Решение № 224 от 11.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Кюстендил, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20241520102856 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба с вх. №1351/27.11.2024 г., депозирана от „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК: 200167154, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №15, представлявано от управителя Д. О., чрез адвокат С. И. С., вписан в Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес за призоваване: гр. София, ул. „Марко Балабанов“ №10А, ет. 2, против Л. А. С., ЕГН: **********, с адрес: ***************.

Ищецът сочи, че по силата на облигационно правоотношение между страните, дружеството при осъществяване на своята дейност е предоставило на длъжника услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите до обект с адрес: *************** и с партиден № ***********. В изпълнение на задължението си по чл. 33, ал. 1 от ОУ за периода от 05.05.2022 г. до 05.10.2023 г. били издадени фактури за стойността на доставените услуги в периода 23.03.2022 г. до 19.09.2023 г. В срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ останали непогА.и 18 броя фактури на обща стойност 621, 00 лв. В 30-дневен срок от датата на неплатените фактури върху главницата била начислена законна лихва, която към 18.06.2024 г. била в общ размер на 98, 73 лв. С оглед на това към настоящия момент задължението на длъжника възлизало на общо 719, 73 лева.

Ответната страна била получила покана за доброволно изпълнение, но липсвало изпълнение.

1

Ето защо се поддържа искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 719, 73 лв., от които 621, 00 лв. главница за предоставени и потребени услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода в периода 23.03.2022 г. до 19.09.2023 г., за което са издавани фактури в периода от 05.05.2022 г. до 05.10.2023 г., както и лихва за забава върху главницата за периода 04.06.2022 г. до 18.06.2024 г. в размер на 98, 73 лв., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 25.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се сторените в заповедното и настоящото производство разноски, както и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал писмен отговор. В същия се заявява, че исковата молба е нередовна, недопустима и неоснователна. Оспорват се представените от ищцовото дружество писмени доказателства. Иска се задължаване на ищеца да представи оригинали на писмените доказателства. Възразява се ответницата да е собственик или ползвател на процесния имот, както и последния да е снабден със сертифицирано измервателно устройство. Между страните липсвала облигационна връзка. Възразява се срещу евентуално допускане на съдебно-икономическа експертиза.

В проведените по делото съдебни заседания ищцовото дружество не се представлява. От адв. С. С. – вписан в САК, процесуален представител на ищцовото дружество, надлежно упълномощен с представено по делото пълномощно, са депозирани писмени молби с идентично съдържание. Със същите се заявява, че се поддържат предявените искове и се правят редица доказателствени искания.

Ответната страна се представлява от назначения от съда особен представител – адв. Е. Й., който оспорва исковете изцяло и поддържа становище за тяхното отхвърляне като недоказани и неоснователни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото от страна на ищцовото дружество са ангажирани писмени доказателства, от които се установява следното:

Видно от копие на справка от електронен карнет за отчет на абонат:

*********** се установява, че за процесния имот е направено отчитане за периода от 02.05.2022 г. до 19.10.2023 г. /л. 5/.

Представени са копия на издадени фактури за съответния абонат /л. 6-8/.

Видно от отбелязване на Покана за доброволно плащане № 24824/19.10.2023 г., изпратена до ответника, същата е била непотърсена /л. 92 10/.

Съдът е изискал служебно от Община Кюстендил справка относно обстоятелството кой е деклариран като собственик и носител на вещни права върху процесния имот, находящ се на адрес: ***********, както и копие от данъчна декларация на ответника. От представените доказателства се установява, че ответникът Л. С. няма декларирани имоти, МПС, патент, куче, както и че лицето не е декларирало туристически данък на територията на общ. Кюстендил. Представена е справка за недвижимо имущество на Д. Р. В. за дата 02.10.2025 г., от която е видно, че последната е собственик на недвижимо имущество, находящо се на адрес: кв. „Запад“, бл. 48, вх. А, ап. 23, както и че същата няма декларирани МПС и др. Издадено е удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ за Л. С., от което се констатира, че няма данни за движимо имущество и др. декларации. Същото удостоверение е издадено и за Д. В., от което е видно, че лицето е собственик на имот с адрес: ***********. Представена е и данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на република България по чл. 26 от ЗМДТ за лицето Д. Р. В.. От декларирани данни се установява, че процесният имот е придобит чрез покупка, въз основа на Нотариален акт № **, том X, д. ****/***, дата на издаване 23.10.1997 г., издаден от Е. П. – нотариус при Районен съд – Кюстендил. Посочените собственици в декларацията на имота са лицата – Д. Р. В. и Даниел Василев Велчев - л. 58-70 С последваща молба по делото са представени още: Покана за доброволно плащане № 23206/11.04.2022 г., в която се съдържа отбелязване, че същата е връчена на ответника на 19.05.2022 г. и Покана за доброволно плащане № 2009/23.06.2020 г., която също е връчена на ответника на 24.06.2020 г. – л. 82-83.

В хода на съдебното дирене, по искане на ответната страна, съдът е допуснал до разпит, при режим на призоваване свидетел – служител на ищцовото дружество, а именно Н. К.. В дадените показания от последната се установява, че същата е служител в ищцовото дружество на длъжност „инкасатор“. Свидетелката заяви, че всеки месец е посещавала адреса на процесния имот. След извършена справка при своя работодател, тя е разбрала, че апартаментът се обитава от ответника Л. С., на чието име се води партидата за вода, а самият апартамент се водел на името на нейната дъщеря Д. В.. В апартамента обитавал и синът на Д.. Свидетелката твърди, че Л. С. постоянно живее там, знае за дължимите суми за вода и не е оспорвала този факт.

Поканата за доброволно плащане /ПДП/, която К. занесла от името на ищцовото дружество, е била връчена лично на С.. Свидетелката поясни, че от 5-6 години дружеството отчита изразходваните количества вода чрез електронен таблет, при което не се изисква подпис от клиентите. Заяви още, че познава Д. В., като предходния месец именно тя й е отворила вратата за засичане на водомера, тъй като била в отпуск.

По искане на ищцовото дружество, съдът предяви на свидетеля К. покана 3 за доброволно плащане с № 23206-11/04/2022 г., обективирана в молба вх. № 12799/24.10.2025 г. /л. 82-83/. Свидетелката потвърди, че тя е връчила поканата, и идентифицира своя подпис, както и този на Л. С.. Поканата е била връчена в самото жилище, находящо се на адрес: ***********.

Свидетелката уточни, че водомерът се намира в банята на апартамента.

Същата дала указания на Л. С., че следва да започне погасяване на натрупаните суми, като плаща първо най-старите си задължения. Посочи, че е дала същите разяснения на нейния внук.

Горната фактическа обстановка се възприема на базата на приобщените по делото писмени и гласни доказателства.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

От приложеното и прието ч. гр. д. № 1584/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил се установява, че е издадена Заповед № 798/27.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжникът Л. А. С., ЕГН **********, следва да заплати на заявителя „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК 200167154, сумите: 621, 00 /шестстотин двадесет и един лева/ лева представляващи главница за абонат с партиден номер № ***********, законна лихва за забава в размер на 98, 73 /деветдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/ лева за периода 04.06.2022 г. до 18.06.2024 г., ведно със законната лихва считано от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски – 25, 00 лева внесена държавна такса и 50, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така издадената заповед за изпълнение не депозирано възражение от длъжника, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът е дал указания на кредитора, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което са допустими и подлежи на разглеждане по същество. Горното обуславя допустимостта на предявените искове.

По основателността:

Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и по 4 ч л . 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК. Съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да установи вземането си по размер и възникването на облигационно правоотношение между него и ответника, по силата на което е престирал, а за ответника е възникнало задължението за плащане, съгласно уговореното, ведно с лихва.

В тежест на ответника е да установи положителния факт на погасяване на задължението си, както и да докаже възраженията си.

Относно наличието на облигационно правоотношение, съдът намира следното:

Съгласно пар.1, ал. 1, т. 2, б. “а“ ДР на ЗРВКУ потребители са юридически лица или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребителите на ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. Тоест, страни по неформалния договор за доставка на ВиК услуги при общи условия са конкретно така посочени лица – собственици, вещни ползватели или суперфициарни собственици на присъединените обекти в сграда. В настоящия случай, съдът счита, че не бяха ангажирани доказателства, от които да е видно, че ответникът е имал качеството на собственик или вещен ползвател на процесния имот за процесния период. Този извод на съда не се променя и от представената данъчна декларация за процесния имот, доколкото по естеството си същата може да съдържа извънсъдебно признание на факт, но не представлява акт, от който да произтичат права за ответника.

Анализирайки и горецитираните показания на свидетеля К., съдът отбелязва, че макар и да са последователни и подробни, същите не следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост.

На първо място, свидетелят се намира в трудовоправни отношения с ищцовото дружество, заемайки длъжността „инкасатор“. Това обстоятелство я поставя в положение на заинтересована страна по смисъла на чл. 172 от ГПК, тъй като изходът от спора е пряко свързан с изпълнението на нейните трудови функции и отговорността й при отчитане на потребените количества вода и връчването на съответните покани за доброволно плащане.

На второ място, съдът намира, че свидетелските показания не се 5 подкрепят от неоспорими писмени доказателства по делото. От справките на Община Кюстендил по категоричен начин се установява, че ответникът Л. С. няма вещни права върху имота, нито е декларирала същия като своя собственост. При наличието на писмени доказателства за собственост на трети лица (Д. В. и Даниел Велчев), твърденията на свидетеля за фактическото обитаване на имота и титулярството на партидата остават изолирани и недостатъчни за формиране на категоричен извод за пасивната легитимация на ответника. Следва да се посочи, че дори и съдът да приеме, че ответницата обитава процесното жилище, то не следва изводът, че тя има учредени вещни права по отношение на същото.