Решение № 12946 от 30.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12946 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110139535 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника И. Н. Й., ЕГН: ********** за следните суми: сумата 500,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № OL00110155 от 08.11.2024г., сумата 18,06 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 24.12.2024г. до 02.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2025г. до окончателно изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 19426/2025г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „Кредито“ ООД твърди, че между страните е сключен Индивидуален договор за паричен заем № OL00110155 от 08.11.2024г., при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП с падеж 23.12.2024г., по силата на който е предоставил сума в размер на 500,00 лв. Сочи, че след регистрация на потребителя в платформата на „Кредито“ ООД, е изпратен мейл на посочената електронна поща, съдържащ целия договор и преддоговорната информация. Потребителя изразява съгласие, чрез отваряне на хиперлинк, в който въвежда имейл/потребителско име, парола и попълване на цифрите от получения от ответника СМС, имащ силата на саморъчен подпис. Поддържа, че срокът на договора за кредит е изтекъл, както и че към дата на предявяване на иска ответникът дължи горепосочените суми, доколкото не е извършвал никакви плащания.

При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски по заповедното и исковото производство.

Ответникът И. Н. Й. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Заявява, че личните му данни са били обект на престъпно посегателство от трето лице, във връзка с което е образувано досъдебно производство. Оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца, доколкото няма валидно сключен договор. Евентуално твърди, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 и 3 ЗЗД - поради липса на форма и липса на съгласие. Счита, че са нарушени и изискванията на чл.11, 1 т.10 ЗПК по отношение начина на формиране на ГПР, доколкото същият следва да обхваща и „такса за експресно разглеждане“. Позовава се на нищожност на посочената такса на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК вр чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради заобикаляне на закона.

Сочи, че процесният договор за кредит е недействителен и поради нарушаване разпоредбата на чл. 22 ЗПК, т.к. е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 ЗПК. Оспорва представените към исковата молба доказателства – в т.ч. разписка за извършено плащане, справка за банкови и платежни сметки, справка по индивидуален кредит № OL00110155. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

С оглед твърденията на страните, релевирани в производството, съдът приема, че е сезиран с установителни искове с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договора за потребителски кредит, сключен от разстояние, на ответницата е била предоставена сума в претендирания размер, че същият е усвоен от ответницата и за последната е възникнало задължение за връщане на претендираната сума, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, дължимостта и размера на лихва за забава.

При установяване на твърденията на ищеца, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на претендираното вземане. В тежест на ответника е да докаже и фактите, които погасяват, изключват или унищожават отговорността /протИ.речие на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане с добрите нрави, със закона, както и че наличието на същата заобикаля императивни разпоредби/ като съобрази, че в случая не се претендира такса за експресно разглеждане на кредита.

В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

В настоящия случай по делото е представен индивидуален договор за потребителски кредит № OL00110155/08.11.2024г., погасителен план, стандартен европейски формуляр и ОУ към договора за потребителски кредит. Първата предпоставка за уважаване на претенцията е наличието на валидно облигационно отношение между ответника и ищеца, по което кредитодателят е изпълнил задълженията си.

От представените към отговора на исковата молба писмо от СРП по пр. пр. № 9509/2025г., сведение и заявление от И. Н. Й. от 30.12.2024г. се установява, че ответникът Й. е подал жалба във връзка с която било образувано досъдебно производство по пр.пр. № 15685/2025г. по описа на СРП за престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това че на различни дати през месец ноември 2024г. при условията на продължавано престъпление, деецът възбудил заблуждение в служители на различни кредитни институции, в т.ч. „Кредито“ ООД, че е лицето И. Н. Й. и сключил договори за кредит, представяйки се за ответника. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът при преценката си по реда на чл. 202 ГПК кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че платежна сметка с IBAN BG92PATC40021139491216, посочена в процесния договор за потребителски кредит № OL00110155/08.11.2024г., по която се твърди да е преведена процесната сума за главница, е създадена на 06.11.2024г. електронно, непосредствено след регистрация на потребителя в електронен портфейл „Pay by Vivacom”. Отразено в също, че си клиентът е предоставил e-mail: [email protected] и тел.: + 359892780590, след 2 което се извършва верификация, посредством програма за верификация, предоставяйки документ за самоличност – лична карта (лице и гръб) и селфи/автопортретна снимка, след което автоматично се проверява валидността на посочените документи. В допълнение е отразено, че акаунт с платежна сметка с IBAN BG92PATC40021139491216 при банка „Пейнетикс“ АД, е създаден на 06.11.2024 г. в 07:26 часа от IP адрес 212.39.89.110. По отношение процесът на кандидатстване и подписване на договора вещото лице сочи, че апликацията е подадена в 10:54:09 часа и е потвърдена с SMS код 3538, изпратен на телефонен номер ***.

Експертът уточнява, че договорът е подписан онлайн в 10:54:39 часа, след въвеждане на потребителско име, парола и SMS кода от IP 149.62.207.82. След подписването сумата по договора е преведена по IBAN BG92PATC40021139491216 в „Пейнетикс“ АД.

От изисканата по делото информация от трето за спора лице – „Йеттел България“ ЕАД се установява, че по данни на оператора мобилен номер: + 359892780590, от който съобразно заключението на СТЕ е извършено потвърждаване на електронните операции, е собственост на Стоянка Бойкова И.а.

Във връзка с отправено запитване до мобилните оператори по реда на чл. 186 ГПК се извежда също, че към дата 06.11.2024г., IP адрес 149.62.207.82, от който са извършени действията по онлайн кандидатстване и подписване на процесния договор за паричен заем и IP адрес 212.39.89.11, посредством който е открита банковата сметка, по която е извършен преводът на паричната сума, са били част от мрежовото пространство на „Йеттел България“ ЕАД и „Виваком България“ЕАД, но не може да бъде предоставена информация за конкретния потребител използвал съответния IP адрес.

От съвкупната преценка на целия доказателствен материал, събран по делото съдът не може да достигне до еднозначен правен извод, че ответникът И. Н. Й. е сключил и усвоил сумата по процесния договор за потребителски кредит № OL00110155/08.11.2024г. Относно подписването на процесния договор са налице индиции, че същият не е подписан от ответника, доколкото последният е подал жалба за извършена измама с негов документ за самоличност и сключени договори за кредит и по жалбата е образувано досъдебно производство. На следващо място по делото се установи, че телефонният номер, от който е извършвана верификацията не е собственост на ответника, както и IP адресът, посредством който е достъпвано в системата на кредитодателя не може да се свържи с ответника по делото. Доколкото договора за заем е реален договор сключването му става с предаване на сумата. По настоящото дело не бе установено еднозначно, че електронно създадената платежна сметка IBAN BG92PATC40021139491216, по която е преведена отпуснатата по кредита сума, посредством акаунт с IP адрес 212.39.89.11, е действително използван от ответника Й.. Предвид гореизложеното, съдът достига до правен извод, че ищецът не доказа наличието на първата предпоставка – сключен между страните договор за потребителски кредит № OL00110155/08.11.2024г., поради което исковете следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.

По разноските:

С оглед неоснователността на предявените искове ищецът няма право на разноски по делото.

Ответникът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза. В негова полза и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да с присъди сумата от общо 690,25 евро, представляваща разноски за осъществено процесуално представителство по исковото производство, по заповедното производство по ч.гр.д. № 19426/2025г. по описа на СРС, 81 с-в, както и 3 депозит за съдебно-техническа експертиза.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530 срещу И. Н. Й., ЕГН: **********, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 500,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № OL00110155 от 08.11.2024г., както и сумата 18,06 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 24.12.2024г. до 02.04.2025г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 19426/2025г. по описа на СРС, 81 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. Й., ЕГН: **********, сумата 690,25 евро – сторени разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4