Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3697 от 20.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9379/2023
Вид
Решение № 3697
Подписан
20.06.2024
В сила
03.12.2024
Състав
Николай Димов, ТЕОДОРА МАРИО ИВАНОВА, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

  • чл.136 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.492, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.1 и ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.1, т.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.1, т.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.1, т.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.1 и ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.91 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за международния търговски арбитраж

РЕШЕНИЕ

№ 3697 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

В.а Пейчинова

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100509379 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.1 във вр. с чл.278 от ГПК.

С решение № 474 от 22.04.2024 г., постановено в закрито заседание по в.ч.гр.дело № 906/2024 г. по описа на Апелативен съд-София, 7-ми граждански състав е отменено решение № 903/15.02.2024 г. по ч.гр.дело № 9379/2023 г. на СГС, Г.О., III-В състав и е върнато делото обратно на същия състав на градския съд за извършване на ново разпределение съгласно т.2 от ТР № 2/22.11.2022 г. по ТД № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС.

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ****, гр.София/ правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, преди „Райфайзенбанк България“ ЕАД/, подадена чрез процесуалния й представител юрк.Г. С., в качеството си на присъединен взискател по изпълнително дело № 20227880400904 по описа на ЧСИ М.К., срещу разпределение от 11.07.2023 г. по чл.460 от ГПК, по изпълнително дело № 20227880400904 по описа на ЧСИ М.К.. В частната жалба се излагат доводи, че извършеното разпределение е незаконосъобразно, като при изготвянето на същото съдебният изпълнител е нарушил разпоредбата на чл.136 от ЗЗД и не е съобразил реда на привилегиите. Твърди се, че в изготвеното разпределение ЧСИ М.К., в нарушение на закона е определил за предпочтително удовлетворяване вземанията на взискателя „Х.“ ЕООД, който е обявен за купувач на 1 имота, с привилегия по чл.136, ал.1, т.4 от ЗЗД, преди вземанията на ипотекарния кредитор и присъединен взискател по делото „Обединена българска банка“ АД с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, като по този начин съдебният изпълнител не е съобразил реда на привилегиите на вземанията на взискателите по делото. Прави се искане за отмяна, като незаконосъобразно на изготвеното разпределение от 11.07.2023 г. по процесното изпълнително дело и за връщане на делото на ЧСИ М.К. за изготвяне на ново разпределение.

Ответниците по частната жалба- длъжници по изпълнението И. С. Д. и Й. Я. Н. не вземат становище по постъпилата частна жалба.

Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнението „Х.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.София, чрез пълномощника си адв.Т. Т. в писмен отговор , оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна.

Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнението „Т.***“ ЕООД, ЕИК ****, гр.София, не взема становище по подадената частна жалба.

Ответниците по частната жалба и взискатели по изпълнението Г. Н. Д. и М. Н.

П. не вземат становище по пададената частна жалба.

Частният съдебен изпълнител М.К. е депозирал мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК.

Излага доводи за неоснователност на подадената частна жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

На 11.07.2023 г., ЧСИ М.К., на основание чл.460 и сл. от ГПК във вр. с чл.136 ЗЗД е извършил разпределение на сумата от 330720 лв., предложена на основание чл.492, ал.2 от ГПК в процедура по устно наддаване на 16.05.2023 г., на проведената в периода от 15.04.2023 г. до 15.05.2023 г., публична продан на недвижим имот собственост на длъжниците И. С. Д. и Й. Я. Н.. В процесния акт за извършено разпределение на суми от продажба на публична продан на недвижим имот по процесното изпълнително дело, ЧСИ изрично е посочил, как се удовлетворяват вземанията в поредността по чл.136 от ЗЗД. Посочил е вземания и взискатели съобразно законовата привилегия, като привилегировани в трети ред е посочил вземания на взискателя „Х.“ ЕООД, ЕИК **** по изпълнителен лист издаден на 23.08.2022 г. от СГС по т.дело № 1287/2022 г., на основание чл.136, ал.1, т.4 от ЗЗД, а в четвърти ред е посочил вземания на взискателя „ОББ“ АД, ЕИК **** по изпълнителен лист, издаден на 12.03.2012 г. от Районен съд гр.София по гр.дело № 11299/2012 г., на основание чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД. Липсва обаче достатъчна конкретизация на вземанията включени в разпределението.

2

В процесния случай производството по изпълнително дело е образувано по молба на „Т.***“ ЕООД, гр.София, въз основа на изпълнителен лист издаден на 23.08.2022 г. по т.дело № 1287/2022 г., по описа на СГС, Т.О., VІ-5 състав, на основание чл.405, ал.1 и сл.ГПК, вр. чл.51, ал.1 ЗМТА, на основание решение от 20.04.2022 г., постановено по арб.дело № 2/2022 г. по описа на Арбитър адв.Т. Е. Т..

Видно от изпълнителния лист длъжниците по делото И. С. Д. и Й. Я. Н. са осъдени на основание чл.72, ал.3 от ЗС, да търпят валидно упражнено в рамките на процеса право на задържане от страна на „Т.***“ ЕООД, ЕИК ****, до заплащане на сума в общ размер от 240000 лв./ двеста и четиридесет хиляди лева/, от които 200000 лв./ двеста хиляди лева/- сумата, с която се е повишила цената на имота поради направени разходи за подобрение и запазване на имота по отношение на недвижим имот/ подробно описан и очевидно с оглед данните по делото ипотекиран в полза на банкатачастен жалбоподател и изнесен на публична продан по процесното изп.дело/, както и неустойка в случай на неизпълнение в размер на 40000 лв. на основание чл.7 от споразумението. Видно от изпълнителния лист длъжниците по делото И. С. Д. и Й. Я.

Н. са осъдени на основание чл.72 от ЗС, във вр. с чл.79 от ЗЗД да заплатят солидарно на „Т.***“ ЕООД, ЕИК ****, сума в общ размер от 240000 лв./ двеста и четиридесет хиляди лева/, от които 200000 лв./ двеста хиляди лева/- сумата, с която се е повишила цената на имота поради направени разходи за подобрение и запазване на имота по отношение на недвижим имот/ подробно описан и очевидно с оглед данните по делото ипотекиран в полза на банката- частен жалбоподател и изнесен на публична продан по процесното изп.дело/, както и неустойка в случай на неизпълнение в размер на 40000 лв. на основание чл.7 от споразумението. По делото не е представено решението от от 20.04.2022 г., постановено по арб.дело № 2/2022 г. по описа на Арбитър адв.Т. Е. Т., въз основа на което е издаден изпълнителен лист.

Съдът приема, че разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод извършено разпределение. При проверка по реда на чл.463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

При постъпила жалба срещу разпределението съдът трябва да извърши проверка досежно спазването на правилата за разпределение на постъпилите суми, недостатъчни 3 за удовлетворяване на всички взискатели, установени в ЗЗД и ГПК.

Редът на привилегиите е установен от чл.136, ал.1 и ал.3 от ЗЗД. Най-напред се удовлетворяват кредиторите с особена привилегия, в определената от закона поредност - т.1-4 на, ал.1 на чл.136 от ЗЗД, след това се удовлетворяват кредиторите с обща привилегия в посочената от т.5 и 6 на чл.136, ал.1 от ЗЗД последователност, а накрая - хирографарните кредитори.

Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1 от ЗЗД, ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски; 2 . /Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр.

96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г. / вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори; 3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти; 4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т.3; 5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка; 6. вземанията на държавата, освен тия за глоби.

Като основателни следва да се преценят доводите изложени в частната жалба на присъединения взискател и ипотекарен кредитор „Обединена българска банка“ АД, гр.София по изпълнителното дело, че извършеното разпределение е незаконосъобразно, като при изготвянето на същото съдебният изпълнител е нарушил разпоредбата на чл.136 от ЗЗД и не е съобразил реда на привилегиите в нарушение на закона, като е определил за предпочтително удовлетворяване вземанията на взискателя „Х.“ ЕООД, който е обявен за купувач на имота, с привилегия по чл.136, ал.1, т.4 от ЗЗД, преди вземанията на ипотекарния кредитор и присъединен взискател по делото „Обединена българска банка“ АД с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, като по този начин съдебният изпълнител не е съобразил реда на привилегиите на вземанията на взискателите по делото.

В настоящия случай на основание чл.460 от ГПК е извършено разпределение, тъй като изпълнението е било насочено по отношение на недвижим имот, изнесен на публична продан. Процесният недвижим имот е възложен на взискателя „Х.“ ЕООД, с ЕИК ****, на който е прехвърлено вземането на „Т.***“ ЕООД, гр.София срещу длъжниците И. С. Д. и Й. Я. Н., с договор за продажба на вземане, сключен на 4

14.06.2023 г., в хода на производството по делото и след издаване на изпълнителния лист от 23.08.2022 г. по т.дело № 1287/2022 г. по описа на СГС, Т.О., VІ-5 състав/.

Съгласно разпоредбата на чл.460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В процесния случай очевидно събраната по изпълнителното дело сума/ постъпила след публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците/ е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, поради което съдебният изпълнител правилно е извършил разпределение по реда на чл.460 от ГПК. От друга страна, с оглед характера на обжалваното разпределение и допустимите доводи, на които може да са основава оспорването на същото, настоящият въззивен състав намира, че разпределението не е законосъобразно извършено и доводите на жалбоподателя за опорочаването му са изцяло основателни, поради следното:

В практиката на ВКС се приема, че с възражението за направени в чужд имот подобрения и свързаното с него право на задържане се преследва париране на възможността собственикът да завладее имота, преди да е изплатил направените в него подобрения. Когато целта на процеса не е отнемане на това владение, възражението за право на задържане е недопустимо. Като защитно средство, правото на задържане може да бъде предявено само от ответника и само по иск, с който се претендира отнемане на владението му върху имота, върху който е извършил подобрения. Така възражението за подобрения и свързаното с него право на задържане може да бъде предявено от ответника по ревандикационен иск, тъй като при признаване правата му по ревандикационната претенция, въвеждането в имота е обусловено от изпълнението на насрещно задължение на ищеца за заплащане стойността на подобренията.