Решение № 1542 от 30.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1542 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20251110208630 по описа за 2025 година

Производството е по реда на раздел V, чл. 58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „,,***''“ ЕООД. срещу наказателно постановление (НП) № 23-2500056 от 09.04.2025 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда"(Д "ИТ") - гр. София, с което на дружеството е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) , във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1800 ) лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 вр.чл.1,ал.2от КТ.

С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като Дружество „,,***''“ ЕООД не е наемало и не е имало намерение да наема, нито е имало каквито и да било отношения с лице с имената Н. С. Б.. Твърди се, че липсват доказателства за престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение, което да е изисквало сключването на трудов договор, което водело до извод за липса на осъществено административно нарушение.

Претендира се несъразмерност на наложеното наказание.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за 1 отмяна на НП по изложените в жалбата съображения.

За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на наказателното постановление, тъй като са събрани доказателства в подкрепа на извод за извършено нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ . Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

На 27.11.2024Г. на място в обект на контрол: логистична база „,,***''", находяща се в гр. София, бул. „,,***'' била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от инспектори при Д "ИТ" .При проверката на 27.11.2024г. около 11:10 часа Н. С. Б., ЕГН: ********** бил заварен в горецитирания обект да полага труд като „куриер".

В предоставена за попълване от страна на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" декларация, установяваща отношенията по предоставяне на работна сила, попълнена от Н. С. Б., ЕГН:

**********, собственоръчно последният декларирал, че работи в обект на контрол: логистична база „,,***''", находяща се в гр. София, бул. „,,***'' за дружество „,,***''" от седем дни като „куриер". В горепосочената логистична база дейност в качеството си на подизпълнител по част от дейностите по извършване на неуниверсална пощенска услуга от името на „,,***''" ЕООД извършвало „,,***''" ЕООД, ЕИК: ,,***''. Друго дружество със сходно име не било установено да извършва дейност в обекта на контрол. Н. С. Б. декларирал, че е с работно време от 08:00 часа до 18:00 часа, почивни дни събота и неделя и трудово възнаграждение 1600лв.

При така установената фактическа обстановка, св. Н. С. С. - Г. инспектор при ГД "ИТ"съставила акт за установяване на административно нарушение

(АУАН) 23-2500056 от 13.02.2025г г. , за извърпено от дружестворо-жалбоподателнарушение на чл. 61, ал. 1 вр.чл.1,ал.2 от КТ .

Актът е връчен срещу подпис на упълномощено от управителя на дружеството лице З. Н. на 29.09.2025 г., т. е. в деня на съставянето му. Не е възразено срещу АУАН.

Въз основа постановление. на акта е издадено обжалваното наказателно

Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на 2 следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства: показанията на св. Н. С. С. – Г. и М.М., писмени доказателства: материалите по административната преписка, които се кредитират в цялост, като обстоятелствени, пълни, логични и непротиворечиви поотделно и в съвкупност.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна стана следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в законоустановената форма, срещу акт подлежащ на обжалване.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и от компетентни лица.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН– относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на АНО на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП адм. наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

В случая по делото безспорно се установява, че Н. С. Б., ЕГН:

********** на 27.11.2024г. около 11:10 часа е работел на обект : логистична база „,,***''", находяща се в гр. София, бул. „,,***'' като куриер. Безспорно се установи, че между Н. С. Б. и въззивника не е имало сключен трудов договор преди постъпването му на работа, видно от събраните по делото 3 доказателства: писмени: собственоръчно попълнената декларация, както и от показанията на проверяващата на място в обекта, която е възприела пряко и непосредствено извършваната от лицето Н. С. Б. дейност. Това обстоятелство се потвърждава и от св. М.М., който заявява, че работниците саморъчно са попълнили предоставените им декларации. Установи се, че в горепосочената логистична база дейност в качеството си на подизпълнител по част от дейностите по извършване на неуниверсална пощенска услуга от името на „,,***''" ЕООД е извършвало именно „,,***''" ЕООД. Наличието на трудови правоотношения без сключен трудов договор безспорно се установи, тъй като са налице всички елементи на трудовите правоотношения: работно време, почивки в рамките на работния ден и уговорено възнаграждение, но с лицето не е бил сключен писмен трудов договор преди постъпването му на работа, поради което безспорно работодателят не е спазил правилото на чл. 61, ал. 1 от КТ.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят е този, който самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, като в случая той отговаря на посочените в КТ изисквания за работодател (по см. на § 1, т. 1 от ДР на КТ).

Вмененото на санкционираното лице нарушение е такова за неспазване на изискването по чл. 61, ал. 1 от КТ /за сключване на трудовия договор преди постъпването на работа на работника/ и съответно предмета на доказване за това нарушение включва установяването, че работодателят фактически е допуснал и приел на работа, респ. работникът/ служителят е постъпил на работа, преди да бъде сключен трудов договор за изпълняваната трудова дейност. В случая съвкупната преценка на доказателствата по делото и фактите и обстоятелствата, които се установяват въз основа на тях, сочат, че допуснатото от дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ , е доказано по несъмнен начин..

В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е възприел отношенията между въззивното дружество и Н. С. Б.. като трудови и законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов договор въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 61, ал. 1 вр. чл.

1, ал. 2 от КТ и спрямо него следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ, доколкото нарушението е типично, не се отличава със степен на опасност 4 значително по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения и не попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, като не е изложил и каквито и да било мотиви относно размера на наложената санкция. Като отчете че нарушението е първо за въззивника, доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт, Съдът приема, че неправилно е наложено административно наказание над минималния предвиден в закона размер от 1500 лв., доколкото не са изследвани относимите факти за това от административно-наказващия орган, а и по делото липсват доказателства за други нарушения на трудовото законодателство от дружеството-жалбоподател от този вид, за което е наложена процесната санкция, които наказания да са влезли в законна сила към датата на административното нарушение, както и не се установи, че процесното нарушение е с по-висока степен на обществена опасност от други от този вид. Предвид това неправилно е приложена разпоредбата на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и съдът следва да намали наложената административна санкция към минимума предвиден в закона, като измени наказателното постановление в тази му част и имуществената санкция от 1800 лв. следва да бъде определена в размер на 1500 лв., която изразено в евра е в размер на 766, 94 €. Като по този начин съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на административното наказване, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

За разлика от маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. В случая не може да се приложи нормата на чл. 415В от КТ, доколкото в ал. 2 на същата се предвижда забрана за нарушения по чл. 61, ал. 1 от КТ , каквото е процесното, да се третират като маловажни, а за да се приложи нормата на чл. 415В, ал. 1 от КТ, следва нарушението да е маловажно.

В предвид гореизложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде изменено относно размера на наложената имуществена санкция, а в останалата му част като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

5

С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Това е така, доколкото административното нарушение се явява установено, в случая следва да се приложи и т. 2, б. "а" Тълкувателно решение № 3/85 г. на ОСНК, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Въззиваемата страна се е представлявала от юрисконсулт на Д "ИТ"- София, който се е явил в проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не е такова с фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН , във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ , съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 130 (сто и тридесет лева) лв., което е 66, 47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента) €, за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-2500056 от 09.04.2025 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда"(Д "ИТ") - гр. София, с което на дружеството е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1800 ) лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 вр.чл.1,ал.2 от КТ като намалява размера й на 1 500 (хиляда и петстотин лева) лв., което се равнява на 766, 94€ (седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента).