Определение № 3142 от 16.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3142 гр. Бургас, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20252100501556 по описа за 2025 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „ТУРИСТИЧЕСКА КОМПАНИЯ 2000“ ЕООД срещу постановление от 20.06.2025 г. на ЧСИ Ивелина Божилова, с рег. № 800 на КЧСИ, за възлагане на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Китен.

Жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като наддаването не е извършено надлежно и недвижимият имот не е възложен по най-високата цена. Освен това била нарушена императивна норма от ГПК, но не се сочи коя. Жалбоподателят отрича да му е връчен препис от постановлението за възлагане, което представлявало съществено процесуално нарушение. Съдебният изпълнител бил определил неправилно началната цена, от която да започне проданта. Сочи се, че в удостоверението за данъчна оценка служител на Община Приморско е определил погрешно квадратурата на процесната сграда, като е посочила, че тя е 1845 кв. м. През 2013 г. обаче същата служителката била посочила по друг повод, че квадратурата е 2197,70 кв. м. Поддържа се, че реалната разгърната площ на процесната сграда е 2197,70 м., посочена в Таблица за определяне на идеални части, общоползвана площ и право на строеж за отделните обекти в хотел в У П И V-62, кв. 31 по плана на гр. Китен. Жалбоподателят излага, че е сигнализирал за проблема на съдебния изпълнител, но в крайна сметка оценката била извършена съгласно по-малката площ. Това довело до определяне на по-ниска цена – 1 264 151,70 лв., вместо 1 505 861,62 лв.

1

Отделно се развиват съображения, че с разпореждане от 17.01.2025 г. съдебният изпълнител е обявил публичната продан от 16.12.2024 г. до 16.01.2025 г. за нестанала, като е разпоредил да бъде уведомена взискателката Д. М., че има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се извърши нова продан. С молба от 20.01.2025 г. взискателката г-жа М. обаче не поискала нова публична продан, а да бъде насрочена „следваща трета публична продан“. Върху тази молба съдебният изпълнител написал „Във връзка с постъпилата молба да се насрочи актуализация на недвижимия имот“, но не поставила подпис, което било равнозначно на липса на произнасяне. Въпреки това съдебният изпълнител насрочил опис на процесния недвижим имот. Така публичната продан била опорочена. Иска се обжалваното постановление за възлагане да бъде отменено.

На 05.08.2025 г. жалбоподателят е подал допълнение към жалбата, в което се навежда още един довод за незаконосъобразност на постановлението за възлагане – съдебният изпълнител умишлено не е посочил правилните имена на купувача на сградите.

Взискателят М. С. М. е подал писмен отговор на жалбата, в което сочи, че споделя изцяло аргументите на жалбоподателя. Излага също, че е налице очевидна злоупотреба с право поради това, че съдебният изпълнител не е предоставил препис от подлежащ на обжалване акт – постановлението за възлагане, и е посочил невярно името на купувача на сградата. Иска се обжалваното постановление да бъде отменено.

Д. Д. Д. – купувач на публичната продан, счита, че подадените жалби са недопустими, тъй като не са подадени в законоустановения срок. По същество счита жалбите за неоснователни.

Взискателката Д. Й. М. не е подала писмен отговор на жалбата.

Длъжникът „ИНТЕР ПРЕСТИЖ“ ЕООД не е подал писмен отговор на жалбата.

В писмените мотиви, приложени към жалбата, съдебният изпълнител счита, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят е трето лице в изпълнителното производство и не може да обжалва постановлението за възлагане. На следващо място, се сочи, че жалбата е бланкетна, без да се обосновава някое от основанията по чл. 435, ал. 3 ГПК. Поддържа се, че наддаването е извършено надлежно и имуществото е възложено по найвисоката предложена цена, при спазване на всички законови изисквания.

Съдебният изпълнител смята, че жалбоподателят е уведомен за постановлението за възлагане със съобщение и не е налице съществено нарушение на процесуалните правила поради това, че не му е изпратен препис от акта. Развиват се съображения, че жалбоподателят не прави разлика между разгъната застроена площ (1845 кв. м.) и застроена площ (2197,77 кв. м.).

Според съдебния изпълнител допълнението на жалбата е недопустимо, тъй като е направено извън законовия срок. По същество се сочи за невярно и недоказано твърдението на жалбоподателя, че имената на купувача умишлено не са посочени в постановлението за възлагане.

Съдът е разгледан жалбата в открито съдебно заседание с призоваване 2 на страните.

След като се запозна с данните по делото, съдът намира следното:

Производството по изп. д. № 155/2024 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е образувано на 21.03.2024 г. по молба на Д. Й. М.. Към нея е представен изпълнителен лист от 28.01.2020 г., издаден от Апелативен съд – София по т. д. № 4989/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, по силата на който „ИНТЕР ПРЕСТИЖ“ ЕООД е осъдено да заплати на Д. Й. М. сумата от 198 747,25 лева, представляваща част от дружествения й дял в „Интер Престиж“ ЕООД към датата на прекратяване на членственото й правоотношение – 30.11.2011 г., ведно със законната лихва върху нея от 14.11.2016 г. до окончателното й изплащане.

С Решение № 368 от 23. 11.2018 г. по т. д. № 334/2017 г. на Окръжен съд – Бургас на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е приет за относително недействителен спрямо Д. Й. М. извършеният на 12.04.2013 г. от „ИНТЕР ПРЕСТИЖ“ ЕООД апорт на недвижим имот в капитала на „ ТУРИСТИЧЕСКА КОМПАНИЯ – 2000“ ЕООД, а именно хотел, съставляващ сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Китен. Решението на окръжния съд е потвърдено с Решение № 69/05.11.2021 г. по в. т. д. № 126/2021 г. на Апелативен съд – Бургас.

На 28.04.2025 г. е насрочена публичната продан на сграда с идентификатор ***, която да се проведе от 19.05.2025 до 19.06.2025 г. в канцеларията на Районен съд – Царево, при цена, определена съгласно чл. 485 ГПК, в размер на 950 400 лв. Страните са редовно уведомени и продажбата е надлежно разгласена на 12.05.2025 г.

На 20.06.2025 г. в Районен съд – Царево при отваряне на постъпилите наддавателни предложения е установено, че е постъпило само едно наддавателно предложение, подадено от Д. Д. Д.. Предложената цена е в размер 955 400 лв.

С протокол на съдебния изпълнител от 20.06.2025 г. за купувач е обявен Д. Д. Д., съгласно предложената от него цена.

Още на 20.06.2025 г. купувачът по публичната продан е доплатил указаната от съдебния изпълнител цена, с оглед на което е изготвено процесното постановление за възлагане.

Според чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Настоящият състав намира, че жалбата е недопустима, тъй като постановлението за възлагане може да се обжалва само от лицата, посочени в чл. 435, ал. 3 ГПК: от лице, внесло задатък до последния ден на проданта; от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък; от длъжника.

Жалбоподателят не попада в нито една от тези хипотези.

3

Според настоящия състав нормата на чл. 435, ал. 4 ГПК не дава право на третото лице да обжалва и постановлението за възлагане. Нормата на чл. 435, ал. 3 ГПК е специална, поради което не може кръгът на лицата, имащи право да обжалват постановлението за възлагане, да бъде разширяван. Третото лице има право на жалба само срещу насочването на изпълнението върху негови вещи, без това да включва обжалване на всяко изпълнително действие, в това число и постановлението за възлагане. Ако се приеме обратното становище, означава третото лице да има повече права в изпълнителния процес от всички участници в него взети заедно. Такова разбиране не е в унисон с ограничената възможност за обжалване действията на съдебния изпълнител по новия ГПК.

В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в: Определение № 227 т 27.06.2022 г. по в. гр. д. № 178/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, Определение № 571 от 5.11.2010 г. по в. ч. гр. д. № 457/2010 г. на Апелативен съд – Варна, Определение № 751 от 16.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 553/2015 г. на Апелативен съд – София, Определение № 295 от 02.06.2016 г. по в. ч. гр. д. № 298/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив и др.

Отделно от изложеното в случая жалбоподателят дори не излага твърдения, че е лице по смисъла на чл. 435, ал. 3 ГПК. На практика не може и да е такова, защото черпи правата си от разпореждане с недвижим имот от страна на „ИНТЕР ПРЕСТИЖ“ ЕООД, което е прието за относително недействително по отношение на взискателя и в тези отношения (между страните по воденото съдебно производство с правно основание чл. 135, ал. 2 ЗЗД) процесният недвижим имот не е собственост на жалбоподателя по делото.

Във връзка с доводите на жалбоподателя, изложени в негови писмени становища след даване ход на делото, че съставът е незаконен поради това, че първоначалният съдия-докладчик Албена Янчева Зъбова-Кочовска е заменена „ръчно“ от съдия Тихомир Руменов Рачев, следва да се отбележи, че замяната е извършена с протокол от 01.10.2025 г. на основание посочена в него Заповед № 1136 от 26.09.2025 г. на председателя на Окръжен съд – Бургас. С тази заповед, предвид командироването на съдия Зъбова-Кочовска в Апелативен съд – Бургас, е заповядано всички дела на неин доклад да бъдат преразпределени на новия член на състава, в който е участвала, а именно на съдия Тихомир Руменов Рачев, чиято командировка в Районен съд – Айтос е прекратена по същото време. Преразпределението е извършено на основание чл. 18, ал. 4 от Вътрешните правила за случайно разпределение на делата, приети от Общото събрание на съдиите в Окръжен съд – Бургас. Поради това съставът по настоящото дело не е незаконен.

По доводите на жалбоподателя, че настоящият състав е предубеден, тъй като се е произнасял по други дела между същите страни във връзка с изпълнителното дело, съставът е отказал да се отведе, тъй като е сметнал, че предварително не е изразил становище по въпросите, които касаят конкретния предмет на настоящото дело.

В заключение, настоящият състав намира, че жалбата срещу постановлението за възлагане следва да бъде оставена без разглеждане, а делото да бъде прекратено.

4

По разноските:

Д. Д. Д. е поискал да му бъдат заплатени деловодните разноски, сторени в настоящото производство, в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно. Макар че изпълнителното дело наистина е обемно, от правна гледна точка подлежащите на разглеждане въпроси в настоящото производство не се характеризират с особена сложност.

Ето защо адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 400 лв.

Воден от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от

„ТУРИСТИЧЕСКА КОМПАНИЯ 2000“ ЕООД, с ЕИК 202386556, допълнена на 05.08.2025 г., срещу постановление от 20.06.2025 г. на ЧСИ Ивелина Божилова, с рег. № 800 на КЧСИ, за възлагане на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Китен.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 1556/2025 г. на Окръжен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „ТУРИСТИЧЕСКА КОМПАНИЯ 2000“ ЕООД, с ЕИК

202386556, да заплати на Д. Д. Д., с ЕГН **********, сумата от 400 лв. – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________