Присъда № 42 от 03.06.2026, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 532/2026 г.

МОТИВИ:

Обвинението против подс. Г. С. Г. от гр. Плевен е за престъпление по чл.210 ал.1 т.4 във вр. с чл.209 ал.1 от НК, за това, че на 20.04.2024 г. в гр. П. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Й. Г. Р. от гр.

П., че е собственик на апартамент в к.к. „С.б.“, който може да й отдаде под наем за периода от 20.05.2024 г. до 01.09.2024 г. срещу заплащане на наемна цена и до 23.04.2024 г. е поддържал заблуждение у Й. Г. Р., че може да наеме апартамента заедно с познато на Г. лице, с което да си поделят наема и с това на 23.04.2024 г. е причинил на Й. Г. Р. имотна вреда в размер на 1500 лева, като измамата е извършена повторно и случаят е немаловажен.

Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- П. поддържа повдигнатото обвинение, като предлага съдът да наложи наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, след приложение на редукцията по чл.58а ал.1 от НК- намаляване с 1/3, като постанови изтърпяването му при общ режим.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебно назначения защитник, като се признава за виновен по предявеното му обвинение, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти.

Лично и чрез защитника си моли съда за определяне на справедливо наказание.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Подсъдимият Г. е осъждан няколко пъти с влезли в сила присъди за извършени измами. По тези осъждания с влязъл в сила съдебен акт на 04.04.2024 г. му е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Въпреки осъждането си, подс. Г. решил отново по бърз и лесен начин да се сдобие с финансови средства, като извърши измама.

През месец април 2024 г., постр. Й. Р. от гр. П. си намерила сезонна работа за лятото в курортен комплекс „С.б.“. Тъй като трябвало да устрои живеенето си там, на 20.04.2024 г. тя публикувала обяви в групи в социалната мрежа „Фейсбук“, в които посочила, че си търси апартамент под наем в курорта за периода от 20.05.2024 г. до 01.09.2024 г. Подс. Г. видял една от обявите и още на 20.04.2024 г., от личния си профил „Г. Г.“, изпратил съобщение на постр. Р. в приложението „месинджър“. В него прекачил снимка, изобразяваща стая в апартамент с текст под снимката „до Джани“.

1

Подсъдимият не притежавал апартамент в к.к. „С.б.“, но решил да въведе в заблуждение постр. Р., че ще й отдаде такъв под наем.

След като видяла съобщението, пострадалата попитала за размера на наема. Подсъдимият й отговорил, че е в размер на 850 лева. Постр. Р. преценила, че този наем е висок за нея и написала на Г., че ако не намери апартамент на по-добра цена, ще му пише до няколко дни.

Малко по-късно същия ден, подсъдимият попитал Р. в съобщение за телефонния й номер, за да разговарят. И след като тям му го предоставила, той веднага й се обадил. В проведения разговор подс. Г. казал на пострадалата, че имал позната, която също проявявала интерес към апартамента, но и за нея наемът бил висок. Предложил на постр. Р. двете заедно да наемат апартамента и да си поделят наема. В течение на разговора, подсъдимият заявил, че апартаментът бил негова собственост и се намирал до ресторант „Джани“, без да посочва точния адрес. Казал й също, че имал и друг апартамент в к.к.

„С.б.“, но в по-краен квартал, който бил за лично ползване и не го отдавал под наем, защото през лятото пребивавал в него.

Съобщените от подс. Г. обстоятелства на постр. Р. не отговаряли на действителното положение. Той ги заявил с цел да поддържа създаденото заблуждение у нея, че разполага с апартамент, който може да й отдаде под наем и по този начин да я мотивира да му предаде конкретна парични сума, която имал намерение да употреби за свои нужди.

На следващия ден, 21.04.2024 г., постр. Р. чрез съобщение в приложението „месинджър“ до подс. Г. поискала да й даде данните на момичето, с което й предлагал да ползват заедно апартамента, както и профила й във „фейсбук“, за да се свърже с нея и да се запознаят.

Подсъдимият обяснил, че контактувал с бащата на момичето, с когото били приятели, и щял да поиска от него профила й във фейсбук. Малко по-късно постр. Р. му написала съобщение, че приема офертата за наем на апартамента съвместно с неговата позната, като споделила, че единственото й притеснение било момичето да се откаже по средата на сезона и да се наложи да поеме целият наем. Подс. Г. я уверил, че бащата на момичето щял да плати сумата за целия сезон. След известно време той написал съобщение на пострадалата, в което посочил, че парите за наема на апартамента вече са му преведени от бащата на момичето. Нищо от заявеното от него обаче не било вярно и всички тези обстоятелства подс. Г. съобщавал на пострадалата за да поддържа у нея създаденото заблуждение, за да я мотивира да извърши имуществено разпореждане в негова полза.

На 23.04.2024 г. сутринта, постр. Р. изпратила съобщение на подс. Г., с искане да й изпрати телефонен номер на момичето, за да се запознаят, след като ще живеят заедно. Той й обещал, че ще го вземе от бащата на момичето.

По-късно същия ден, постр. Р. провела телефонен разговор с подсъдимия, в който му казала, че преди да му преведе сумата за наема на апартамента, трябва да й даде телефона на момичето, адреса на апартамента, както и 2 договор за наем. Казала му също, че иска ключ за апартамента, за да отиде на оглед преди да се настани. За да поддържа създаденото у пострадалата заблуждение, подс. Г. й изпратил снимка на документ за постъпила сума по сметка на баща му С. Г., която снимка почти веднага изтрил. Това обстоятелство учудило Р. и тя веднага се обадила на подс. Г. като го попитала защо парите са по сметката на баща му. Той й отговорил, че било с цел да не плаща данък печалба. След това й изпратил договор за капаро № 2356/23.04.2024 г., в който се съдържали личните му данни, а също така била посочена сумата от 1 500 лева, която представлявала наем за апартамента за периода от 20.05.2024 г. до 01.09.20204 г. Уговорката била пострадалата да му изпрати сумата чрез „Изипей“.

Същият ден, на 23.04.2024 г. след като била убедена от подсъдимия, че парите които ще преведе са за да наеме апартамент в курортен комплекс „С.б.“, постр. Р. посетила офис на „Изипей“ в гр. П. и превела на името на подсъдимия Г. сумата от 1 500 лева, за което била изготвена Разписка № 0100021860966337/23.04.2024 г., в която като основание за превода тя посочила „договор 2356“. С разписка № 0700021861418308/23.04.2024 г. подсъдимият получил парите, преведени от пострадалата и не предприел никакви действия, за да изпълни задълженията си по договора за наем, тъй като изначално нямал такова намерение, защото не притежавал апартамент в к.к. „С.б.“. Двамата провели среща в гр. С., след което посетили и гр. П., като през цялото време подсъдимият поддържал убеждение у Р., че ще й предостави апартамента. След това, продължил да й се обажда по телефона и да я разпитва за предстоящата й работа. В един момент дори и предложил да живеят заедно, но тя отказала.

След като подсъдимият не осигурил обещания апартамент за ползване под наем на пострадалата, тя провела с него няколко разговора, в които поискала да й върне платената от нея парична сума. Подс. Г. всеки път обещавал, че ще й възстанови получените пари, но това така и не се случило.

Тогава пострадалата разбрала, че е била измамен и подала жалба в РП- П..

По случая била извършена проверка, данните от която послужили за образуване на настоящето наказателно производство.

В хода на разследване по ДП била назначена почеркова експертиза, от заключението на която ,ценено от съда като обективно и обосновано, се установява, че ръкописният текст в Разписка на Изипей с № 0700021861418308 от 23.04.2024 г. за графа „клиент“ е изписан от подс. Г. С.

Г..

В хода на разследването при извършеното разпознаване на лица, постр.

Й. Р. разпознала и посочила подс. Г. Г. като лицето, което й е обещало да и предостави апартамент под наем в к.к. „С.б.“ за периода от 20.05.2024 г. до 01.09.2024 г. и на когото е превела сумата от 1 500 лева за наема.

Гореизложената фактическа обстановка

3 се установява от самопризнанието на подс. Г. за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата от досъдебната фаза на процеса, Й. Г. Р., М. Г. Р. и Т. Л. Р., както и от приложените писмени доказателства и доказателствени средства- снимки на разпечатка от кореспонденция във Вайбър, както и заключението на почерковата експертиза, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.

Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са абсолютно непротиворечиви и взаимно се допълват, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Всичко изложено до тук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на престъплението в лицето на подсъдимия и за неговата виновност.

При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с поведението си подс. Г. С. Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението измама по смисъла на чл.210 ал.1 т.4 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, като на 20.04.2024г. в гр. П. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Й. Г. Р. от гр. П., че е собственик на апартамент в к.к. С.б., който може да й отдаде под наем за периода от 20.05.2024г. до 01.09.2024г. срещу заплащане на наемна цена и до 23.04.2024г. е поддържал заблуждение у Й. Г. Р., че може да наеме апартамента заедно с познато на Г. лице, с което да си поделят наема, и с това на 23.04.2024г. е причинил на Й. Г. Р. имотна вреда в размер на 1500 лева, като измамата е извършена повторно и случаят е немаловажен.

В случая подс. Г. е извършил измамата при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, т.к. е извършил настоящето деяние след като е бил осъден с влезли в сила присъди за други такива престъпления, а именно:

- С влязла в сила на 23.05.2022 г. присъда- споразумение по НОХД № 2308/2021 г. по описа на PC- Плевен, за извършено на 28.02.2021 г. престъпление по чл.209 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години;

- С влязла в сила на 30.11.2022 г. присъда по НОХД № 1318/2022 г. на PCПлевен за извършено на 29.12.2020 г. престъпление по чл.209 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 години;

- По НОХД № 761/2022 г. на PC- Дупница, с влязла в сила на 19.06.2023 г. присъда, с която за извършено на 03.07.2021 г. престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК му е наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 години;

- По НОХД № 1117/2023 г. на PC- Плевен, с влязла в сила на 22.11.2023 г. присъда- споразумение, с която за извършено на 12.05.2021 г.престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, му е наложено наказание 6 месеца 4 лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 години;

Впоследствие с определение № 1228/12.12.2023 г. по ЧНД № 2508/23 г. на РС- Плевен, влязло в сила на 04.04.2024 г., на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 НК, на подс. Г. е било определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания по НОХД № 2308/2021 г., НОХД № 1318/2022 г., НОХД № 1117/2023 г. и трите на PC- Плевен и по НОХД № 761/2022 г. на PC- Дупница, а именно 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години.

Именно в изпитателния срок на това осъждане и преди да е изтекъл 5годишният срок по чл.30 ал.1 от НК (който не е започнал да тече, тъй като наказанието по това осъждане не е било изтърпяно), подс. Г. е извършил настоящето деяние, поради което същото се явява осъществено в условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК, тъй като е извършил настоящето престъпление след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.