Решение № 666 от 17.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - М.а при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - М.а Гражданско дело № 20245330104900 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба Х. Н. срещу „Фератум България“ ЕООД.

Твърди се, че е сключен договор за потребителски кредит от 23.06.2022 г. за сумата от 6000 лв. Уговорено било кредитът да се обезпечава с поръчителство.

Договорът бил недействителен, не била спазена предвидената от закона форма, била нарушена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, бил посочен грешен ГПР. Моли съда да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит като противоречащ на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и нормата на чл. 19 ЗПК. При условия на евентуалност моли да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 5 от договора, тъй като същата била неравноправна и нарушаваща редица разпоредби от ЗПК. Моли съдът да осъди ответника да плати на ищец сумата от 5,00 лв. частичен иск от 5940 лв., платени без основание по договора за потребителски кредит. Впоследствие искът е бил увеличен на сумата в размер на 5671,93 лв., сбор от следните суми: 280 лв. плащания съгласно Тарифа и Общи условия и 5391,93 лв. - възнаграждение за поръчителство. Уточнява се, че увеличеният размер вече не е частичен.

Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита твърденията на ищеца за неоснователни. Поръчителството не било условие за сключване на договора, имало възможност да се посочи поръчител, избран от потребителя. Клаузата на чл. 5 била индивидуално уговорена. Договорът за гаранция бил отделно правоотношение. Ищецът сам избрал обезпечение чрез Фератум Банк. Исковата молба била бланкетна, не бил нарушен чл. 19, ал. 4 1

ЗПК. Предоставена била цялата нужна информация, като потребителят бил уведомен за задължението преди сключването на договора, като възнаграждението за гаранта не следвало да се включва в ГПР. Моли да се отхвърли искът, претендира разноски.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са алтернативни искове с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК относно договора, както и евентуален иск с правно основание чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10, чл. 10а и чл. 19 ЗПК относно клаузата на чл. 5 от договора.

Предявен е кумулативно и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

За основателността на иска по чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК следва да са реализирани следните юридически факти – сключване на договор за потребителски кредит между страните и такива негови пороци, които водят до недействителността му и по-конкретно - нарушаване изискванията за посочване в договора на ГПР.

Страните не спорят по сключването на договора за предоставяне на потребителски кредит и договора за гаранция. Установява се от признанията на ответника в отговора на исковата молба и включеното в отговора извлечение от страницата на „Фратум България” ЕООД, че при кандидатстване за кредит на електронната страница на ответника има стъпка за избор на гарант с опции – личен гарант/поръчител и гаранция от „Фератум Банк”. В пояснение е записано, че гарантът е фирма-партньор на ответника.

При избор на гаранция от „Фератум Банк” на електронната страница на ответника се показва кредитен калкулатор, който показва дължими суми от потребителя, озаглавени „месечни вноски по гаранция от „Фератум Банк”. В т.5 от договора за потребителски кредит е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство от „Фераум Банк, както и че потребителят потвърждава, че е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител. Като безспорен по делото е отделен фактът, че в ГПР не е включено възнаграждението за гаранта. Това се установява и от заключението на вещото лице по ССЕ, което съдът кредитира като мотивирано изготвено.

Въз основа на изложените факти, съдът счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, тъй като в него не е посочен действително приложимият между страните ГПР. За да направи този извод съдът има следните съображения.

След като „Фератум банк“ е предложено като гарант именно от заемодателя и при сключване на самия договор за кредит се предлага опция за избор на този гарант, който е партньор на кредитора, и за който е предвидено изрично на сайта на ответника какви месечни вноски следва да се платят, съдът счита, че сумата към това дружество съставлява разход по кредита. Следва да се има предвид, че договорът за кредит и за гаранция се сключват от разстояние, чрез 2 електронната страница на заемодателя, дружеството-гарант е чуждестранно юридическо лице, при избор като обезпечение на дружество-гарант, а не на физическо лице поръчител, за потребителя няма друга опция, освен предложения от ответника гарант. Дружеството – гарант създава приоритет при кредитиране, доколкото физическото лице подлежи на последващо одобрение, а дружеството-гарант е предложено от самия кредитор, което предпоставя неговото одобрение. Тези обстоятелства, тълкувани в съвкупност, водят до извода, че предоставянето на гаранция от „Фератум банк“ е допълнителна услуга по договора за потребителски кредит, предлагана и организирана от самия ответник, със свързано с него лице, посочено като партньор. Въз основа на всичко изложено, възнаграждението по договора за гаранция съставлява разход, свързан с потребителския кредит, и следва да се включва в информацията в договора за потребителски кредит, касаеща ГПР. В противен случай биха се нарушили правата на потребителя да разбере какъв е процентът на оскъпяване на кредита, за разлика от кредит от други кредитори, които дават възможност за избор кое юридическо лице да предостави гаранция по договора като обезпечение.

Съдът счита, че изискването за посочване на ГПР в договора за потребителски кредит не е формално, а следва да е посочен действително приложимият между страните ГПР. Целта на тази норма е да гарантира правата на потребителя да сравни най-изгодните условия за кредитиране, като в противен случай всеки произволно посочен ГПР би изпълнил изискванията на закона. Поради нарушаване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит се явява недействителен. Искът следва да се уважи на това основание и да не се разглеждат останалите основания за нищожност на договора и неговите клаузи.

За основателността на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД следва да е платена сумата от 5671,93 лв. от ищеца на ответника и за това да липсва правно основание. От заключението на ССЕ, подкрепено от справка на плащанията, представена от самия ответник, се установява, че тази сума е платена, както следва: 230 лв. – плащания съгласно Тарифата и Общите условия, както и 30 лв. – такса за предсрочно погасяване на кредита, както и сумата от 5391,93 лв. – възнаграждението за поръчителство, което съгласно заключението на ССЕ е платено на ответника и няма данни да е предадено на дружеството – гарант. На основание чл.23 от ЗПК платените по договора за потребителски кредит суми, извън чистата стойност на кредита, са недължими и подлежат на връщане. Това се отнася и за възнаграждението за поръчителство по следните съображения. Договорът за кредит е недействителен, а договорът за гаранция не е породил действие, тъй като обезпечава нищожен дълг на основание чл.138, ал.2 от ЗЗД.

Ответникът по своя инициатива е прихванал така изпълнението, като е отнесъл сумата от 5391,93 лв. към възнаграждението по договора за гаранция, без да е страна по него, както сам сочи. Тези действия на ответника са още един довод, че възнаграждението за гаранция е съставлявало разход по 3 кредита за предоставяне на допълнителна услуга. В договора за кредит и общите условия липсва уговорка, с която ищцата изрично да натовари ответника да събира тази сума и да я предаде на дружеството-поръчител. В Общите условия към договора в т.16.2 е уредена хипотеза, според която ако ответникът получи плащане от кредитополучателя, което не е предназначено за него, има право, ако идентифицира за кого е предназначено, да го преведе директно на получателя, като уведоми за това кредитополучателя.

Последният дава изричното си съгласие за тези действия на ответника и дори се задължава да плати всички разходи, възникнали във връзка с погрешно полученото плащане и превеждането му на получателя. Тази клауза от общите условия е обща и третира погрешно постъпили плащания, а не конкретно плащане на възнаграждението за гаранция.

Поради недействителността на договора за кредит, тази уговорка от общите условия също не поражда действие. Ето защо, сумата от 5391,93 лв. е получена от ответника без ищецът да го е натоварил изрично да я предаде на дружеството-гарант и без за тази сума да може да се приложи общата клауза за погрешно постъпило плащане в общите условия, поради недействителността на договора като цяло. Ето защо тази сума е получена от ответника без основание и същият няма право да я предава на дружествотогарант, поради липса на действителна уговорка между страните в този смисъл или въз основа на закона. Няма право и да задържи тази сума, поради факта, че и двата оспорени договора не са породили действие. Единствената възможност за действие на ответника при получаване на сума без основание е да я върне на лицето, от което е постъпила – на ищцата.

Разпореждането с тази сума от ответника чрез предаването й на дружеството-гарант е без правно значение, доколкото ответникът няма такива права. Отделно от това не се и доказва сумата да е предадена на „Фератум банк“. Ето защо тази сума, получена от ответника при начална липса на основание, също подлежи на връщане на ищеца, заедно с другите недължимо платени суми по договора за кредит. Общата сума, подлежаща на връщане, в размер на 5671,93 лв., следва да се присъди заедно със законната лихва от исковата молба.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Следва да се присъдят, както са поискани и доказани, с оглед липсата на възражение за прекомерност на хонорара, с изключение на разноските в размер на 30 лв. за съдебни удостоверения, доколкото доказателства в тази връзка не се представиха и ищецът не поддържаше това си искане. Така в полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски: 552,16 лв. за държавна такса, 250 лв. за експертиза и 2400 лв. за адвокатски хонорар с ДДС.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фератум

България“ ЕООД, ЕИК:200599406, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.9, офис 20, по предявения от Х. А. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че Договор № ***/23.06.2022г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между тях, е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване на годишния процент на разходите по кредита в потребителския договор.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, с адрес: гр.

София, ж.к. „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.9, офис 20, да плати на Х. А. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, по предявения от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 5671,93 лв., платена от Х. Н. по недействителния Договор № ***/23.06.2022г. за предоставяне на потребителски кредит и получена от „Фератум България“ ЕООД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.03.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, да плати на Х. А. Н., ЕГН: **********, разноските в производството, както следва: 552,16 лв. за държавна такса, 250 лв. за експертиза и 2400 лв. за адвокатски хонорар с ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.