се претендира обезщетение за вреди от допуснати от съда нарушения н а действащото законодателство при администриране и разглеждане на делото, което е недопустимо.

По изложените по - горе съображения и на основание чл. 130 ГПК , ЯРС 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3272/2023 год. по описа на ЯРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Ямбол в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3