Решение № 726 от 30.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000500358 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С Решение № 3278/17.11.2022 г., постановено по гр.д. № 14096/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-21 състав, е отхвърлен предявеният от „Екосет“ ЕООД гр. София срещу Академия на МВР гр. София, частичен осъдителен иск, квалифициран от първоинстанционния съд с правно основание чл. 73 ал. 1 ЗС, за заплащане на сума от 100 000 лева като част от претенция за 144 000 лева обезщетение за лишаване от ползи вследствие владение от Академия на МВР на собствени на „Екосет“ ЕООД един брой кабина за преводачи „Евростандарт“ 160х160х200, алуминиева конструкция с размери 2х (160х160х200) и един брой кабина за преводачи „Евростандарт“ 160х160х200, алуминиева конструкция с размери (160х160х200), за периода от 18.11.2016 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Срещу така постановеното решение, в срок, чрез ССЕВ, на 16.12.2022 г. е постъпила въззивна жалба вх. № 87161/16.12.2022 г. от ищеца по делото „ЕКОСЕТ“ ЕООД чрез неговия процесуален представител адвокат К. К., с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към 1 въззивната жалба.

Въззивникът обжалва решението в неговата цялост с твърдението, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Развива подробни аргументи по съществото на спора. Поддържа се, че за периода на исковата претенция от 09.04.2021 г. до 18.11.2021 г. първоинстанционният се е определил неправилно правната квалификация на спора.

Поддържа се, че с отговора на исковата молба ответникът не оспорва ползването на процесните кабини, поради което и крайният извод на съда се явява неправилен. Твърди, че лишена от правна логика е частта от решението, че „не са представени доказателства, че вследствие владението на кабините за процесния период за ищеца не са настъпили ползи, които той със сигурност би получил, ако е владеел вещите“. Твърди се, че това обстоятелство ищецът няма как да докаже, доколкото не подлежат на доказване отрицателни факти.

Оспорва въведеното от ответника възражение за погасено по давност вземане на ищеца с твърдението, че в случая давността е 5-годишна.

Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло. Претендират се сторените разноски и пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответникът Академия на МВР. Отговорът е депозиран чрез юрисконсулт Л. И. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към отговора.

Оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърдението си, че не е ползвал неоснователно процесните кабини. В направеното уточнение с писмена молба от 22.03.2023 г. твърди, че е ползвал кабинките за преводачи, поради това, че ги е считал за негова собственост. Твърди, че изграждането на кабинките е станало през 2008 г. по СМР, извършени от трето за спора лице, както и че същите са направени като част от оборудването на залите и са били във вида, формата и мястото си още с приемане на СМР. Поддържа се, че за уважаване на претенцията по чл.73 ЗС е необходимо по делото да бъде установено по категоричен начин връзката между обедняването на собственика на имота и действията на недобросъвестния владелец. Твърди, че обезщетението се присъжда за загуба на разумно очаквана печалба или на пропуснат доход, който при нормални условия би бил реализируем. Развиват се подробни съображения по съществото на спора.

2

Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец поддържа въззивната си жалба чрез своя процесуален представител по съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендират се направените разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна-ответникът в първоинстанционното производство и чрез своя процесуален представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като потвърди обжалвания съдебен акт. Подробни съображения излага в писмена защита, депозирана по делото. Не претендира разноски.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „ЕКОСЕТ“ ЕООД срещу Академията на Министерството на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за лишаването на ищеца от право на ползване на собствените му един брой кабина за преводачи „Евростандарт 160х160х200“, алуминиева конструкция с размери 160х160х200 и един брой кабина за преводачи за преводачи „Евростандарт 160х160х200“, алуминиева конструкция с размери 2 х 160х160х200, находящи се на територията на Академията на МВР, за период от пет години назад, считано от 18.11.2016 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска - 22.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

Въззивният съд намира, че първостепенният съд неправилно е определил правната квалификация на предявените искове като такава по чл.73, ал.1 от ЗС.

Същата следва да бъде определена въз основа на въведените с исковата молба спорни факти и обстоятелства и заявената с нея и търсена от съда защита на субективното право. Съдът определя правната квалификация като изхожда от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата 3 молба и прилага правните норми, квалифицирайки по този начин материалното субективно право, предявено с иска. В исковата молба изрично е посочено, че ищецът е собственик на процесните кабини за преводачи, че ги е отдавал под наем на ответника до началото на 2016 г., за което последният е заплащал наем, че след това кабините се ползват от ответника без основание, посочено е, че вещите се намират във фактическата власт на ответника без правно основание, с което е създадена реална възможност за спестяване на наема, който ответникът би плащал за нейното ползване, следователно ползата, от която е лишен собственика следва да се определи въз основа на месечния наем за имота.

Така въведените с исковата молба факти сочат безспорно на правна квалификация по чл.59, ал.1 от ЗЗД, доколкото ищецът претендира добив (граждански плодове-наем) от ответника, при условията на отнето без основание владение на процесните кабини за преводачи, съизмерим със средния пазарен наем на кабинките, тъй като ползващият без основание ответник, независимо каква полза извлича и остойностява, си спестява разходите за наем.

Заявеното основание на вземането не е за добиви по Закона за собствеността, доколкото нито се претендира реален добив, който принадлежи на собственика на вещта, нито се претендира добив, който е могъл ответникът в качеството си на обикновен владелец да получи.

По горните съображения въззивният съд приема, че правната квалификация на предявения иск е именно тази по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

При тази правна квалификация и с оглед дадените от въззивния съд указания относно релевантните факти и разпределената доказателствената тежест с Определение № 394/10.02.2023 г. и след анализ на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

С влязло в сила на 09.04.2021 г. Решение от 11.12.2018 г., постановено по гр.д. № 30001/2017 г. по описа на СРС, 45 състав е признато за установено в отношенията между страните по предявения от „ЕКОСЕТ“ ЕООД срещу Академия на Министерството на вътрешните работи, иск с правно основание чл.108 от ЗС, че „ЕКОСЕТ“ ЕООД е собственик на процесните един брой кабина за преводачи „Евростандарт 160х160х200“, алуминиева конструкция с 4 размери 160х160х200 и един брой кабина за преводачи за преводачи „Евростандарт 160х160х200“, алуминиева конструкция с размери 2 х 160х160х200, находящи се на територията на Академията на МВР и е осъдил Академията на предаде на „ЕКОСЕТ“ ЕООД владението им.

Така и със сила на пресъдено нещо между страните е установено правото на собственост на ищцовото дружество върху процесните движими вещи на основание сключени възмездни договори за изработка и монтаж от 2007 г. и 2008 г. с трети за спора лица - „АВ ПЛАСТ“ ЕООД и „СИ ДИЗАЙН ИНЖЕНЕРИНГ“.

Съответно със силата на пресъдено нещо е отречено твърдяното от ответника Академията на МВР право на собственост върху процесните кабинки въз основа на сключен с трето лице договор за изработка и монтаж на алуминиева дограма, респ. въз основа на присъединяване към главна вещ по смисъла на чл.97 от ЗС, основания поддържани и в настоящото производство, които предвид формираната СПН не подлежат на пререшаване в настоящия процес.

Производството по ревандикационния иск е започнало на 12.05.2017 г. и приключило на 09.04.2021 г.

С оглед на горното безспорно и за процесния период от 18.11.2016 г. до 09.04.2021 г., със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесните кабини без правно основание. След уважаване на иска за собственост ответникът се е превърнал в държател на движимите вещи, т.е. безспорно и за периода от 09.04.2021 г. до края на претендирания период 18.11.2021 г. няма качеството на владелец.

В същност от доказателствата по делото, включително и тези намиращи се в приобщеното към доказателствата гр.д.№ 30001/2017 г. по описа на СРС, 45 състав, не се установява качеството на владелец, та било то и недобросъвестен от страна на ответника.

Установява се, че от 2007 г., съответно 2008 г. ответникът е започнал да упражнява фактическа власт върху преводаческите кабини въз основа на договор за наем с ищцовото дружество, заплащайки му съответния месечен наем. Така установената фактическа власт е държане, не владение.

Действително между страните не е спорно, че през 2016 г. кабините за 5 преводачи са заприходени от Академията, а през 2017 г. са включени в инвентарната книга, но съобразно приетото в мотивната част на т.2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ.

Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице, не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ /сделка, придобивна давност или др./.

По горните съображения не може да бъде споделен изводът на първостепенният съд, че заприходяването на кабинките означава, че след тази дата ответникът ги е владеел за себе си. Не са ангажирани други доказателства, които безспорно да установяват, че през 2016 г. ответникът е променил своето намерение и от държател се е превърнал във владелец, установявайки недобросъвестно владение.

Между страните е прието за безспорно и не нуждаещо се от доказване, че в процесния период от 18.11.2016 г. до 18.11.2021 г. процесните две кабини са се намирали в сградата, собственост на ответника и са се ползвали от него.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че месечният наем за двете процесни кабини е в размер на 3 402 лв. Същият е пресметнат по метода на непосредственото сравнение с подобни аналози, приравнени с коефициенти.

При така установените факти и при неправилно приета правна квалификация по чл.73, ал.1 от ЗС, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция на ищеца като неоснователна.