Решение № 923 от 17.07.2023, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. Велико Търново, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110101555 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл. 34 ЗС и е във фазата по извършване на делбата.

С Решение № 1329 от 05.12.2022 година, влязло в законна сила на 04.01.2023 година, между страните в производството е допусната съдебна делба на следния недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ***, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** /едно, нула, четири, четири, седем, точка, пет, нула, седем, точка, пет, седем, точка, едно, точка, две/ по КККР на град Велико Търново, одобрени със Заповед РД-18-86/19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес в град Велико Търново, ул. „Зеленка“ № 11, ет. 2, ап. 2, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 /две/ в сграда с идентификатор № ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ 117.00 кв. м. /сто и седемнадесет квадратни метра/, състоящо се от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, коридор и килер, заедно с принадлежащите на апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ 9.40 кв.м. /девет цяло и четиридесет стотни квадратни метра/, ТАВАНСКА СТАЯ с площ 12.70 кв.м. /дванадесет цяло и седемдесет стотни квадратни метра/ и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 15.40 кв.м. /петнадесет цяло и четиридесет стотни квадратни метра/, ведно с 36.60 /тридесет и шест цяло и 1 шестдесет стотни/ % ид.ч. от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект: под обекта – *** и над обекта ***, при права на страните, както следва: 1/6 ид.ч. за Б. Д. Т.; 1/6 ид.ч. за Р. Д. Т.; 1/6 ид.ч. за Р. Д. Т.; 1/6 ид.ч. за Д. Д. Т. и 2/6 ид.ч. за Д. Е. М.-Х.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.02.2023 година, съдът е приел за съвместно разглеждане във втората фаза на делбата сметната претенция на Б. Д. Т. срещу Р. Д. Т., Р. Д. Т., Д. Д. Т. и Д. Е. М.-Х. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата в размер на 100.00 лева, от която 40.00 лева от Д. Е. М.-Х. и по 20.00 лева от останалите ответници, представляваща обезщетение за ползите, от които ищецът е лишен поради ползването на съсобствения недвижим имот само от ответниците за периода от 01.11.2022 година до 08.02.2023 година, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението. Допуснато е и направеното от Б. Д. Т. срещу ответниците искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на обезщетение за ползването на делбения имот, считано от искането до окончателното извършване на делбата. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 30.03.2023 година на основание чл. 232 ГПК е прекратено производството по делото в частта по заявената от Б. Д. Т. срещу Р. Д. Т., Р. Д. Т., Д. Д. Т. сметна претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, а с определение, постановено в открито съдебно заседание на 15.06.2023 година на основание чл. 233 ГПК е прекратено производството по делото в частта, относно предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС на Б. Д. Т. срещу Д. Е. М.-Х. за разликата от 33.34 лева до първоначалния предявен размер от 40.00 лева месечно за периода от 01.11.2022 година до 08.02.2023 година, както и по отношение на претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК за разликата от 33.34 лева до първоначалния предявен размер от 40.00 лева месечно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В проведеното на 07.06.2023 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката А. Д. С. заявява, че преди години е дарила нейната част от имота на дъщеря си, а преди това същият й е бил дарен от нейната майка, която е притежавала 1/3 ид. ч. от имота и която е обособила в самостоятелно жилище.

Посочва, че обособяването е направено около 70-те години и представлява една стая с баня и тоалетна, преддверие и балкон, като счита, че тази част отговаря на притежаваната от тях идеална част. Посочва, че нито една от страните не живее в имота. Заявява, че една тяхна приятелка е отключила на вещото лице и от време на време ползва имота, но не заплаща наем. Посочва, че понякога както дъщеря й, така и тя ходят в имота.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа и оценъчна експертиза /л. 116-123/, което съда кредитира изцяло като обективно и компетентно 2 дадено, се установява, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляеми, съобразно правата на съделителите, както и че пазарната стойност на същия е в размер на 100 000.00 лева. Размерът на месечното обезщетение за ползването на процесния недвижим имот, определен на база средния пазарен наем на имота към датата на изготвяне на заключението е в размер на 200.00 лева. В същия размер е и за периода от 01.11.2022 година до 08.02.2023 година, или общо в размер на 657.00 лева. В проведеното на 07.06.2023 година съдебно заседание вещото лице допълва, че наемната цена, която е посочена в заключението е за ползването на годната част от имота, която е именно обособената част от него, която представлява едно самостоятелно помещение със санитарен възел, преддверие и тераса, тъй като останалата част от жилището, извън обособената част е в лошо състояние, не е обитавана поне 10 години и трябва да се направи ремонт, за да е годна за обитаване.

Посочва, че доколкото е разбрала при посещението на имота за ползването на обособената част наемателят заплаща наем за нея в размер на посочения в заключението.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В процесуалния закон са регламентирани няколко способа за извършване на делбата, като при избора си съдът изхожда от броя на имотите, техния вид, стойност и характеристики, съответно дали същите са поделяеми, както и от броя на съделителите и притежаваните от тях права. Основен принцип при извършването на делбата е всеки съделител да получи реален дял от допуснатите до делба имоти, съответстващ на правата му в съсобствеността, а при неравенство в дяловете, същите се изравняват в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. В тази връзка следва да се има предвид и че с оглед спазването на равенството между съделителите при разпреД.ето по чл. 353 ГПК, във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респективно - максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството в дяловете се изравнява в пари.

За установяване поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и възможността делбата да се извърши, съобразно определените квоти на съделителите, по делото е допусната съдебно-техническа и оценъчна експертиза /л. 116-123/, съгласно която допуснатият до делба недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ***, е неподеляем. Константна е съдебната практика, че е възможно част от съделителите да получат в общ дял част от имуществото, допуснато до делба, но подобно разрешение е допустимо при съгласието на всички съделители, каквото в случая липсва. Напротив, както ищецът, така и част от ответниците изрично заявяват, че не желаят възлагането на част от имота в общ техен дял. След като делбения имот е реално неподеляем, съобразно квотите на съделителите и не може да бъде образуван реален дял за всеки от тях, предвид гореизложеното, единствения 3 възможен способ за извършване на делбата е чрез изнасянето му на публична продан на основание чл. 348 ГПК. Същата следва да се извърши по актуалната справедлива пазарна стойност на имота, която според вещото лице в размер на 100 000.00 лева.

Относно претенциите на ищеца срещу ответника Д. Е. М.-Х. по чл. 31, ал. 2 ЗС, респективно – чл. 344, ал. 2 ГПК, следва да се има предвид, че безпротиворечиво в теорията и практиката на съдилищата се приема, че по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до окончателното приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка относно това ползване.

Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и само занапред във времето, т.е. от момента на влизане на постановения по реда на чл.

344, ал. 2 ГПК акт в сила. От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ самата претенция, т. е. в случая по делото от 01.11.2022 година, както е направено в искането, до 08.02.2023 година, когато е отправена претенцията. Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС обаче е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 ГПК. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 о ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т.е. – претенция по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл.

344, ал. 2 ГПК. В този смисъл е и Определение № 308 от 24.04.2014 година по Ч.гр.д.

№ 1773/2014г. на IV г.о. на ВКС. При това положение, за да постанови процесуално допустими съдебни актове, съдът следва да разгледа тези искания и да се произнесе по 4 тях съобразно посочените императивни процесуални норми – по искането за привременни мерки – най-рано с решението си по допускането на делбата или покъсно, какъвто е настоящият случай (като актът има характера на определение в тази част, като в него съдът не необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните мерки), а по материалноправната претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС – най-рано с решението си по чл. 346 ГПК (арг. и от чл. 351 ГПК, като в него съдът следва да посочи изминалия период от време, за който се присъжда обезщетението).

В случая по делото не е спорно, а и в отговора на исковата молба ответницата Д.

Е. М.-Х. изрично е завила, че владее и ползва само и единствено обособената и отделена с отделен вход част от имота, като счита, че същата съответства на притежаваната от нея 1/3 идеална част от имота, поради което възразява, че не дължи обезщетение за ползването на тази част от имота. Следва да се има предвид обаче, че съгласно НА № 1746, том 9, рег. № 11517, дело № 1024 от 2017 година / л. 11/ ответницата е придобила собствеността върху 1/3 идеална част от целия делбен имот, а не обособена част от него. Освен това по делото липсват както твърдения, така и доказателства преди образуване на настоящото производство да осъществено разпределение на ползването на имота, съгласно което на ответницата да е отредено ползването именно на тази „обособена част“ от имота, поради което следва да се приеме, че всеки от съделителите е собственик на съответната идеална част от целия имот, а не на конкретна част от него.