Решение № 3395 от 01.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3395 гр. В., 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110112291 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „А.Б.“ ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № *, срещу Н. К. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. „С.“ № * обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 99 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 230,03 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № * г., сключен между длъжника и „И. А. М.“ АД, обезпечен с Договор за поръчителство № * г., сключен между длъжника и „Ф. Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 23.01.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 10,76 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по договора за заем, начислена за периода от 04.08.2021 г. - 20.10.2021 г., които суми са заплатени от „Ф. Б.“ ЕООД в полза на „И. А. М.“ АД и прехвърлени от „Ф. Б.“ ЕООД в полза на заявителя с Договор за покупко- продажба на вземания (цесия) от 31.03.2022 г., които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, XX -ти състав.

В исковата молба ищецът „А. Б.“ ЕООД твърди чрез юрк. Ел.Л., че по силата на потребителски кредит № *сключен на *г., сключен между ответницата и „И. А. М.“ АД.

Сочи се, че ответницата следвало да погаси кредита на 12 вноски по 30,00 лв. в срок до * г., при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.35 %. Сочи се, че при договарянето са изпълнени изискванията на чл. 10, чл. 12, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК, а в чл. 8 от договора е предвидено дължимостта на обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди се, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от * г. дружеството „Ф. Б.“ ЕООД, за което в заповедното производство се твърди, че на * г.

1 заплатило задълженията на длъжника по процесния договор за кредит на основание сключен Договор за поръчителство № * г., продал вземанията си по него на ищеца с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от *г. В заповедното производство се сочи, че „Ф.

Б.“ ЕООД уведомило ответницата за плащането на електронна поща, на основание чл. 3, ал.

4 от Договора, както и за встъпването в дълга. Излага се, че длъжникът е уведомен за цесията по настоящ адрес на 02.05.2022 г., както и на посочена от него електронна поща и телефонен номер на дата *г., а в евентуалност се моли да се счита за уведомен с връчване на исковата молба. Сочи се, че задълженията на ответницата към момента възлизат на 230,03 лв. главница и 10,76 лв. договорна възнаградителна лихва, както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението. Сочи, че за вземанията по установителните искове в негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № * г. на ВРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Н. К. К. е подал отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител адв. А. Х., в който претенциите се оспорват като недопустими. Излага се, че липсват доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и за извършено плащане от дружеството гарант на задълженията на ответницата. Сочи се, че цедираното вземане не е индивидуализирано в представения рамков договор за прехвърляне на вземания, който не може да докаже пълно и главно доказване прехвърлянето на вземането, като не са пресдтавени и безспорни доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия. Поддържа се нищожност на Договор за паричен заем * г. сключен с „И. А. М.“ АД, както и на Договор за предоставяне на гаранция № * г. сключен с „Ф. Б.“ ЕООД. В тази връзка се поддържа, че в ГПР е следвало да бъде включено възнаграждението за поръчителство, тъй като предоставянето на обезпечение по договора е било условие за сключване на договора, след като на основание чл. 4 от същия предоставянето на обезпечение е безалтернативно.

Следователно възнаграждението е разход по § 1, т. 1 от ЗПК, който е следвало да бъде включен в ГПР, при което последният би бил завишен. Излага се, че невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР е заблудило заемателката относно действителния размер на сумата. която следва да плати по договора, в нарушение на чл. 10. ал. 1 и чл. 11. ал. 7. т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

На следващо място се сочи, че клаузата на чл. 4 предвижда допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, поради което е неравноправна и има за иел единствено да заобикали императивните разпоредби на чл. 19. чл.10а, чл.22 и чл. 33 от ЗПК, което се потвърждава и от свързаността между кредитора и дружеството - гарант, като последното се явява собственост на първото и така печалбите на граранта се разпределят в полза на кредитора. Поддържа се нищожност на клаузата за начисляване на такси събирани като разходи за събиране на вземането поради забава в плащането поради противоречие с чл. 33,ал. 2 от ЗПК, съгласно който при забава потребителят дължи само законната лихва. Излага се, че поради нищожността на договора за кредит, договрът за гаранция се явява лишен от основание. Излага се, че последният е нищожен поради липса на кауза. Наред с това е нееквивалентност и на практика липса на престация по договора за гаранция доколкото гарантът получава възнаграждение без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, тъй като на основание чл. 5 от договора, сумите, които е платил подлежат на възстановяване и така за длъжника заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. Поддържа се неоснователност на исковете тъй като гарантът не е уведомил потребителя за плащане на изискуемите задължения съгласно чл. 4 от Договора, нието е изпълни задълженията си по чл. 5. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

2

В проведеното о.с.з. ищецът не се явява, не се представлява, като поддържа изразената позиция по същество чрез докладвана от съда писмена молба.

В проведеното о.с.з. ответницата не се явява, представлява се от назначения особен представител, чрез който поддържа изразената позиция по същество.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът следва да установи: 1) наличието на валидни облигационни връзки между ответницата и „И. А. М.“ АД по Договор за паричен заем *г. и Договор за поръчителство № * г., сключен от ответницата и „Ф. Б.“ ЕООД, както и усвояването на кредита от ответницата и заплащането на задълженията по кредита от „Ф. Б.“ ЕООД на * г.; 2 ) изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 3) индивидуалното договаряне на условията по договора за кредит, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите такси, разходи и неустойки в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба; 4) изискуемостта на главните вземания и акцесорните за мораторни лихви, както и техния размер; 5) валиден договор за цесия на процесните вземания по Договор за поръчителство № * г. сключен с дружеството- гарант.

В тежест н а ответника е да докаже, че е заплатил дължимите суми по договора за паричен заем или правоизключващите, правоотлагащите или правопогасяващите си възражения, от които се ползва, включително нищожността на договора за кредит и на договора за гаранция.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответницата и „И.

А. М.“ АД са сключили Договор за паричен заем № *г., а ответницата и „Ф. Б.“ ЕООД и Договор за поръчителство № * г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.

Видно от представения по делото Договор за паричен заем № * г. същият е сключен за сумата от 250,00 лв. при възнаградителна лихва в размер на 40 % годишно, за срок от 12 седмици. В чл. 2.7 е посочено, че общият разход по кредита е 262,68 лв. и включва размера на заемната сума и възнаградителната лихва. Според чл. 2.8 годишният процент на разходите на заема е 49,14 %. В чл. 4 заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: (1) две физически лица – поръчители всяко от които да отговаря на конкретно посочени изисквания за размер на трудово възнаграждение, нетен размер на осигурителен доход, вид трудов договор, кредитната история и др.; (2) банкова гаранция и (3) одобрено от заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на поетото задължение заемателят е сключил с "Ф. Б." ЕООД договор за предоставяне на гаранция Договор за паричен заем № * г., видно от който дружеството е поело задължение да обезпечи задълженията по договора за паричен заем срещу възнаграждение в размер на 97,32 лв.

Видно от приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът изцяло кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвена, ако възнаграждението на поръчителя бъде включено в размера на погасителната вноска, то ГПР би бил в размер на 163.69 %.

Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателят се явява потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция попадат в приложното поле на Закона за потребителският 3 кредит и общата императивна потребителска закрила.

Наред с това договорите са сключени от търговски дружества, които предоставят кредити и гаранции на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност.

При така установеното договорно съдържание и възникналите между страните правоотношения, съдът намира, че съдържанието на Договор за паричен заем № * г. сключен с „И. А. М." АД отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 от ЗПК – сключен е в предписаната от закона форма, съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр.

В договора е посочен изрично ГПР съобразно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посоченият процент ГПР не надвишава допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“ Предвид изложеното съдът приема, че липсва законово основание за механично добавяне в общите разходи по кредита на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция – първо поради липсата на идентичност на страните по двете правоотношения и второ доколкото вземанията по нищожни клаузи са изначално недължими по следните съображения: