Акт от 08.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2252 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:... при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20201110139850 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба от „...“ ЕАД против Г. А.

Б., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на „...“ сумата от 1861,18 лева, от които 1522,55 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.05.2015г. до 30.04.2017г. за реално потребена енергия отразена в Общи фактури с №.../31.07.2016г. и №.../31.07.2017г„ ведно със законната яхва от 4.06.2020 г. до изплащане на вземането, 308,60 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2016г. до 30.01.2019г„ както и суми за дялово разпределение 24,00 лева - главница за периода от м.05.2015г. до м.04.2017 г. ведно със законната лихва от 4.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,04 лева - лихва за периода от 2.03.2016г. до 30.01.2019г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С определение от 6.01.2021 г. производството по настоящето дело е било прекратено на основание чл. 126 ГПК.

С определение по ч.гр.д. № 3338/2021 г. на Софийски градски съд, определението от 6.01.2021 г. за прекратяване на производството е било отменено в частта за ½ от претендираните от „...“ ЕАД суми, като е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част.

Ищецът твърди, че вземанията са възникнали по повод консумирана и незаплатена от ответника топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: ..., аб. № ... за процесния период. Сочи се, че ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „....” ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.

2, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от ‘...” ЕАД по 1 прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни, тъй като били погА.и по давност. Сочи се, че не се оспорва материалната и процесуална легитимация на ответника.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

В случая с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са отделени като безспорни между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот и има качеството клиент на топлинна енергия по отношение на този имот; че сградата, в която се намира имота, е топлоснабдена; че за процесния период е доставяна топлинна енергия и е извършвана услуга дялово разпределение на посочената в исковата молба стойност.

Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.08.1970 г. с приобретатели Ц. Б.а и А. Б., удостоверение за наследници на А. Г.ев Б., договор от 20.09.2002 г., сключен между етажната собственост с адрес ..., Д и Е и „....“ ЕООД, ведно с приложения към него протокол от общо събрание и списък на етажните собственици.

В случая предвид поставеното определение по ч.гр.д. № 3338/2021 г. на Софийски градски съд, настоящото производство се води за ½ част от сумите, начислени през процесния период, като ищецът твърди, че ответникът е легитимиран да отговаря по иска в качеството си на собственик, с оглед 2 настъпилото правоприемство от майка му Ц. Б.а. Това обстоятелство се признава от ответника с писмения отговор на исковата молба, поради което и с доклада по делото е отделено като безспорно обстоятелството, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия по отношение на целия топлоснабден имот.

По делото от ответника не се оспорва реалната доставка на топлинна енергия от страна на ищеца до процесния топлоснабден имот. В тази връзка и по повод извършеното дялово разпределение са представени писмени доказателства от третото лице подпомагаща страна, от които е видно какъв е разходът на енергия за обекта за процесния период и какво е разпределението на разходите.

По делото е прието заключение по допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза, ведно с уточнение към това заключение, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. От него се установява, че за периода 1.05.2015 г. до 30.04.2017 г. включително прогнозно фактурираните суми за топлинна енергия, начислени по партидата на аб. № ... за топлофициран имот в ..., са на обща стойност 2 131,23 лв., като по партидата на абоната са осчетоводени за двата отоплителни периода по стойност с ДДС суми за възстановяване в общ размер от 101,17 лв. в м.07.2016 г., м.07.2017 г. и м. 09.2017 г. С изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани задължения извън процесния период.

От заключението се установява още, че съобразно действащите цени на топлинна енергия за процесния период, общо начислените суми за топлинна енергия възлизат на 2030,06 лв., като съгласно направеното уточнение на заключението и направената рекапитулация за ½ част от сумите, главницата за топлинна енергия възлиза на 1015,03 лв. Сумата, начислена за дялово разпределение за процесния период е 32,00 лв. или 16,00 лв. при направена рекапитулация за ½ част, съгласно уточнението. Лихвите са начислени както следва: 411,47 лв. или 205,74 лв. – ½ част, съответно 8,05 лв. или 4.03 лв. за ½ част.

С оглед посочените доказателства и като взе предвид отделените като безспорни между страните факти, съдът намира, че е установена реалната доставка на топлинна енергия за посочената в исковата молба стойност, както и извършване на услугата дялово разпределение за процесния топлоснабден имот, собственост на ответника. Установено е качеството клиент на топлинна енергия по отношение на ответника.

Направено е и възражение за погасителна давност от ответника Б., което е частично основателно.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава.

Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление 3 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 4.06.2020 г., при съобразяване с фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК. За процесния период са приложими общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/3.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., както и общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия, в сила от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 33, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на Продавача. Съгласно ал. 4 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.

32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки горното, съдът приема, че погА.и по давност са вземанията за топлинна енергия за периода 1.05.2015 г. – 31.01.2017 г. включително, като в тази връзка съдът съобразява, че съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020 г. до 22.05.2020 г., т.е. 70 дни, поради което давността за вземанията за м.02.2017 г. е била прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

При това положение искът за установяване на дължимост на сумата за ползвана топлинна енергия срещу ответника Б. се явява основателен за сумата от 216,55 лв. – ½ от стойността на топлинната енергия за периода 1.02.2017 г. – 30.04.2017 г. Ответникът сочи, че неправилно дружеството ищец претендира сумите по изравнителните сметки, които също били погА.и по давност. В случая обаче видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно изравнителните сметки не е възникнало ново вземане, а са били налице суми за възстановяване, които са прихванати от дружеството ищец, т.е. не се претендират нововъзникнали вземания вследствие на изравняването.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от ОУ клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от посочените в т. 1 – 3 компоненти.

С оглед изложеното съдът приема, че страните са се съгласили, че 4 именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период. Установява се, че услугата е била извършвана през процесния период, както и че нейната стойност възлиза на сумата от 32,00 лева (16,00 лева – ½ част) за периода 1.05.2015 г. до 30.04.2017 г., поради което съдът приема иска за доказан по основание и размер.