Решение № 4695 от 27.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4695 гр. Пловдив, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330103337 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „НД Мениджмънт“ ООД против Д. Д. С., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 670,27 лв. - просрочена главница по Договор за потребителски кредит № ....../05.10.2022г.; 29,73 лв. - просрочена договорна лихва по същия договор; и 97,61 лв. - лихва за забава по същия договор, дължима за периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост по договора - 29.12.2022 г., до датата на завеждане на иска 22.02.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата на главницата за периода от датата на завеждане на иска до окончателното изпълнение на паричното задължение.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № ....../05.10.2022 г., към който се прилага общи условия, като кредитодателят отпуснал сума в размер на 1 129,84 лв. на ответницата и я предал в брой с разписка от 05.10.2022 г. Сочи се, че страните уговорили договорна лихва във фиксиран размер на 70.16 лв. за целия период на издължаване и краен срок на договора – 22.03.2023 г. Навеждат се твърдения, че ответницата е заплатила 500 лв. по кредита, които представлявали първите 10 вноски по кредита. Твърди се, че на 29.12.2022 г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради просрочие на две последователни вноски, като се твърди, че ответникът не следва да бъде уведомяван за предсрочната изискуемост. Претендира се законна лихва за забава от датата на твърдяната предсрочна изискуемост.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на 1 исковата молба, макар че исковата молба е надлежно връчена на ответницата чрез нейния работодател.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно твърденията на ищеца за сключения между страните договор се прави извод, че ответникът е потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК и тази подсъдност не е изборна, а задължителна, поради което компетентен се явява настоящият съд, тъй като настоящият адрес на ответника съгласно служебна справка е в съдебния район на РС – Пловдив.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване три осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 във връзка с чл.

86 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е разпределил с доклада по делото, че в тежест на ищеца по исковете е да докаже, че е сключен договор за потребителски кредит и условията за издължаване на главницата, нейния размер и падеж, реално предаване на заемните средства на ответника, уговорка за договорна лихва – нейния размер и падеж, период и размер на мораторната лихва, а в тежест на ответника – че е заплатил търсената сума.

Не са налице факти и обстоятелства, които да бъдат отделени като безспорни между страните.

По фактите:

Доказано е по делото, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ....../05.10.2022 г. Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в заем сума в размер на 1 129,84 лв., която е получена от последния съгласно чл. 1 от договора, който има характер на разписка. В договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 40,60% или 70,16 лв., а ГПР е посочен като „максимален размер до 50%“. Цялата сума за плащане по кредита възлиза на 1 200 лв. Настъпил е крайният падеж на задълженията на 22.03.2023 г., като задълженията не са изцяло погасени. Ответникът е платил общо 500 лв. по кредита.

По правото:

Макар и да не е подаден отговор на исковата молба, съдът е задължен да прилага задължителната тълкувателна практика на върховния съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК „съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства“. Съгласно мотивите на решението „при липса на правоизключващи възражения от ответника, съдът не е обвързан да зачете правните последици на правната сделка – потребителският договор. Съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно, като следи дали договорът противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави . Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Когато, 2 без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл. 235 ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти“.

Констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Съдът намира, че в договора не е посочен реален размер на ГПР. Посоченият в договора ГПР като „максимален размер до 50%“ не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. На следващо място, никъде в договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това, че ГПР не е реално посочен, произтича пряко от договора за потребителски кредит и се установява от разпоредбата на чл. 1, втората т. 5 на стр. 2 от договора, съгласно която ГПР по кредита е в максимален размер до 50%. ГПР следва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Липсата на описани допускания за изчисляване на ГПР в договора също се констатира пряко от договора, като препятства потенциалния кредитополучател да прецени информирано дали да сключи договора за кредит при определените условия и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за средния потребител начин

Поради неспазване изискванията за посочване на ГПР в договора за потребителски кредит, същият е недействителен на основание чл. 22 във връзка с нарушението на императивната правна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

По основателността на исковете:

На основание чл. 23 от ЗПК, ако договорът за потребителски кредит е недействителен, подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита. Не се дължи и лихвата за забава, уговорена в договора. В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22. Ето защо вземанията за 29,73 лв. - просрочена договорна лихва по договора, и 97,61 лв. - лихва за забава по същия договор, дължима за периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост по договора 29.12.2022 г., до датата на завеждане на иска 22.02.2024 г., не следва да се присъждат, а искът да бъде отхвърлен за тях.

Съгласно Решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело C-520/21, при недействителност на потребителския договор кредиторът няма право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита и законната лихва за забава от поканата за плащане. Ето защо вземането за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, следва да се присъди.

Допустимо е съдът да присъди чистата стойност на кредита по реда на чл. 23 от ЗПК. По делото е установено, че ищецът е предоставил в заем на 3 ответника сума в размер на 1 129,84 лв. за главница, от която се претендира вземане в размер на 670,27 лв. Потребителят е заплатил на кредитодателя 500 лв., които следва да се отнесат към главницата във връзка с процесния договор за паричен заем предвид недействителността на договора за кредит . Поради изложеното исковата претенция за заплащане на главницата следва да бъде уважена в размер на 629,84 лв., за да не се допусне отклонение от правилото за недопускане на неоснователно обогатяване, а за горницата над уважения размер до пълния размер на претенцията 670,27 лв. същата следва да се отхвърли като неоснователна – погасена чрез плащане.

По разноските:

Ищецът е направил разноски в размер на 150 лв. за държавна такса за исковото производство и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., за което са представени доказателства за плащане по банков път (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК). При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно има право на разноски за 513,28 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес в ........................, да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 200267101, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап.

71 по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 629,84 лв., представляваща чиста стойност на кредита ( главница) по Договор за потребителски кредит № ....../05.10.2022 г., сключен между страните, дължима на основание чл. 23 от ЗПК, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда на 22.02.2024 г., до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 86 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: за горницата над присъдения размер 629,84 лв. до пълния предявен размер от 670,27 лв. за главница; 29,73 лв. - просрочена договорна лихва по същия договор; и 97,61 лв. - лихва за забава по същия договор, дължима за периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост по договора – 29.12.2022 г., до датата на завеждане на иска 22.02.2024 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. Д. С., ЕГН **********, да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 200267101 сумата в размер на 513,28 лв. – сторени разноски в производството, съразмерно на уважената част от исковете.

Банкова сметка, по която може да бъдат заплатени задълженията на ответника: .........................

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4