Решение № 74 от 08.07.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Пазарджик , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20215200500340 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 217/27.12.2019 г., постановено по гр.д. № 998/2018 г. Панагюрският районен съд е приел за установено по отношение на М. ИВ. СТ., с ЕГН **********, от град П., ***, че в полза на «Ново Финанс» ООД, с ЕИК 200835319, със седалище и адрес на управление гр. В., ***, представлявано от управителя Б.П., съществува вземане в размер на 13759,01 лв. - главница по Договор за заем № 74-ПН/07.07.2017 г., ведно с лихва в размер на 1431,65 лв., изчислена върху размера на главницата за периода 07.07.2017 г. до 30.01.2018 г., сумата от 2614,21 лв., представляваща наказателна лихва върху главницата за периода от 07.10.2017 г. до 30.01.2018 г., договорна неустойка в размер на 8255,41 лв., ведно със законна лихва върху главницата, в размер на 513,17 лв. за периода от датата на обявяване на договора за предсрочно изискуем 30.01.2018 г. до датата на предявяване на заявлението по чл. 417 от ГПК 18.06.2018 г., както и сумите по Договор за заем № 73-ПН/06.07.2017 г., представляващи: главница в размер на 982,79 лв., договорна лихва в размер на 102,26 лв., наказателна лихва в размер на 186,73 лв. за периода от 07.10.2017 г. до 30.01.2018 г., договорна неустойка в размер на 589,67 лв., както и законна лихва в размер на 36,65 лв., считано от датата на прекратяване на договора за заем - 30.01.2018 г., до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 18.06.2018 г., както и законна лихва върху главниците по двата договора, считано от датата на предявяване на 1 заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, до окончателно изплащане на вземанията.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от М. ИВ. СТ. чрез нейния процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че ъв връзка с прекратяването на договор за заем № 74-ПН/07.07.2017 г. поради неизпълнение от страна на длъжника, заемодателят е упражнил правото си по чл. 2.7 от Договора като е начислил на заемателя неустойка в размер на 60 % от главницата в размер на 8255,41 лв. Доколкото като компенсация за забавата на длъжника в договора било предвидено начисляване на наказателна лихва, следвало да се счита, че неустойката от 60 % от главницата е предвидена да обезщети други вреди на заемодателя, различни от забавата, като например пропуснатите приходи от договорната лихва до края на срока на договора. Съгласно ТР № 3/27.03.2019 г. на ОСГК на ВКС на РБ обаче, при обявяване на предсрочна изискуемост вземането на кредитора по договора за заем следвало да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

Т.е. при обявяване на предсрочна изискуемост кредитополучателят губел преимуществото на срока при погасяване на задължението, но също така се преустановявало и ползването на паричния ресурс, поради което той не дължал на заемодателя възнаграждение за ползването му след обявяването на предсрочната изискуемост.

В настоящото производство не били събрани доказателства за други вреди които са настъпили за заемодателя в резултат на прекратяването на договора. Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служела като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът можел да иска обезщетение за поголемите вреди.

Вземането на заемодателя по сключения договор за заем било обезпечено и с договорна ипотека, което било гаранция за неговото реализиране. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС било възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения

С оглед на изложеното клаузата на чл. 2.7 от Договор за заем № 74ПН/07.07.2017 г., в която било предвидено начисляване на неустойка в размер на 60% върху неизплатената главница в случай на предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на заемателя, била нищожна на осн. чл. 40 от ЗКНИП във вр. с чл.146 от ЗЗП.

2

Същите аргументи са изложени и по отношение на неустойката, предвидена в договор за заем № 73-ПН/06.07.2017 г. в размер на 589,67 лв.

Поради забава на осн. чл.2.6 от договора заемателят е започнал ежемесечно да начислява наказателна лихва от 5% и то не само върху просрочената главница, а върху цялата остатъчна главница, независимо, че падежът на цялото задължение не е настъпил. По този начин лихвата за забава от 5% в общ размер на 2614,21 лв., е начислена и върху непадежиралите вноски по главницата за период от 114 дни- до датата на прекратяване на договора. Клаузата на чл.2.6 от Договор за заем № 74-ПН/07.07.2017 г., въз основа на която е извършено описаното начисление на наказателна лихва има неравноправен характер съобразно чл.143 т.5 от ЗЗП и поради това е нищожна на осн. чл. 40 от ЗКНИП във вр. с чл. 146 от ЗЗП, поради което, в тази му част предявеният иск с основание чл. 79 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Поради забава на осн. чл.2.6 от договора заемателят бил започнал ежемесечно да начислява наказателна лихва от 5% и то не само върху просрочената главница, а върху цялата остатъчна главница, независимо, че падежът на цялото задължение не бил настъпил. По този начин лихвата за забава от 5% в общ размер на 186,73 лв., била начислена и върху непадежиралите вноски по главницата за период от 114 дни - до датата на прекратяване на договора. Клаузата на чл.2.6 от Договор за заем № 73ПН/06.07.2017 г., въз основа на която било извършено описаното начисление на наказателна лихва, имала неравноправен характер съобразно чл.143 т.5 от ЗЗП и поради това била нищожна на осн. чл. 40 от ЗКНИП във вр. с чл. 146 от ЗЗП, поради което, в тази му част предявеният иск с основание чл. 79 от ЗЗД следвало да бъде отхвърлен.

На осн. чл.2.2 б."ж" от Договор № 74-ПН/07.07.2017 г., за времето на действието му от 7.07.2018 г. до датата на прекратяването му 30.01.2018 г. заемополучателят дължал годишна лихва от 25% върху главницата. Този размер на лихвата противоречал на повелителните норми на закона и добрите нрави, както и на чл.29 ал. 9 и 10 от ЗКНИП, поради което следвало да бъде обявена за нищожна клаузата и в тази му част предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Същото се отнасяло и за чл.2.2 б."ж" от Договор № 73-ПН/06.07.2017 г.

Решението следвало да бъде отменено и в частта за съдебно - деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 1384 лв. до 2000 лв. поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В обжалваните части решението било и немотивирано.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „НОВО 3

ФИНАНС“ООД, ЕИК:203806803, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.“И.С.“ 2 чрез адв. Д.Т., ВАК, 9000 В., ***, с искане решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваните части. Изложени са подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Претендират се разноски.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против М. ИВ. СТ. ищецът „НОВО

ФИНАНС“ООД чрез своя процесуален пълномощник е твърдял, че страните сключили за сумата от 14000 лв., която ответницата се съгласила за заплаща съобразно приложения погасителен план на месечни вноски в размер на 410,92 лв., платими до 7-мо число на месеца, за който се отнасят. Срокът на изпълнение бил 60 месеца, считано от датата на сключването му, но не покъсно от 07.07.2022 г; бил договорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 25%, като лихвата се дължала ежемесечно до 7-мо число на месеца, считано от 07.08.2017 г.

На 06.07.2017 г. страните сключили и Договор за заем № 73ПН/06.07.2017 г. с главница в размер 1000 лв., платима на 60 равни месечни вноски в размер на 29.35 лв. и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 25%, като лихвата се дължала ежемесечно до 7-мо число на месеца, считано от 07.08.2017 г.

С. започнала да извършва плащания по договорите, заплатила първите две месечни вноски и прекратила погасяването на кредита и по двата договора.

Съгласно чл.2.7 от договорите за заем, при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни след изтичане на срока на плащане, цялата дължима супа ставала предсрочно изискуема, като ищецът имал право да прекрати договора и да иска предсрочно погасяване на заетата сума. В исковата молба се сочи, че общо погасената главница по Договор № 74ПН/07.07.2017 г. възлиза на сумата от 240,99 лв., поради което е останала незаплатена сумата 13 759.01 лв., представляваща главница. Дружествотоищец претендира мораторна лихва в размер на 25% годишна база, или сумата от 1431,65 лв. за периода 07.07.2017 г. – 30.01.2018 г. В исковата молба се признава, че ответницата е заплатила частична лихва в размер за 580,85 лв.

На основание чл.2.6 от договора се претендира наказателна лихва в размер на 5 % на месечна основа, считано от датата на настъпване на забавата - 07.10.2017 г. до датата за прекратяване на договора - 30.01.2018 г., като 4 общият размер на наказателната лихва възлиза на 2614,21 лв.

Неустойката, съгласно исковата молба, е уговорена в чл. 2.7 от договора за заем и съгласно този текст страните са се споразумели, че при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни след изтичане на срока за плащане, ищцовото дружество има право да прекрати договора и да поиска предсрочно погасяване на заетата сума, ведно с неустойка в размер на 60% от заетата сума която в случай възлиза на 8255,41 лв., изчислена на база на остатъка от претендиралата сума. Претендира се и законна лихва за периода от датата на прекратяване на договора - 30.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК- 18.06.2018 г. в размер на 513,17 лв.

По Договор за заем № 73- ПН/06.07.2017 г. претендираната главница е в размер на 982,79 лв., представляваща неплатен остатък от получена сума в размер на 1000 лв. В исковата молба се твърди, че при заплащане на първите две месечни вноски ответницата е заплатила част от предоставената главница, в размер на 41,49 лв.

Претендира се договорна лихва в размер на 25 % годишна база, като годишният процент на разходите се равнява на дължимата лихва, която към датата на прекратяване на договора възлиза на сумата от 102,26 лв.

Претедира се и наказателна лихва в размер на 5% на месечната основа, съгласно член 2.6 от договора за заем в размер на 186,73 лв., както и договорена неустойка в размер на 60 % върху главницата, съгласно член 2.7 от Договор за заем № 73-ПН/06.07.2017 г., в размер на 589,67 лв. Предявява се и претенция за законна лихва по процесния договор за периода от датата на прекратяване на договора - 30.01.2018 г., до датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК, в размер на 36,65 лв.

Искането е да бъде признато за установено, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в общ размер на 28 471,55 лв. неплатени задължения по два договора за заем, както следва:

Сумата от 13759,01 лв. - главница по договор за заем № 74ПН/07.07.2017 г., ведно с лихва в размер на 1431,65 лв. изчислена върху размера на главницата за периода 07.07.2017 г. до 30.01.2018 г., сумата от 2614,21 лв., представляваща наказателна лихва върху главницата за периода от 07.10.2017 г. до 30.01.2018 г., договорна неустойка в размер на 8255,41 лв., ведно със законна лихва върху главницата, в размер на 513,17 лв. - за периода от датата на обявяване на договора за предсрочно изискуем - 30.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 18.06.2018 г.;