Решение № 340 от 14.10.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Шумен, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСТИСЛАВА ЯНК.

ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря И.Й.Д. в присъствието на прокурора В. Ц. К. като разгледа докладваното от РОСТИСЛАВА ЯНК. ГЕОРГИЕВА

Административно наказателно дело № 20263630201529 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от НПК.

От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Б. М., с ЕГН********** от гр.Шумен - обвиняем по досъдебно производство №1150/2024 год. по описа на РУ Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл. второ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” до три години или „пробация“, извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието няма причинени съставомерни имуществени щети.

В съдебно заседание представителят на ШРП предлага на обвиняемия при приложение разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК да бъде наложено наказание „глоба” в размер на 700 евро, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. Излага конкретни мотиви в подкрепа на искането.

В съдебно заседание, обвиняемото лице, редовно призовано, се явява лично. Изразява съжаление и разкаяние за постъпката си.

1

От приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство №1150/2024 по описа на РУ-Шумен /, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Обвиняемият Б. М. бил роден в Република Турция и имал двойно гражданство – турско и българско/. Трайно живеел извън границите на Република България – в Кралство Нидерландия, а когато се прибирал в България отсядал на регистрирания си постоянен адрес, на който живеели и неговите родители.

На 20.11.2024 год., в интервала от време от 17.00 ч. до 17.30 ч., по път I-2 край гр.Шумен, М. управлявал собствения си лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с peг.

№Н6735КК. В същото време товарен автомобил „Фолксваген Уп“ с рег.№Н7911КК /собственост на „Автомагистрали-Черно море“ АД гр.Шумен/, управляван от свидетеля Т.Н.Т. от гр.Варна се движел по път I-2 по посока от гр.Русе към гр.Варна /посока изток/. На предната дясна седалка на автомобила пътувал пострадалият В. А.Ч. от гр.Варна. Времето било ясно, пътното платно сухо, без неравности, с наклон нагоре /4 %/ по посока на движението на автомобила и наличие на пътен знак, ограничаващ скоростта на движение на 60 км/час. При достигане на Т-образното кръстовище с път S H U 1180 /вход-изход от гр.Шумен/, срещуположно с посока от гр.Варна към кръстовището се движел с автомобила си обвиняемият М.. Същият карал в средната лента с намерение за движение на ляво в направление гр.Шумен и не изчакал движещия се с предимство в права посока (със скорост 69.7 км/ч) товарен автомобил „Фолксваген Уп“ с peг. №Н7911КК. При навлизане без спиране в насрещната лента за движение лекият автомобил „Хонда Сивик“ с peг. №Н6735КК бил ударен в предната част от лявата предна част на товарен автомобил „Фолксваген Уп“ с peг. №Н7911KK. След удара двата автомобила се завъртели около вертикалните си оси и преустановили движението в югоизточната част на кръстовището, с предните си части насочени на югоизток. Свидетелят Т. сигнализирал за случая на тел.112. На место пристигнали екипи на сектор ПП при ОД на МВР-Шумен. Водачите били тествани за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, електронната скала на което не отчело наличие на такъв. Първоначално участниците във възникналото пътнотранспортно произшествие /ПТП/ не изглеждало да имат наранявания и нямали оплаквания. Това станало причина на место да не бъде викан екип на ЦСМП, а свидетелят Т. и пострадалия Ч. да се приберат в гр.Варна. Пътувайки и двамата усетили засилващи се болки и непоспредствено след влизането си в гр.Варна посетили Спешен център при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, където им били направени изследвания. Било установено, че вследствие на настъпилото ПТП на пострадалия Ч. били причинени травматични увреждания: ивицовидно кръвонасядане в областта на гръдната кост; охлузване, кръвонасядане и болезненост в дясната слабинна област; болка в лявото коляно и авулзионна фрактура на малкопищялния малеол на левия глезен. Свидетелят Т. имал само повърхностни травми на предната стена на гръдния кош.

Получената информация за телесното увреждане на пострадалия Ч. веднага била докладвана в РУ-Шумен и било образувано настоящото наказателно производство.

2

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, по която вещото лице дава заключение, че на пострадалия Ч. са причинени следните травматични увреждания: ивицувидно /линеарно/ кръвонасядане в областта на гръдната кост, охлузване, кръвонасядане и болезненост в дясната слабинна област, болка в ляво коляно, авулзионна фрактура на малкопищялния малеол на левия глезен, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между тях и настъпилото ПТП. Според вещото лице авулзионна фрактура на малкопищялния малеол на левия глезен е довела до трайно затруднение в движението на левия долен крайник - за срок по-голям от един месец /средно за 45-60 дни при благоприятно протичане на оздравителния процес/.

За изясняване на фактическата обстановка е била назначена автотехническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че причината за настъпване на произшествието са неправилните действия на обвиняемия М., който е следвало при завиване на ляво за навлизане в друг път да пропусне насрещно движещия се автомобил „Фолксваген“, модел „Уп“. Свидетелят Т. не е могъл да предотврати удара, тъй като автомобилът, управляван от обвиняемия, е попаднал в опасната му зона за спиране /разстоянието, на което водачът би успял да преустанови движението си/. Дори свидетелят Т. да се е движил с разрешената скорост от 60 км/ч лекият автомобил „Хонда Сивик“ отново е попадал в опасната му зона за спиране, която е била 42 метра. Опасността за водача Т. е възникнала, когато той е бил едва на 11.23 метра от мястото на удара.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на обвиняемия, който в разпита си в хода на досъдебното производство напълно признава фактите по обвинението, като се признава за виновен, както и показанията на свидетелите Г.П.Г., И.П.С., Ц.Е.Ц., Т.Н.Т., В. А.Ч., Г.Р.М., Н.М.К., П.С.П. дадени в хода на досъдебното производство, доколкото същите са непротиворечиви, последователни, почиват на техни преки впечатления от случилото се и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

В хода на съдебното производство от страна на обвиняемия не бяха ангажирани доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка. Същата се потвърждава от всички събрани и приобщени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от назначените и изготвени в хода на досъдебното производство експертизи.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си, обвиняемият Б. М., с ЕГН********** на 20.11.2024 год. в близост до гр.Шумен, на кръстовище, образувано от главен път I-2 „Русе-Шумен-Варна“ на км.113+996 с път SHU 1180 при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. №Н6735КК нарушил правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1, изреч. първо от ЗДвП, съгласно който „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства/ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.

А.Ч. от гр.Варна, изразяваща се в авулзионна фрактура на малкопищялния малеол на левия 3 глезен, довела до трайно затруднение на движението на левия долен крайник по-голям от един месец, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено с вина под формата на непредпазливост /небрежност/, доколкото деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици като резултат от своето поведение, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Гореописаният престъпен резултат е в пряка причинна връзка с допуснатото от обвиняемия нарушение на правилата за движение, уредени в разпоредбата на чл.37, ал.1, изречение първо от Закона за движение по пътищата - При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства./.

Допускайки нарушение на посоченото правило за движение по пътищата /тъй като При завиване наляво за навлизане в друг път не пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство/ причинил средна телесна повреда на В. А.Ч., изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия долен крайник, обвиняемият М. осъществил от обективна страна състава на престъпление по по чл.343, ал.1, б. “б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на Б. М., с ЕГН**********, а именно:

-за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, което е непредпазливо деянието се предвиждало наказание “лишаване от свобода” за срок до три години или „пробация“.

-обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.

-с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.

-не са налице визираните в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК отрицателни предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК.

При преценка на деянието съдът констатира, че от изложената и приета за установена фактическа обстановка се установява, че причина за станалото ПТП е обстоятелството, че обвиняемият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и по-конкретно на разпоредбата на чл.37, ал.1, изречение първо от Закона за движение по пътищата, съгласно която При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

В настоящия случай от заключението на вещите лица се установява, че скоростта на движение на товарния автомобил е била 69.7 км/час, а на лекия автомобил, управляван от обвиняемия – 25 км./час. В същото време опасната зона на товарен автомобил „Фолксваген 4

УП“ с рег.№Н7911КК при скорост на движение 69.7 км./час е 52.7 метра, а при движение със скорост 60 км/час – 42 метра. Следователно ударът не би могъл да бъде избегнат от водача на товарния автомобил дори, ако се е движил с разрешената за движение в конкретното кръстовище скорост от 60 км./час и своевременна употреба на спирачките. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай отговорността следва да възникне именно за М., защото той е извършил това нарушение на правилата за движение, което се намира в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.

Съдът не кредитира твърдението, изложено от страна на обвиняемия в разпита му в хода на досъдебното производство, в което заявява, че шофьор на втория лек автомобил е бил пострадалия Ч., а не свидетеля Т.. Изложеното твърдение е изолирано и не се подкрепя от останалите събрани в хода на производството гласни доказателства. Разпитани в хода на досъдебното производство свидетелите Т.Н.Т. и В. А.Ч. категорично заявяват, че именно Т. е управлявал товарен автомобил марка „Фолксваген Уп“ с рег. №Н7911КК към момента на инцидента, а и преди него. В същата насока са и показанията на пристигналите на место полицейски служители – свидетелите Г.П.Г., И.П.С., Ц.Е.Ц. и П.С.П. които също заявяват, че именно свидетелят Т. е бил шофьор на посочения автомобил в момента на удара. Както става ясно от материалите по делото и от показанията на свидетелите Т. и П., тъй като дясната врата не е можела да се отвори свидетелите Т. и Ч. са слезли през шофьорската врата. Вероятно това обстоятелство е довело до объркване и съмнение у обвиняемия кое е било лицето, което действително е управлявало автомобила. По делото липсват доказателства, въз основа на които да възникне съмнение или да се направи извод, че не Т., а друго лице е управлявало автомобила към момента на катастрофата.