Решение № 265412 от 13.08.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 13.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение – брачни състави, II-ри въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

МИЛЕН ЕВТИМОВ при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гражданско дело № 6326 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 23, ал. 2 от Семейния кодекс (СК).

С Решение № 14836 от 17.01.2020 г., постановено по гр. дело № 47064 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 117-ти състав, е признал за установено по отношение на Е.Н.Т., ЕГН **********, че

В. Г.Г., ЕГН **********, притежава индивидуално право на собственост върху 70434,03/144340,25 идеални части от апартамент № Б24, находящ се на пети жилищен етаж, със застроена площ от 84.52 кв. м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетни и две тераси, намиращ се в град София, Район “Искър“, жк“*****бл.

*****ведно с прилежащите общи части, складови помещения и идеални части от земята, върху която е построена сградата, в резултат на трансформация на лични парични средства в размер на сумата от 70 434,03 лева. Отхвърлил е предявения иск за разликата над 70434,03/144340,25 идеални части до пълния предявен размер от 70 853,86/144340,25 идеални части. Признал е за установено по отношение на В. Г.Г., ЕГН **********, че Е.Н.Т., ЕГН **********, притежава индивидуално право на собственост върху 68 000/144 340,25 идеални части от апартамент № Б24, находящ се на пети жилищен етаж, със застроена площ от 84.52 кв. м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетни и две тераси, намиращ се в град София, Район “Искър“, жк“*****бл. *****ведно с прилежащите общи части, складови помещения и идеални части от земята, върху която е построена сградата, в резултат на трансформация на лични парични средства в размер на сумата от 68 000.00 лева. Осъдил е Е.Н.Т. да заплати на В.

Г.Г. сумата от 1008.67 лева, представляваща разноски в производството. Осъдил е В. Г.Г. да заплати на Е.Н.Т. сумата от 335.07 лева, представляваща разноски в производството.

С Определение № 189356 от

09.02.2020 г., постановено по гр. дело № 47064 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 117-ти състав, е изменил постановеното по делото Решение № 14836 от 17.01.2020 г. в частта за разноските, като е осъдил В. Г.Г. да заплати на Е.Н.Т. сумата от 2 800.00 лева – разноски (за адвокатско възнаграждение).

Ответникът по първоначалния иск Е.Н.Т.

(въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 5022907 от 11.02.2020 г. по описа на СРС, чрез пълномощник, в частта, с която е признато за установено, че В. Г. притежава индивидуално право на собственост върху 70 434,03/144 340,25 идеални части от описания в решението имот. В жалбата са изтъкнати оплаквания, че изводите на първостепенния съд досежно личния произход на средствата на ищцата В. Г., са необосновани. Не почивало на доказателствения материал по делото и приетото, че именно лични средства в размер на 70 434.03 лева са еквивалентни на стойността на придобитото имущество. Сочи, че не била доказана връзката между наличието на твърдяните средства по сметка на ищцата и факта на разходване на същите именно за закупуване на процесния имот. Във връзка с възражението му, че ищцата не е установила пълно и главно извънбрачния произход на средствата и размера им, въззивникът се позовава на практика на Върховния касационен съд. Поддържа заявеното пред първата инстанция оспорване на действителността на договор за дарение за сумата от 21 000.00 лева, сключен между бащата на В. Г. и В. Г., както и дарение между същите страни на стойност 2 200 евро. Съобразно изложените в жалбата оплаквания моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска по чл. 23, ал. 2 СК. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. Въззивникът поддържа въззивната жалба в хода на производството, лично, и чрез пълномощника му.

Първоначалната ищца В. Г.Г. (въззиваема страна в настоящото производство) е подала отговор на въззивната жалба, вх. № 5047696 от 23.03.2020 г., чрез пълномощник, с който е оспорила жалбата, с подробни доводи за нейната неоснователност. Моли въззивния съд да я остави без уважение, респ. - да потвърди първоинстанционното Решение, в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за въззивното производство. Въззиваемата поддържа оспорването на жалбата в хода на въззивното производство, чрез пълномощника й

Постъпила е и частна жалба, вх. № 25139369 от

05.10.2020 г. по описа на СРС, подадена от

В. Г.Г. срещу Определение № 189356 от 02.09.2020 г., с което е изменено Решението от 17.01.2020 г. и са присъдени разноски в полза на Е.Н.Т. в размер на 2 800.00 лева.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се поддържа, че същият е немотивиран. Излагат се доводи, че искът за определяне на по-голям дял бил неоценяем, а съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана Наредба № 1 от 09.07.2004 г.) минимумът за хонорара по неоценяеми искове бил 600.00 лева. В тази връзка частният жалбоподател сочи, че от първата инстанция необосновано бил присъден адвокатски хонор в размер, надхвърлящ четири пъти установения минимум с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Поддържа, че оспорва хонорара посредством възражение за прекомерност. Искането е да се отмени обжалвания съдебен акт и да се редуцират присъдените в полза на ответната страна разноски.

Депозиран е отговор на тази частна жалба от Е.Н.Т., с който жалбата е оспорена изцяло като неоснователна. Изтъква доводи, че Софийският районен съд правилно е определил размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно доказателствата на л. 50 от първоинстанционното дело. Поддържа, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК не е своевременно заявено пред първата инстанция, като оспорването на възнаграждението поради прекомерност за първи път пред въззивния съд, е преклудирано.

Решението от 17.01.2020 г. в отхвърлителната му част и в частта, в която е уважен насрещният иск на Е.Н.Т. за 68 000/144 340,25 идеални части, като необжалвано, е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е допустима и подадена в срока по 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана за това страна в първоинстанционното производство при наличие на правен интерес от обжалването, като е насочена срещу валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и съответно на приложимия закон, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на Решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Спорният между страните въпрос, по който следва да се произнесе въззивната инстанция е, извънсемеен (личен) ли е характерът на вложените от въззиваемата В. Г. средства за закупуване на процесния имот и в какъв размер са тези средства, съответно еквивалентността на средствата с извънбрачен произход на стойността на придобитото имущество.

Основателността на иска по чл. 23 СК предполага съпругът, който твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено със средства от негова банкова сметка, ***, че средствата по тази банкова/и сметка/и са от негово лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, или че средствата по сметката/те имат друг извънсемеен характер. По този начин презумпцията за съвместен принос е опровергана, тъй като принципно паричните влогове/банкови сметки, набрани по време на брака, са лични на съпрузите, но купеното с тях, до установяване на противното, е СИО. В този смисъл и разрешението, дадено с Решение № 126 от 31.01.2020 г. по гр. дело № 352 по описа за 2019 г. на II Г.О. на ВКС.

В процесния случай първоначалната ищца – въззиваемата В. Г. е твърдяла, че с въззивника - ответник Е.Т., са бивши съпрузи, които сключили брак на 20.06.2015 г., който е бил прекратен с влязло в сила Решение по гр. дело № 73347/2017 г. на Софийския районен съд, на 27.03.2018 г. (писмени доказателства на л. 8 и сл. от първоинстанционното дело). През време на брака – на 16.12.2016 г. е придобит процесния недвижим имот - апартамент № Б24, находящ се на пети жилищен етаж, със застроена площ от 84.52 кв. м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетни и две тераси, намиращ се в град София, Район “Искър“, жк“**********. Имотът бил придобит за сумата от 144 340.25 лева, като посочената сума, представляваща цена на имота, не е била спорна по делото. Ищцата Г. е твърдяла, че част от тази цена, възлизаща на сумата от 70 853.86 лева, е заплатена с нейни лични средства, по отношение на които е претендирала частичната трансформация по чл. 23, ал. 2 СК. Сочила е, че към момента на сключване на брака имала два спестовни влога и една разплащателна сметка, със следните наличности по тях: по BG **********имало сума от 49 893.74 лева и по **********– сума от 1 479.81 лева. Ищцата е твърдяла, че от цената на придобития апартамент с лични средства е заплатила капарото в размер на 14 434.00 лева, а впоследствие и сумата от 56 000.00 лева, които е превела по сметката на съпруга - ответник в деня, преди нотариалното изповядване на сделката – 15.12.2016 г., като в основанието за превода изрично било посочено “захранване за апартамент”. Сумата от 56 000.00 лева се формирала от средства с извънсемеен характер, както следва: 21 000.00 лева са били дарени на В.

Г. от нейния баща с договор за дарение именно за закупуване на апаратмента и 35 000.00 лева са били придобити, както следва: 12 030.11 лева – били получени в наследство от сестрата на ищцата и преведени по нейната банкова сметка; ***.89 лева – част от получено обезщетение за неимуществени вреди по гр. дело № 4033/2010 г., която сума била преведена от ЧСИ на 17.12.2013 г. – преди брака и сума от 18 481.50 лева – също част от обезщетението за неимуществени вреди по горното гражданско дело, преведени от ЧСИ на 21.04.2012 г.

За да признае за установено по отношение на ответника Е.Н.Т., че ищцата В.

Г. притежава изключително право на собственост върху 70 434,03/144 340,25 идеални части от процесния недвижим имот, Софийският районен съд е приел за установено въз основа на приетите по делото като писмени доказателства платежни нареждания и извлечения от банкови сметки, че на 23.10.2015 г. ищцата Г. е превела по сметка на “Д.И.”ЕООД капаро от 14 434.03 лева за закупуване на апартамента, а на 15.12.2016 г. е превела по сметка на Е.Т. сумата от 56 000.00 лева за заплащане на част от цената на имота. Сметката, от която ищцата наредила посочените суми, е лична нейна сметка, а намиращите се по нея средства представляват лично имущество, частично трансформирано в право на собственост върху признатите идеални части - 70 434,03 идеални части Въззивният съд намира, че фактическите и правни изводи на първата инстанция са правилни, макар и лаконични, и не са опорочени, както неоснователно се поддържа във въззивната жалба.

Софийският районен съд обосновано е приел, че на 15.12.2016 г. (ден преди оформяне на нотариалния акт) за покупката на имота, въззиваемата - ищца е превела от личната й банкова сметка ***ка с титуляр Е.Н.Т., сумата от 56 000.00 лева, като основанието за превода е било “захранване за апартамент”. Ответникът не е оспорил да е титуляр на посочената банкова сметка. ***твено намерение от страна на ищцата към ответника. Преводът на тези 56 000.00 лева се установи от извлечение по спестовна сметка (на л. 23 от първоинстанционното дело), който документ отразява движението на средствата по сметка **********с титуляр В. Г. Т. (с фамилно име “Г.“ след прекратяване на брака). По цитираната сметка на 12.12.2016 г. е постъпила сумата от 21 000.00 лева, преведена от Г.П.Г.(съобразно твърденията на ищцата), че е надарена с посочената сума от своя баща с цел закупуване на жилището в жк”*****бл.***, апартамент Б24. Договорът за дарение е приет по делото (л. 26 от първоинстанциноното дело) и е сключен на 10.12.2016 г. По категоричен начин в договора е отразено волеизявлението на бащата, че дарява на ищцата 21 000.00 лева, за да я подпомогне за закупуване на процесното жилище. Този договор не е нищожен, както неоснователно се поддържа от въззивника. Договорът за дарение, съобразно своя предмет – парична сума, е неформален и реален, следователно е валиден и е породил правното му действие – арг. от чл. 225, ал. 2 ЗЗД, доколкото от въззивника не се сочат други основания за неговата нищожност, извън тези, че не е нотариално заверен, каквото изискване за квалифицирана писмена форма в закона относно движимите вещи, представляващи парична сума няма. Дарената сума е била преведена по банков път от сметката на Г.Г.по личната банкова сметка *** (видно от платежно нареждане на л. 28 от първоинстанциноното дело), с което е осъществено “предаването“ на предмета на дарението, както го постановява чл. 225, ал. 2 ЗЗД. За пълнота и предвид заявен довод във въззивната жалба следва да се посочи, че договорът е сключен между страните на 10.12.2016 г. – събота и неприсъствен ден, като сумата от 21 000.00 лева е преведена по сметката на ищцата на 12.12.2016 г. – в първия работен ден, предвид обстоятелството, че банковият превод като операция в общия случай изисква извършването й в рамките на работното време на съответната банкова институция, в хипотезите, когато не се касае за т.нар. online банкиране, каквато не е настоящата хипотеза. Ето защо за сумата от 21 000.00 лева е налице законовото изключение, визирано в чл. 22 СК и тези средства имат личен (извънсемеен) характер.