Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4481 от 03.11.2017, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 6097/2017
Вид
Решение № 4481
Подписан
03.11.2017
В сила
21.12.2018
Състав
ДАНИЕЛА ДУШКОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • § 1, т. 5 · Закон за закрила на детето
  • чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
  • чл.128 · Семеен кодекс
  • чл.128 ал.1 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

…/3.11.2017 г., гр.Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14 състав в открито съдебно заседание на 03.10.2017 г., в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6097 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с пр.осн.чл.128 СК на Е. К. Н. с

ЕГН **********, с адрес *** срещу В.Д.Н. ЕГН ********** адрес *** и М.Р.П. ЕГН ********** адрес *** с искане съдът да постанови решение с което на ищцата се определи режим на лични отношения с нейната внучка Н. М. П., с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Варна, както следва: всяка втора седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17 часа в неделя с приспиване в дома й, на рождения й ден 17.12. от 17.00 часа до 07.30 часа на 18.12. ако е работен ден, а ако е почивен ден до 17.00 часа на 18.12., през Коледната ваканция от 10.00 часа на 27.12. до 18.00 часа на 28.12. и през лятната ваканция на детето от 10.00 ч. на 10.07. до 18.00 ч. на 20.07. Ищцата моли за уважаване на молбата и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за производството.

Ищцата основават исковата си претенция на следните фактически твърдения от които черпи права в производството:

Излага, че е баба по майчина линия на детето Н. М. П. с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Варна от съжителството на дъщеря й В.Н. и ответникът М.П.. С времето отношенията между родителите на детето се влошили и същите към момента са във фактическа раздяла. Детето останало да живее при майка си. Не твърди да е възпрепятствана от родителите да контактува с внучката си, но я обича много и желае да присъства в нейния живот, поради което желае да има определен режим за контакти, какъвто имат бабата и дядото на детето по бащина линия.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника М. Р. П. с който оспорва предявеният иск по отношение на него. Сочи, че той има определен със съдебно решение режим на лични отношения с дъщеря му, който спазва. През останалото време детето живее заедно с майката при неговата баба по майчина линия

– ищцата Е.Н.. Между страните са водени граждански дела за определяне на родителските права и режима на лични отношения на бащата с детето в които са събрани доказателства, че именно бащата е настоявал детето да контактува с баба си по майчина линия и че той не пречи на тези контакти. Противопоставя се дъщеря му да остава насаме и без надзор от родител с нейния братовчед, тъй като същият е осъществявал физическо насилие над детето, както и опити за блудствени действия от негова страна. Предвид факта, че не възпрепятства режима на лични отношения на детето с неговата баба по майчина линия, в чийто дом живее детето, ответникът моли при уважаване на иска разноските за производството да се възложат на ищцата.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата В.Д.Н. с който тя признава изцяло предявеният иск. Не оспорва твърденията в молбата и моли за постановяване на решение по отношение на нея при условията на чл.237, ал.1 ГПК.

Контролиращата страна Дирекция

"Социално подпомагане" гр. Варна не изпращат представител и не изразяват становище по молбата.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, становищата на страните и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Варна въз основа на акт за раждане № І-1557/13.7.2009 г. и от представеното удостоверение за родствени връзки, издадено от Община Варна, район „Одесос”, че ответниците са родители, а ищцата е баба на детето Н. М. П.

С определение от съдебно заседание по реда на чл.146 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните твърдението в молбата, че детето Н. и ищцата Е.Н., негова баба по майчина линия имат силна емоционална връзка помежду си.

Същото се потвърждава и от представения социален доклад, който е бил изготвен за целите на друго производство – това по гр.д.№ 1417/17 г. на РС Варна, ХІ състав.

От извършена служебна справка в САС на РС

Варна се установи, че с решение от 30.6.2017 г. по същото гр.д.№ 1417/17 г. на РС Варна, ХІ състав е определен режим на лични отношения на Р. Д. П. ЕГН

********** и Н. М. К.- П. ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна, к.к. „Св.Св. Константин и Елена", Комплекс „Романс", ап.2, в качеството им на баба и дядо и тяхната внучка Н.

М. П. ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Варна като дава възможност на същите да я виждат и взимат при себе си , както следва:

- всяка втора седмица от месеца от 17,00 часа в петък с преспиване в дома на ищците до 18,00 часа в събота, като ищците или един от тях ще вземат детето от училище след учебните занятия и ще го връщат в дома, където се отглежда;

- за рождения ден на ищцата Н. М. К.-П. от 17:30 часа на 16.09. (шестнадесети септември) до 7:30 часа на 17.09. (седемнадесети септември), когато ищците ще вземат детето след училище и ще имат ангажимент на следващият ден да го заведат на училище;

- за рождения ден на ищеца Р. Д. П. от 17:30 часа на

15.06. (петнадесети юни) до 7:30 часа на 16.06. (шестнадесети юни), когато ищците ще вземат детето след училище и ще имат ангажимент на следващият ден да го заведат на училище;

- десет дни през лятната ваканция от 10:00 часа на първия ден с преспиване в дома на ищците до 10:00 часа на десетия ден, като ищците или един от тях ще вземат детето от дома, в който се отглежда и ще го връщат обратно, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и не съвпада с определения на бащата режим на лични контакти с детето през лятото, на основание чл.128 ал.1 от СК. Решението не е влязло в сила.

С решение от

31.3.2017 г., постановено по гр.д.№

9407/16 г. на РС Варна, на бащата М.Р.П., ЕГН: **********, с адрес: *** е определен режим на лични отношения с детето Н. М. П., род. на *** год., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 16.00 часа в петък до 08.00 часа в понеделник, с преспиване на детето при бащата, със задължение на последния да вземе детето от училище в петък, съответно и да го заведе в понеделник; всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 16. 00 часа в сряда до 08, 00 часа в петък, с преспиване на детото при бащата, със задължение на последния да взима и води детето на училище; на коледните празници: през четните години - за времето от 17.00 часа на 24- ти декември до 13.00 часа на 25- ти декември, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 25 – ти декември до 17.00 часа на 26- ти декември; през новогодишните празници: през четните години - за времето от 17.00 часа на 31- ви декември до 13.00 часа на 1- ви януари, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 1 – ви януари до 17.00 часа на 2- ри януари, с приспиване в дома на бащата; през великденските празници: в четни години –за времето от 09.00 часа в събота /Велика събота/ до 13.00 часа в неделя /Великден/, с преспиване на детето при бащата, а в нечетни години – за времето от 13.00 часа в неделя /Великден/ до 18.00 часа в понеделник /Великден/, с преспиване в дома на бащата; на рожденния ден на на детето - /девети юли/ за времето от

15.00 часа до 19.00 часа, независимо от ежемесечния режим; 30 /тридесет/ дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Решението не е влязло в сила.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.1 от СК бабата и дядото могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки за лични отношения със своето внуче като в този случай те упражняват правото си на лични контакти с детето в рамките на определения им в качеството на негови баба и дядо режим.

По въпроса за критериите, от които съдът следва да се ръководи при определяне мерките на лични отношения между внуци и баба и дядо е налице задължителна съдебна практика обективирана в ПП на ВС № 1 от 12.11.1974г. по гр. д. № 3/1974 г. и Решение № 525 от 29.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1325/2009г., III ГО, ГК. Съгласно дадените разрешения, при решаване на спора, съдът следва да се ръководи в най-голяма степен от интереса на детето. При преценката относно определянето на лични отношения между бабата на детето и нейната внучка водещи в най-голяма степен са интересите на детето. Установяването на това право е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство. Нормата цели утвърдените родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между родителите на децата, тоест да не бъдат прекъсвани в случаите, в които родителските права се упражняват от единия само родител. За осъществяването на тази правна възможност обаче следва да се установи категорично, че личните отношения са в интерес на детето като конкретно приложение на принципа за всестранната му защита.

В настоящия случай, от събраните в хода на производството доказателства и обясненията на страните, както и фактите, които се признават от тях се установи по безспорен и категоричен начин, че между детето Н. и неговата баба по майчина линия – ищцата Е.Н. съществува изградена силна емоционална връзка, което обстоятелство се признава и от двамата ответници по делото в качеството им на родители на детето. Представения социален доклад е изготвен за целите на друго производство и не следва да се взема предвид от съда при формиране на вътрешното му убеждение, но доколкото същият е в подкрепа на твърденията и признанията на страните, съдът го цени като доказателство, кореспондиращо със същите обяснения и признания.

В конкретния случай интересът на детето налага то да поддържа пълноценна връзка с неговата баба по майчина линия, тъй като интересите на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него.

Настоящият състав намира, че е в интерес на детето то да поддържа лични отношения и преки контакти с неговата баба по майчина линия, да осъществява своето право да знае и да запази своята самоличност, включително своето гражданство, име и семейни връзки, така, както са признати от Закона. Съгласно Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. държавите страни по Конвенцията са длъжни да зачитат тези права на детето. Не са налице основания по Семейния кодекс и по Конвенцията за ограничаване правата на ищцата като баба на детето и макар от доказателствата по делото да се установи, че никой от двамата родители на детето не възпрепятства ищцата да контактува с нейната внучка, предвид влошените отношения между родителите от една страна и от друга между майката и бабата и дядото на детето по бащина линия, което се установява от мотивите на посочените съдебни решения, съдът намира, че молбата е допустима и следва да се уважи като се определи посочения в нея режим. Съдът не следва да ревизира същия предвид липсата на оспорвания от страна на ответниците.

Безспорно в случая е, че поддържането на лични контакти между бабата по майчина линия на детето е в негов интерес, за който съдът следи служебно. По делото се установи наличието на необходимите качества у ищцата за адекватно възпитание и отглеждане на детето, същата е в състояние да полага адекватни грижи и да задоволява в пълнота потребностите на малолетната й внучка. Възраженията на ответника в отговора и нежеланието му детето да контактува с негов братовчед в дома на баба му не се подкрепят от доказателствата по делото, поради което същите са недоказани в настоящото производство.

За детето, лишено от нормална семейна среда след раздялата на родителите му е от съществена важност да поддържа контакти със своите възходящи, присъствали и до момента в живота му, които да му оказват морална подкрепа и грижа. Интересът на детето налага то да поддържа връзка с баба си по майчина линия с оглед психологичното му здраве, пълноценно развитие и възпитание.