Решение № 4227 от 20.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4227 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110140833 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Л. В. С. срещу „****“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: евентуално съединени помежду си искове за прогласяване нищожност на клаузата в Договор за кредит от 09.09.2017 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 191.87 лв., както следва: главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП – нищожност поради неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави, както и кумулативно съединен с тях осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 50 лв., представляваща платена без основание такса за експресно разглеждане по Договор за кредит от 09.09.2017 г., ведно със законната лихва от 28.07.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за кредит от 09.09.2017 г., по силата на който й била предоставена сума в размер на 1 000 лв., при фиксиран лихвен процент 40.99 % и ГПР 49.70 %. В договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането от нея на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 191.87 лв. Излага съображения, че тази клауза е нищожна поради неравноправност с оглед липсата на информираност на заемателя преди сключването на договора, че такава такса би се дължала при необходимост от бързо разглеждане на заявката за кредит, както и липсата на информираност за нейния размер и начин на плащане. Счита, че липсва еквивалентност между таксата и действително извършената услуга от ответника, като единствената й цел е неоснователното обогатяване на кредитора. Излага, че клаузата 1 цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като таксата води до скрито оскъпяване на кредита. Сочи, че е налице и противоречие с добрите нрави – с принципа на добросъвестността, защото таксата представлява добавка към възнаградителната лихва.

Поради това счита, че платената от нея такса в размер на 50 лв. е платена без основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че между страните е сключен Договор за кредит № ****/12.08.2017 г., по който е предоставил на ищцата сумата от 1 000 лв., а тя се задължила да върне сума в общ размер на 1 225.56 лв., включваща освен главницата, но и договорна лихва в размер на 33.69 лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявлението за кредит в размер на 191.87 лв., с падеж на 11.09.2017 г., като с Анекс от 09.09.2017 г. /озаглавен Договор за кредит № ****/09.09.2017 г./ падежът е променен на 11.10.2017 г. Излага, че ищцата доброволно е кандидатствала за отпускане на кредита, като е попълнила желаните параметри, включително, че желае да ползва услугата за експресно разглеждане на кредита, и е одобрила Общите условия на ответника. Оспорва таксата за експресно разглеждане да е нищожна. Излага, че при приемане на искането за отпускане на кредит е предоставил на ищцата пълна и ясна преддоговорна информация, като по всяко време при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит – възнаградителна лихва, размер на таксата за експресно разглеждане и общия размер на кредита, и ищцата е имала възможност да се откаже, включително в 14-дневен срок след сключването на договора, без да обосновава отказа си. Счита, че ГПР е формиран изцяло в съответствие със законовата формула, като оспорва таксата за експресно разглеждане да подлежи на включване в него, след като тя не се заплаща във връзка с договора, а е дължима за самостоятелна услуга, която се предоставя преди да се стигне до сключване на договор за кредит, и щом ползването на услугата не е задължително условие или гаранция за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Предвид изложеното и поради липса на субективния елемент на заобикалянето на закона – знание и на двете страни по сделката, оспорва такова основание за нищожност да е налице. Оспорва процесната клауза да е в противоречие с добрите нрави, като излага, че тя е уговорена в съответствие с принципа на свободното договаряне и таксата е еквивалентна на обема и значимостта на предоставената услуга на ищцата. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно съединяване искове за прогласяване за нищожна на няколко различни основания на клауза от договор за кредит, предвиждаща задължение за потребителя за заплащане на такса за допълнителна услуга, и кумулативно съединен с тях иск за връщане на платената въз основа на нищожната клауза парична сума.

Съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV 2

ГО/, съдът приема с оглед основанията на всеки един от исковете за установяване нищожност на клаузата, че същите следва да се разгледат при условията на евентуалност, като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото. Ето защо първо следва да бъде разгледан искът с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата поради неравноправност и само в случай на неговото отхвърляне следва да бъдат разгледани последователно другите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП:

По този иск в доказателствена тежест на ищцата е да установи сключването между страните на Договор за кредит от 09.09.2017 г. с посоченото съдържание и твърдяната неравноправност на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане, а в тежест на ответника е да докаже, че процесната клауза е индивидуално уговорена.

В случая не се спори по делото, че на 09.09.2017 г. страните са сключили съглашение, наименовано Договор за кредит № ****/09.09.2017 г., доколкото и двете го представят по делото, като съдържанието му е идентично. С него е уговорено предоставянето от ответника /към онзи момент с наименование „4финанс“ ЕООД/ на ищцата на потребителски кредит на 11.09.2017 г. в размер на 1 000 лв., за срок от 30 дни – до 11.10.2017 г., при лихвен процент в размер на 40.99 %, годишен процент на разходите в размер на 49.7 %, като е уговорено задължение за заплащане на сума за експресно разглеждане в размер на 191.87 лв., а общата дължима сума възлиза на 1 225.56 лв. Страните спорят относно това дали се касае за самостоятелен договор или подписаното съглашение има характера на анекс към по-рано сключен между тях договор за кредит. В тази връзка ответникът представя Договор за кредит № ****/2.08.2017 г., сключен с ищцата, с който й е предоставил на 12.08.2017 г. потребителски кредит в размер на 1 000 лв., за срок от 30 дни – до 11.09.2017 г., при лихвен процент в размер на 40.99 %, годишен процент на разходите в размер на 49.7 %, като е уговорено задължение за заплащане на сума за експресно разглеждане в размер на 191.87 лв., а общата дължима сума възлиза на 1 225.56 лв.

Съобразявайки обстоятелството, че като дата на получаване на заемната сума е посочен падежът по договора от 12.08.2017 г., както и че единствената разлика в съдържанието на двата договора касае датата на връщане на заемната сума, а всички други параметри са идентични, като дори номерата на двете съглашения са еднакви, съдът намира, че всъщност съглашението от 09.09.2017 г. представлява такова, с което се изменя само падежът на задължението на кредитополучателя за връщане на заемната сума, като с него се възпроизвеждат всички останали договорни клаузи от основното съглашение, включително поетото от ищцата по договора задължение за заплащане на сума за експресно разглеждане на заявлението за кредит. Същевременно по делото се доказва предоставянето на заемната сума на ищцата на 12.08.2017 г., като липсват доказателства за предоставяне на идентична по размер сума на 11.09.2017 г., което потвърждава извода на съда, че с „договора“ от 09.09.2017 г. е изменен само падежът на задължението, а не се касае за възникване на второ договорно правоотношение между страните – за втора сума в размер на 1 000 лв., нито пък 3 се касае за допълнителен кредит по смисъла на Общите условия на Договора за кредит, щом клаузата относно размера на дължимите суми е останала непроменена.

Предвид изложеното и доколкото двете съглашения в своята цялост обективират съдържанието на възникналото между страните договорно правоотношение, съдът намира, че независимо от правната интерпретация на ищцата, направена в исковата молба и поддържана в молба с вх. № 42158/15.02.2023 г., предявеният иск за установяване нищожност на клаузата, предвиждаща задължение за ищцата за заплащане на сумата от 191.87 лв., касае обективираната в Договор за кредит № ****/12.08.2017 г., изменен с Договор за кредит № ****/09.09.2017 г., клауза за дължимост на сума за експресно разглеждане.

Съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.

Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

Страните са уговорили, че неразделна част от него са Общите условия на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. Видно е от Общите условия, че преди отпускане на кредита страните по договора са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, а според ал. 2 информацията се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2, като съгласно ал. 9 при предоставяне на потребителски кредит от разстояние кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2. В случая на ищцата е представен Стандартен европейски формуляр в съответствие с т. 1.4. от Общите условия на Договора за кредит, поради което ответникът е доказал спазване на тези изисквания, като от значение е предоставянето на преддоговорната информация преди сключване на Договор за кредит № ****/12.08.2017 г., доколкото задълженията са възникнали от този момент.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Клаузите в потребителските договори не са индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от търговеца типизирано, а търговецът ги предлага на неограничен брой потребители, като потребителят не е имал 4 възможност да влияе върху съдържанието им. Ал. 2 предвижда частни случаи на неравноправност.

Разпечатката съдържа 23 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87ed3055-94f5-456a-93fb-c7dff6cde6e9