Решение № 197 от 26.05.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. П., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20261230100007 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба подадена от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. ”България” № 81 В, представлявано от управителите Х.М. и П.В., чрез юрисконсулт Б. Т., срещу С. А. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № 16.

Сочи се в исковата молба, че на 19.07.2019 г. С. А. Н., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 561819 със „Стик-Кредит“ АД.

Изложено е, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ и ЗПФУР, както и според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК, като подробно е посочен начинът на сключването му.

Релевира се, че по силата на цитирания договор за потребителски кредит ответникът е получил сумата от 400 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 125,38 лева в срок до 19.07.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част от договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 1

36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42,57 %. Изложено е, че от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № 561819 от 19.07.2019 г. по безспорен начин се установява сключеният между страните договор, задълженията по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Твърди се, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, а в чл. 51 от Общите условия към Договора за кредит било уговорено кредитодателя да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Излага се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. „Стик-Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, като вземането срещу длъжника е индивидуализирано в Приложение № 1, неразделна част от договора. Прави се искане за приемане за надлежно връчването на уведомлението за извършената цесия на длъжника, извършено с исковата молба.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника С. А.

Н., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„България” № 81В, ап. 3, сумата в общ размер от 1 793,53 лв., формирана както следва: главница в размер на 331,39 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 42,10 лв. за периода от 19.07.2019 г. до 19.07.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 379,16 лв. за период от 19.07.2020 г. до 31.05.2025 г.; неустойка по чл. 17 от договора за кредит в размер на 1 040,88 лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията.

Претендират се сторените по заповедното и по настоящото исково производства съдебни разноски.

За претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 465 от 10.06.2025 г. по ч. гр. д. № 2

805/2025 г. на РС – гр. П., която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в която връзка на заявителя са дадени указания за предявяване на иск.

Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на ответника за отговор съгласно чл. 131 от ГПК, но в посочения срок, а и след това ответната страна не е депозирала писмен отговор, както и не са представени никакви доказателства.

В първото по делото насрочено открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, но от процесуалния представител е депозирано писмено становище, с което същият прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответницата С. Н., не се явява и представлява, не ангажира становище по предявения иск, не ангажира доказателства, не прави доказателствени искания или такова за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по отношение на ответницата.

Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло за посочените по-горе суми, като се постанови съдебно решение съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСТГК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 4 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски, не се 3 включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.

В тази връзка и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата от 250 лв., представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция за заплатена държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, тъй като такива своевременно са претендирани. Отделно и на същото основание - ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските и по заповедното производство в размер на 85,87 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.

Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва паричните притезания, предмет на предявените искове да бъдат посочени в евро в диспозитива на съдебното решение - при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Съдът служебно, на основание чл. 12 от ЗВЕРБ превалутира дължимите искови суми, както и деловодните разноски от левове в евровата им равностойност.

Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, П.кият районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО със сила на пресъдено нещо по 4 отношение на ответника С. А. Н., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № 16, че същият дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, сумата в общ размер от 917,02 евро, формирана както следва: главница в размер на 169,44 евро; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 21,53 евро за периода от 19.07.2019 г. до 19.07.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 193,86 евро за период от 19.07.2020 г. до 31.05.2025 г.; неустойка по чл. 17 от договора за кредит в размер на 532,19 евро, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията.

ОСЪЖДА С. А. Н., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № 16, да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, сумата от 127,82 евро, представляваща разноски пред настоящата инстанция за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА С. А. Н., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № 16, да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, сумата от 43,90 евро, представляваща разноски пред заповедния съд за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК и не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.

Преписи от решението да се връчат на страните, във връзка със защитата им срещу неприсъственото решение по смисъла на чл. 240 ГПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5