Определение № 467 от 10.10.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. В. 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20251300500234 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „К. „ЕООД , ЕИК ***, чрез адв.ХМ -САК срещу Разпореждане от 25.07.2025 г. по частно гражданско дело № 478 по описа на БРС , въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК и е разпоредено Длъжникът К.

ЕООД, ЕИК: ***, със седалище : гр. С., БУЛ.Ц***, общ. Столична,обл. С.

(столица), да заплати на заявителя С. Н. К. ЕГН: ********** адрес: гр. С., ж.к К. 4,чрез адв. К. И. Б. от РАК,гр. С., ул. "К***, сумата 1 193,00 BGN (хиляда сто деветдесет и три лева), представляваща главница - сума, с която "К." ЕООД неоснователно се е обогатил над чистата усвоена заемна сума от 2900 лв., ведно със законна лихва за период от 24.07.2025 г. до изплащане на вземането.Длъжникът К. ЕООД ЕИК: ***, гр. С.,БУЛ.Ц***, общ. Столична, обл. С. (столица) е осъден да заплати следните разноски на заявител С. Н. К. с ЕГН: ********** и адрес: ********** 1. Държавна такса в размер на: 25,00 BGN 2. Адвокатско възнаграждение в размер на: 400,00 BGN В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Посочва се, че са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на 78, ал. 5 от ГПК.

1

Твърди се, че следва да се измени постановеното разпореждане и се откажат присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение предвид обстоятелството, че заявителят е упражнил процесуалните си права в условията на извършена злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК. Същият не е предприел действия за уреждане доброволно на отношенията между страните, а от своя страна кредиторът по никакъв начин не е дал повод за завеждане на настоящото производство.

Позовават се на практиката на СЕС, която дава указания на националните съдилища в смисъл, че основният критерий, който съдът следва да прилага при разпределянето на разноските по дела, е именно добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца - Така Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело С-35/22 на СЕС, Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 наСЕС.

Изложеното представлява очевидна злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК. Съобразно установената съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право /Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ВКС, III г. о.: Определение № 52/24.01.2017 подело № 222/2017 на ВКС, ГК, IV г. о.; К. с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г.. Серия А № 119; Шюрмели с/у Германия. № 75529/01, 8 юни 2006 г.; М. с/у България. № 21558/03, 2 септември 2010 г., Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г.. Кюркчян с/у България. № 44626/98, 24 март 2005 г.:

/Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г, III г. о., ГК.; Чирикоста и В. с/у Италия. № 19753/92, 4 декември 1995 г.. Серия А № 337-А; Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК.; Определение № 636 на Пловдивския апелативен съд от 25.11.2015 г. по гр. дело № 596/2015 г./

Поддържа се искане за отмяна на процесната Заповед в частта, в която в 2 полза на заявителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.

В условията на евентуалност, като се твърди, че съдът не е обвързан от минималните размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа да намали първоначално претендираното възнаграждение до 50 лева.

Окръжен съд -В. като обсъди изложените в частната жалба доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

По същество частната жалба е неоснователна.

Районен съд – Б. е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Към заявлението са приложени документи, от които претендира спорните за заповедното производство права. В същото заявление, се прави искане за присъждане на разноски.

Окръжен съд - Видин намира изводите на първоинстанционния съд по отношение на размера на присъдените разноски за правилен .

Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл.38, ал.1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист.

В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ.

Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.

3

При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е определил адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер предвиден в Наредбата по чл.36, ал.2 ЗАдв., В конкретния случай БРС е определил възнаграждението съобразявайки се и с конкретните обстоятелства и с осъществените от адвоката процесуални действия в заповедното производство.

При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от Тълк.решение № 6. по т.д. №6/2012г. на ВКС, ОСГТК.

Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв.

При съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗАдв.), който принцип е взет предвид от Белоградчишки Районен Съд.

Bяpнo e, чe paзмepът нa aдвoĸaтcĸитe възнaгpaждeния, oпpeдeлeн cъглacнo Hapeдбaтa, пpиeтa Bиcшия aдвoĸaтcĸи cъвeт, нe e oбвъpзвaщ зa cъдa. B тoзи cмиcъл e Peшeниe нa Cъдa нa Eвpoпeйcĸия cъюз oт 25 янyapи 2024 г. пo дeлo С-438/22. Cпopeд нeгo члeн 101, пapaгpaф

1 ДФEC във вpъзĸa c члeн 4, пapaгpaф 3 ДEC cлeдвa дa ce тълĸyвa в cмиcъл, чe aĸo ce ycтaнoви, чe нapeдбa, ĸoятo oпpeдeля минимaлнитe paзмepи нa aдвoĸaтcĸитe възнaгpaждeния и нa ĸoeтo e пpидaдeн зaдължитeлeн xapaĸтep c нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa, пpoтивopeчи нa пocoчeнитe paзпopeдби, нaциoнaлният cъд e длъжeн дa oтĸaжe дa я пpилoжи; ĸaĸтo и чe нaциoнaлнa ypeдбa, cъглacнo ĸoятo oт eднa cтpaнa aдвoĸaтът и нeгoвият ĸлиeнт нe мoгaт дa дoгoвopят възнaгpaждeниe в paзмep пo-ниcъĸ oт минимaлния, oпpeдeлeн c нapeдбa, пpиeтa oт cъcлoвнa opгaнизaция нa aдвoĸaтитe ĸaтo Bиcшия aдвoĸaтcĸи cъвeт, a oт дpyгa cтpaнa cъдът нямa пpaвo дa пpиcъди paзнocĸи зa възнaгpaждeниe в paзмep, пo- ниcъĸ 4 oт минимaлния, тpябвa дa ce cчитa зa oгpaничeниe нa ĸoнĸypeнциятa "c oглeд нa цeлтa пo cмиcълa нa пocoчeнaтa paзпopeдбa ДФEC.

Cъздaдeнaтa cлeд пocтaнoвявaнe нa peшeниeтo нa CEC cъдeбнa пpaĸтиĸa пpиeмa, чe пocoчeнитe в Hapeдбa №1/2004 г. paзмepи нa aдвoĸaтcĸитe възнaгpaждeния мoгaт дa cлyжaт eдинcтвeнo ĸaтo opиeнтиp зa cъдa. Πpи yпpaжнявaнe нa пpaвoмoщиeтo cи пo чл. 78, aл. 5 ГΠK cъдът e длъжeн дa нaмaли oтгoвopнocттa зa paзнocĸи, eдвa cлeд и aĸo ycтaнoви, чe yгoвopeнoтo oт нacpeщнaтa cтpaнa aдвoĸaтcĸo възнaгpaждeниe нe cъoтвeтcтвa нa пaзapa нa тpyдa зa дeлa c пoдoбнa пpaвнa и фaĸтичecĸa cлoжнocт, a нecъoтвeтcтвиeтo e cъщecтвeнo, т. e., чe тpyдът нa aдвoĸaтa e бил cъщecтвeнo нaдцeнeн. Съдът въз ocнoвa нa ĸoнĸpeтнитe зa cпopa oбcтoятeлcтвa, peфлeĸтиpaщи въpxy фaĸтичecĸaтa и пpaвнa cлoжнocт, e cчeл, чe тpyдът нa aдвoĸaтa нe e нaдцeнeн, и e нaпълнo cъoбpaзeнo c тaзи пpaĸтиĸa.

В случая, Видинският окръжен съд приема, че възнаграждението за сумата , определена като адвокатско възнаграждение изключва извода за прекомерност.

С оглед всичко гореизложено, частната жалба е неоснователна и настоящият въззивен състав следва да потвърди разпореждането на Районен съд – Б., в частта за разноските, като приема, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение е правилно определен.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 25.07.2025 г. по частно гражданско дело № 478 по описа на БРС , въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК и е разпоредено , че Длъжникът К.

ЕООД, ЕИК: ***, със седалище : гр. С., БУЛ.Ц***, общ. Столична,обл. С.

(столица), дължи на заявителя С. Н. К. ЕГН: ********** адрес: гр. С., ж.к К.

4,чрез адв. К. И. Б. от РАК,гр. С., ул. "К***, Адвокатско възнаграждение в размер на: 400,00 BGN,

5

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. В. 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20251300500234 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „К. „ЕООД , ЕИК ***, чрез адв.ХМ -САК срещу Разпореждане от 25.07.2025 г. по частно гражданско дело № 478 по описа на БРС , въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК и е разпоредено Длъжникът К.

ЕООД, ЕИК: ***, със седалище : гр. С., БУЛ.Ц***, общ. Столична,обл. С.