Решение № 911 от 19.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Варна, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20213110203586 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М. С. М. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 23-0000350/17.05.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000,00 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно поради неправилно отразяване на фактическата обстановка и наличие на съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва фактическите твърдения в НП, че е извършил превоз на товари за собствена сметка, като твърди, че превозното средство не е било натоварено, както и че не е била издадена съответна заповед. Счита, че в наказателното постановление не са отразени съставомерни за нарушението факти- не е посочено дали водачът е имал предходно издадена карта за квалификация, което препятства установяването дали срокът на валидност на картата не е бил удължен. Намира, че неправилно е приложена санкционната разпоредба, като се позовава на настъпила законодателна промяна. Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възтаграждение. Прави 1 възражение за прекомерност на евентуално претендираното от въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение и моли същото да бъде присъдено в минимален размер.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.И.Г. от ВАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. В условията на алтернативност моли НП да бъде изменено, като бъде приложена общата санкционна разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАвПр.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: Жалбоподателят не притежавал карта за квалификация на водача, но въпреки това на 13.01.2021г. управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“, кат. N 3, с рег.№В9400КМ, собственост на „Експресстрой“ ЕООД. На посочената дата М. извършил превоз на пясък с товарния автомобил от собствена кариера на дружеството в с.Приселци до обект в гр.Варна. Около 12,15ч. на посочената дата, по автомагистрала „Хемус“, в района на пътен възел „Летище-Варна“, пред входа на летището, движейки се в посока гр.Варна, същият бил спрян за проверка от служители на РД „АА“-Варна, в хода на която било установено, че автомобилът е обозначен с табела „Превоз за собствена сметка“, като в този момент е без товар. Била извършена справка в информационната система на ИА „АА“ и било констатирано, че водачът не притежава карта за квалификация за категорията на управляваното от него превозно средство. Във връзка с тези констатации на 13.01.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че извършва превоз на товари за собствена сметка, без да притежава карта за квалификация на водача за неговата категория, издадена по реда на Наредба №41/19.08.2008г. на МТИТС. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 17.05.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на М.М. била наложена глоба в размер на 2000,00 лв., за извършено нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. на МТ.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от 2 жалбоподателя, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно- от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Сред тях с най-съществено значение за изясняването на делото са разпечатка от информационна система за преглед на DQC карти (от която се установява, че жалбоподателят няма издадена карта за квалификация), копие от Заповед от 13.01.2021г. на управителя на „Експресстрой“ ЕООД-гр.Варна, тахографски лист (от който е видно, че превозът действително е бил извършен), както и от приложената фотоснимка, ценена в качеството на веществено доказателство. Съдържащата се в посочените документи информация кореспондира изцяло на фактическите констатации на наказващия орган и позволява същите да бъдат счетени за доказани по несъмнен начин.

В цитираната Заповед от 13.01.2021г. на управителя на „Експресстрой“ ЕООД-гр.Варна изрично е отразено, че водачът следва да извърши превоз от собствена кариера на дружеството до негов обект. При това положение и с оглед поставената на товарния автомобил табела „Превоз за собствена сметка“, няма съмнение, че заповедта е издадена във връзка с извършване на превоз на товари за собствена сметка, като съдът не намира основания да се съмнява в това обстоятелство и приема, че действително се касае за такъв вид превоз.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация. Цитираната разпоредба задължава водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, да притежават карта за квалификация на водача . От приложените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил категория N 3, за управлението на който се изисква 3

С У М П С от категория „С“. От приложените по делото писмени доказателства е видно също, че на процесната дата М. е осъществил превоз на товари за собствена сметка. При това положение жалбоподателят е бил натоварен със задължението по чл.2, ал.1 от Наредбата, а именно- да притежава карта за квалификация на водача за категорията на управляваното от него МПС. Предвид приобщената по делото разпечатка от информационна система за преглед на DQC карти съдът приема за безспорно установено, че М. не е притежавал карта за квалификация на водача не само на датата на извършване на превоза, но и изобщо, с което действително е осъществил състава на нарушение по чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.

В жалбата се оспорва квалифицирането на превоза като такъв за собствена сметка и се изтъква, че превозното средство не е било натоварено.

Не отговаря на истината твърдението, че не е била издадена заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът. Напротив, по делото е приложена такава заповед, с която се заповядва на М. С. М. да извърши процесния превоз. По изложените по-горе съображения съдът приема, че осъществяваният от жалбоподателя превоз правилно е квалифициран като такъв за собствена сметка по смисъла на чл. 9 от Наредба № Н-8/08 г. и § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗАПр . Следва да се отбележи, че в § 1, т. 3 от ДР на ЗАПр понятието "превоз на товари" е дефинирано като превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза. Поради това твърдението в жалбата, че към момента на проверката превозното средство е било без товар, не обосновава извод, че в случая не става въпрос за превоз на товар за собствена сметка, респ. налице е изискване за наличие на карта за квалификация на водача (изрично в този смисъл е Решение № 1455 от 6.07.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1615/2018 г.).

В оригинала на съставения АУАН е отразено само изявление, че жалбоподателят има възражения. В приложеният втори екземпляр е вписано 4 твърдение на М., че по молба на собственика е тествал камиона за шумове по двигателя. Видно от текста на жалбата, обяснения в тази насока са били направени след съставянето на акта. Предвид събраните по делото доказателства обаче съдът не намира основания да се съгласи с доводите, че в хода на АНП не са събрани необходимите доказателства и наказващият орган се е произнесъл при спорна фактическа обстановка. Твърденията на водача, че само е тествал автомобила, не са подкрепени от никакви конкретни доказателства, а напротив-опровергават се по категоричен начин от приложените по делото Заповед на управителя на дружеството, тахографски лист и снимков материал. Поради това възраженията за недоказаност на фактическите твърдения в НП се явяват неоснователни, като съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят в действителност е извършвал наредения му превоз, а не е управлявал превозното средство само за да го изпробва.

На следващо място, разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП предвижда специална санкция за водач на моторно превозно средство, който извършва превоз за собствена сметка на товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Според разпоредбата на чл.7б ал.1 от ЗАвП лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.

Следователно картата за квалификация на водача се явява документ, изискван от ЗАвП, а и от чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, представляваща подзаконов нормативен акт по приложението на закона. При така установеното съдът приема, че наказващият орган правилно е издирил и относимата санкционна разпоредба. Този извод се споделя и в практиката на ВАдмС, като в този смисъл изрично е напр.Решение № 1264 от 11.10.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1378/2021 г.

5

Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация съобразно особеностите на случая.